Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| 7. Корените на емпатията Да се върнем на Гари - блестящият, но алекситимичен хирург, който вбесявал годеницата си Елън, тъй като не забелязвал не само собствените си чувства, но и нейните. Подобно на повечето алекситимици, той нямал нито съчувствие, нито вътрешен усет. Когато Елън казвала, че се чувства зле, той не отвръщал; когато говорела за любов, той сменял темата. Стараел се да я критикува „градивно“, без да осъзнава, че по този начин тя го чувства като агресор, а не като помощник. Емпатията е рожба на самоосъзнатостта. Колкото по-отво- рени сме към собствените си емоции, толкова по-умело разчитаме чувствата - и своите собствени, и тези на останалите. (Вж. например John Mayer and Melissa Kirkpatrick, "Hot Information - Processing Becomes More Accurate With Open Emotional Experience", University of New Hampshire, непубликуван ръкопис, октомври 1994; Randy Larsen et al., "Cognitive Operations Associated With Individual Differences in Affect Intensity" Journal of Personality and Social Psychology 53, 1987.) Алекситимиците като Гари, които нямат никаква представа какво изпитват самите те, са напълно безпомощни, когато им се наложи да разберат какво чувстват другите. Те са глухи за всяка емоция. Чувствените нотки, които бележат всяка дума и действие на околните - многозначителният тон на нечий глас, дребните промени в позата, красноречивото мълчание, - за тях като че ли изобщо не съществуват. Тъй като са объркани по отношение на собствените си чувства, алекситимиците се оплитат напълно, когато друг човек изразява чувствата си пред тях. Това е сериозно увреждане от гледна точка на емоционалната интелигентност, както и трагичен недостатък от гледна точка на човечността: та нали всяко чувство за свързаност, от което води началото си загрижеността, се поражда именно от емоционалната хармония, от способността ни да проявяваме емпатия. Тази способност - умението да разбираме как се чувстват другите - се проявява в множество житейски ситуации, от продажбите и мениджмънта до романтичната любов и грижите за децата, състраданието и политическите действия. Отсъствието на емпатия е също толкова красноречиво; то е характерно за психопатите, изнасилваните и педофилите. Емоциите на хората рядко са облечени в думи; в повечето случаи те се изразяват по друг начин. Ключът към разгадаването на чувствата на другите е способността да се разчитат невербални сигнали: тон на гласа, жестове, изражение на лицето. Може би най-обхватното изследване на човешката способност за разчитане на такива невербални послания дължим на Робърт Розентал, психолог от „Харвард“, и на неговите студенти. Розентал е разработил тест за емпатия, наречен „Профил за невербална чувствителност“ (PONS) - поредица от видеозаписи, на които млада жена 109 изразява различни чувства, от злостна омраза до майчинска любов. (Robert Rosenthal et al., "The Pons Test: Measuring Sensitivity to Nonverbal Cues", in Advances in Psychological Assessment, P. .McReynolds Ed., San Francisco, Jossey-Bass, 1977.) Сцените покриват целия спектър от бясна ревност до молба за прошка, от благодарност до опит за съблазнявано. Записът е редактиран така, че един или повече канали на невербална комуникация систематично се изключват. Така например в някои сцени не само думите са изрязани, но е блокирано и изражението на лицето. В други се показват единствено движенията на тялото. Така се преминава през всички невербални комуникационни канали, така че зрителите трябва да определят емоцията само по малка група признаци. Тестовете, проведени върху седем хиляди души в Съединените Щати и в осемнадесет други страни сочат, че ползите от умението да се разчитат чувствата по невербални признаци включват по-добра емоционална хармония, повече популярност и общителност, както и - ама че изненада! - по-задълбочена чувствителност. Като цяло жените са по-добри от мъжете при подобен вид емпатия, а хората, чиито резултати са се подобрили в хода на четиридесет и пет минутния тест (което е знак, че имат таланта да се научат на емпатия), имат и по-добри отношения с противоположния пол. Едва ли е изненада да научите, че емпатията помага на любовния живот. Независимо от всички открития по отношение на други елементи на емоционалната интелигентност, резултатите от това измерване съвпадат единствено по чиста случайност с резултатите от кандидат-студентските изпити или от тестовете за интелигентност. Независимостта на емпатията от академичната интелигентност се доказва и от проучванията, проведени с версията на PONS, адаптирана за деца. Изследването сред 1011 деца показва, че онези от тях, които демонстрират способността да разчитат невербално чувствата на другите, са най- популярни в училище и са най-стабилни емоционално (Stephen Nowicki and Marshall Duke, "A Measure of Nonverbal Social Processing Ability in Children Between the Ages of 6 and 10", доклад npeд American Psychological Society, 1989.). Успехът им също е по-висок, въпреки че коефициентът им на интелигентност не превишава този на децата, които не са чак толкова умели в разчитането на невербални послания. Това вероятно означава, че овладяването на емпатичните умения проправя пътя на ефикасното учене - или просто кара учителите да харесват повече такива ученици. Също както рационалният ум се въплъщава в думи, емоциите на свой ред също се проявяват като невербални сигнали. Когато нечии думи не съответстват на посланието в тона на гласа му, в жестовете или като цяло на данните в някакъв невербален канал, емоционалната истина се състои в начина, по който съответният човек казва нещо, а не толкова в самите думи. Едно от практическите правила в теорията на комуникациите гласи, че 90% - та дори и повече - от емоционалното послание е невербално. А и това послание - тревогата в гласа, раздразнението в някой рязък жест - почти винаги се възприема подсъзнателно: ние не обръщаме внимание на самото 110 послание, просто мълчаливо го приемаме и реагираме. Уменията, които ни позволяват да се справим добре (или зле) в подобна ситуация, в повечето случаи също се научават по безсловесен път. Зараждането на емпатията Когато деветмесечната Хоуп вижда как друго бебе пада, очите ѝ се наливат със сълзи и тя допълзява до майка си в търсене на утеха, сякаш самата тя се е наранила. Петнадесетмесечният Майкъл носи мечето си на приятеля си Пол, който плаче. След като това не помага, Майкъл намира одеялцето на Пол и носи и него. Тези малки прояви на симпатия и загриженост са забелязани от майки, обучени да откриват такива актове на eмпaтия. (Майките ca обучени от Мариан Радке-Яроу и Карълайн Зан- Уокслър в Лабораторията по психология на развитието към Националния институт по психично здраве.) Резултатите от проучването сочат, че корените на емпатията могат да бъдат проследени до ранното детство. Почти от самото си раждане бебетата страдат, когато чуят друго бебе да плаче - реакция, която някои разглеждат като най-ранния предшественик на емпатията. (Писах за емпатията, нейните корени в детството и нейната неврология в "Ню Йорк Таймс", 28 март 1989 г). Специалистите по психология на развитието са открили, че бебетата изпитват състрадание под формата на дистрес още преди да осъзнаят съществуването си отделно от другите хора. Само месеци след раждането бебетата реагират на нещастието на околните така, сякаш самите те го изпитват, и плачат, когато видят сълзите на другите деца. На около годинка започват да осъзнават, че страда някой друг, но все още не са съвсем сигурни как да реагират. В едно изследване, проведено от Мартин Л. Хофман в Нюйоркския университет, едногодишно дете води майка си, за да утеши разплаканото му другарче, без да обърне каквото и да е внимание на майката на другото дете, която също е в стаята. Подобно объркване личи и в други случаи, когато едногодишни деца подражават на чуждото нещастие, вероятно за да схванат по-добре онова, което самите те чувстват. Така например ако друго дете нарани пръстите си, наблюдаваното дете може да сложи собствените си пръсти в устата си, за да провери дали и те не са наранени. В друг случай дете вижда майка си да плаче и започва да бърше собствените си очи, въпреки че в тях няма сълзи. Тази така наречена двигателна мимикрия представлява първоначалното, чисто техническо значение на думата „емпатия“, в значението, в което е употребена за пръв път през двадесетте години от американския психолог Е. Б. Тичънър. Това значение се отличава донякъде от основния смисъл на гръцката дума „емпатия“, буквално „вчувстване“ - термин, използван от теоретиците на естетиката за обозначаване на способността да възприемеш субективното преживяване на друг човек. Теорията на Тичънър гласи, че 111 емпатията произлиза от един вид физическо подражание на дистреса на другите, което в последствие може да предизвика и съответната емоционална реакция. Той търсел дума, която да се отличава от „симпатия“ или „състрадание“ - чувство, което можем да изпитваме по принцип към чуждото нещастие, без обаче да споделяме Каквато и да е част от него. Двигателната мимикрия изчезва от репертоара на малките деца около средата на третата година, тъй като те осъзнават, че чуждата болка се различава от тяхната собствена, и по този начин могат по-лесно да утешават другите. Ето една типична случка от дневника на млада майка: Бебето на съседите плаче. Джени се приближава и се опитва да му даде бисквити. Следва го из стаята и сама започва леко да хленчи. Опитва се да го погали по косата, но то се дърпа. После се успокоява, но Джени още изглежда притеснена. Продължава да му носи играчки и да го потупва по Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|