Емоционалната Интелигентност

106 достигат до красноречиво откритие. И двете групи са отегчени през голяма част от времето от неща като гледане на телевизия, които не са кой знае какво предизвикателство за способностите им. Така де, тежка е съдбата на тинейджъра. Ключовата разлика обаче се проявява в отношението им към ученето. За учениците от „горната" група ученето е приятно, всепоглъщащо предизвикателство през 40% от времето. Учениците от „долната" група обаче прекарват в „потока" само 16% от времето - в повечето случаи ученето поражда тревога, тъй като изискванията значително надвишават техните способности. Учениците от „долната" група намират удоволствие в социалния живот, а не в ученето. Накратко казано, учениците, които надхвърлят академичния си потенциал, в повечето случаи изпитват влечение към ученето, защото то им дава усещане за „поток". За съжаление учениците с не чак толкова силно влечение така и не развиват уменията, които да им позволят да влязат в „потока", и по този начин не само подкопават насладата от ученето, но и се излагат на риска да ограничат обхвата на интелектуалните задачи, които ще им доставят удоволствие в бъдеще (Jeanne Nakamura. "Optimal Experience and the Uses of Talent" in
Mihaly Csikszenlmihalyi and Isabella Csikszentmihalyi, Optimal Experience:
Psychological Studies of Flow in Consciousness, Cambridge, Cambridge
University Press, 1988.)
Хауърд Гарднър, психологът от Харвард, разработил теорията за множествената интелигентност, разглежда потока и положителните състояния, които обикновено го придружават, като част от най- здравословния начин да обучаваме децата - да ги мотивираме вътрешно, вместо да ги заплашваме или да им обещаваме награди. „Трябва да използваме положителните състояния на децата, за да ги склоним да учат неща, в които по-късно да станат компетентни - каза ми Гарднър. - Потокът е вътрешно състояние, което означава, че детето се занимава с нещо приятно. Просто трябва да намерите какво харесвате и да се придържате към него. Децата започват да се съпротивляват и да ви правят напук едва когато се отегчат от нещо. в училище, а когато някое предизвикателство се окаже твърде трудно за тях, резултатът е тревожност. Изключително важно е да дадете всичко от себе си, за да намерите нещо интересно, заниманията с което ви носят единствено удоволствие“.
Стратегията, използвана в много от училищата, приложили на практика модела на Гарднър за множествената интелигентност, цели да определи набора от естествени умения на детето, да подсили силните му страни и да се опита да развие слабите. Едно дете, което има природен талант за музика или танц например, ще влезе по-лесно в потока, когато задачите му са свързани с тях, от дете, което няма подобни заложби. Познаването на профила на детето може да помогне на учителя да хармонизира начина, по който представя дадена тема, и да му преподаде уроците на онова ниво - от най-ниско до най-високо - което може да го стимулира най-силно. Така ученето става по-приятно, от него изчезват и страхът, и скуката. „Надяваме се, че когато децата свикнат да учат в състояние на „поток“, те ще добият

107 смелостта да се захванат и с предизвикателства в други области“ - споделя
Гарднър и добавя, че опитът до момента сочи тъкмо това.
Като цяло моделът с „потока“ предполага, че постигането на майсторство във всяко умение или знание в идеалния случай трябва да става съвсем естествено, като детето се отдава на области, които спонтанно го привличат или които обича. Тази изначална страст може да се окаже семенцето, от което да израснат невероятни достижения, докато детето осъзнава, че понататъшните занимания с тази област, независимо дали става въпрос за танци, математика или музика, са източник на удоволствието от „потока". И тъй като потокът изисква непрекъснато да надскачаме собствените си граници, той се превръща в основна мотивация за това детето да се справя все по-добре - и така го прави изключително щастливо. Това, разбира се, е по- положителен модел за учене и възпитание от онзи, с който сме се сблъсквали в училище. Кой не помни безкрайните тягостни часове, белязани от някой и друг момент на убийствена тревога? Търсенето на „потока“ чрез учене е по-човечен, по- естествен, а вероятно и по-ефективен начин за впрягане на емоциите в служба на образованието.
Ето защо твърдим, че умението да мобилизираме емоциите, за да постигнем някаква продуктивна цел, е вероятно най- важната ни способност.
Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите си и да отлагаме възнагражденията, да регулираме настроенията си така, че да помагат на мисленето, а не да му пречат, да намерим мотивация да не се отказваме, да продължаваме да се опитваме пред лицето на провала, или пък да намерим начин да влезем в потока и така да се справяме по- добре с предизвикателството - това са все примери за силата на емоциите да насочват творческия ни импулс.

108

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: