Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| главата и раменете. (Marian Radke-Yarrow and Carolyn Zahn-Waxler, "Roots, Motives and Patterns in Childrens Prosocial Behavior" in Development and Maintenance of Prosocial Behavior, Ervin Staub et al. eds., New York, Plenum, 1984). В този момент от развитието си децата започват да се отличават едни от други по отношение на цялостната си чувствителност към емоционалните тегоби на другите. Едни от тях, тези като Джени, са настроени така, че да ги осъзнават, докато други напълно ги изключват. Поредица от изследвания, проведени от Мариан Радке-Яроу и Карълайн Зан-Уокслър в Националния институт по психично здраве, показват, че в повечето случаи разликата в емпатичната настройка се дължи на начина, по който родителите са възпитавали децата си. Откриват, че децата показват повече емпатия, ако в процеса на възпитание родителите са насочвали вниманието им към страданието, което лошото им поведение е причинило на другиго: „Виж само колко я натъжи!“ вместо „Това беше отвратително“. Установяват също така, че емпатията у децата се формира и от чуждите реакции спрямо дистреса, които наблюдават. Подражавайки на онова, което виждат, децата развиват репертоар от емпатични реакции, особено когато се налага да помогнат на други хора, изпаднали в беда. Детето с хармонична настройка Сара е на двадесет и пет години, когато ражда близнаци - Марк и Фред. Според нея Марк прилича повече на нея, а Фред - на баща си. Тази мисъл вероятно е в основата на една дребна, но красноречива разлика в отношението ѝ към двете момчета. Когато те са на три месеца, Сара започва да са опитва да улавя погледа на Фред, а когато той извърне лице, отново да търси очите му. Фред реагира с все по-усилени опити да избяга. След като майката погледне встрани обаче, Фред отново се вторачва в нея и така играта 112 на котка и мишка започва отново, докато най-накрая Фред не започва да плаче. С Марк обаче Сара така и не се опитва да налага зрителен контакт. Марк може да прекрати контакта, щом реши, без майка му да настоява. Дреболия - само че важна. Година по-късно Фред е видимо по-страхлив и зависим от Марк. Един от начините, по които демонстрира страха си, е прекратяването на зрителния контакт с други хора по същия начин, по който го е правил с майка си на три месеца - като навежда лицето си настрани и надолу. Марк от друга страна гледа хората право в очите, и когато те все пак решат да прекратят контакта, той вдига глава с триумфална усмивка. Близнаците и майка им са наблюдавани толкова внимателно, тъй като са участвали в изследванията на Даниъл Стърн, по онова време психиатър в медицинския университет „Корнъл". (Daniel Stern, The Interpersonal World of the Infant, New York, Basic Books, 1987, p. 30). Стърн се интересува от малките, повтарящи се актове на общуване между родител и дете. Според него тъкмо тези интимни моменти предават основните уроци на емоционалния живот. Най-важните сред тях са онези мигове, в които детето разбира, че емоциите му се посрещат с емпатия, приемат се и пробуждат ответна реакция - процес, който Стърн нарича „настройка". Майката на близнаците е „настроена" на вълната на Марк, но не изпитва никаква емоционална хармония с Фред. Стърн твърди, че безбройните моменти на установяване и разрушаване на хармонията между родител и дете оформят емоционалните очаквания, които възрастните имат спрямо интимните си връзки, и то много повече, отколкото по-драматичните събития в по-късното детство детство. Настройката се извършва безмълвно, като част от ритъма на взаимовръзката. Стърн е изучил това явление с невероятна точност, като е заснел часове наред общуването на майки с техните бебета. Той открива, че чрез настройка майките съобщават на децата си, че знаят какво чувстват те. Ако бебето изписка от удоволствие, майката потвърждава това удоволствие, като го потупа, започне да гука или измени тона на гласа си така, че да заприлича на този на бебето. Или пък бебето разклаща дрънкалката си, а майката го разтърсва леко в отговор. При подобно общуване утвърдителното съобщение се предава, като майката показва, че се вълнува почти колкото детето. Тези дребни „настройки" вдъхват у бебето успокоителното чувство, че има емоционална връзка. Стърн открива, че майките изпращат такива съобщения приблизително веднъж в минута, докато общуват с бебетата си. Настройката се различава значително от простото подражание. Стърн казва: „Ако просто подражавате на бебето, това означава, че знаете само какво е направило, но не и какво чувства. За да му съобщите, че знаете и какво изпитва, ще трябва да изиграете чувствата му по някакъв различен начин. Така детето ще знае, че сте го разбрали“. Сексът в живота на възрастните е като че ли най-близкото до настройката преживяване. Стърн пише: „Сексът предполага усещане на субективното състояние на другия: споделено желание, хармонични намерения и 112 113 състояние на нарастваща възбуда“. Любовниците реагират един спрямо друг в синхрон, който създава неизказано чувство на дълбока cвъpзaнocт (Stern, Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|