Емоционалната Интелигентност

104 едно-единствено предизвикателно, изключително мотивиращо чувство на лек екстаз. Този екстаз е един вид страничен продукт на крайното съсредоточаване на вниманието, което и поражда самия поток.
Класическата литература, посветена на съзерцателните традиции, описва състояния на пълна отдаденост, които създават впечатление за неземни преживявания - това е поток, породен единствено от пълната концентрация.
Докато наблюдаваме някого, докато действа в състояние на „поток“, може да ни се стори, че трудното е много лесно - невероятните му достижения изглеждат нещо съвсем естествено и обикновено. Това впечатление се съгласува и с процесите, които протичат вътре в мозъка. Там ставаме свидетели на същия парадокс; най-предизвикателните задачи се изпълняват с минимално изразходване на умствена енергия. В състояние на поток мозъкът е „хладен“, процесите на възбуда и задържане на невронните вериги са в хармония с изискването на момента. Когато човек се занимава с нещо, което без усилие улавя и задържа вниманието му, мозъкът се успокоява - възбудните процеси в кората зaтиxвaт. (Jean Hamilton et al., "Intrinsic
Enjoyment and Boredom Coping Scales: Validation With Personality, Evoked
Potential and Attention Measures", Personality and Individual Differenccs 5, 2,
1984.) Това откритие е забележително, тъй като „потокът“ позволява на хората да се справят с най-трудните задачи в дадена област, независимо дали става въпрос за партия шах срещу гросмайстор или за решаване на сложен математически проблем. Бихме очаквали, че подобни предизвикателства биха изисквали по-силно възбуждане на мозъчната кора. Ключът към потока обаче е, че той настъпва единствено при достигане на върха на възможностите, при условия, за които човекът има добре отработени умения, и при които съответно невронните вериги действат най-ефективно.
Съсредоточаването под напрежение, в условия на тревога, наистина води до по-силно възбуждане на кората. Но зоната на „потока“ и на най-добрите постижения като че ли е един вид оазис на корова ефективност, в който се изразходва минимално количество умствена енергия. Можем да тълкуваме това положение в светлината на техническите умения, които позволяват на хората да влязат в потока: майсторското овладяване на дадена способност, независимо дали става въпрос за физическо умение като алпинизма или за умствено като програмирането, означава просто, че мозъкът изпълнява задачите си по-ефикасно. Добре отработените действия изискват по-малко усилие на мозъка от току-що овладените или от тези, които все още представляват определена трудност. По същия начин, когато мозъкът не работи чак толкова добре заради умора или нервност, например в края на дълъг, изпълнен със стрес ден, точността на коровите сигнали намалява и се активират множество излишни зони, което ние възприемаме като невъзможност да се съсредоточим (Ernest Hartmann. The Functions of Sleep,
New Haven, Yale University Press, 1973.). Същото важи и за отегчението. Но когато мозъкът работи на върха на възможностите си - както става при
„потока“, - съществува пълна хармония между активираните зони и нуждите на дадената задача. В такова състояние дори трудната работа може да

105 изглежда освежаваща и удовлетворяваща, вместо досадна и изтощителна.
Потокът и ученето: нов модел за образованието
Тъй като потокът се поражда в зоната, в която дадена дейност предизвиква хората да мобилизират пълния си капацитет, с увеличаването на уменията им става все по-трудно да се постигне подобно състояние. Ако дадена задача е твърде лесна, тя е отегчителна: ако е твърде предизвикателна, резултатът е по-скоро тревожност, отколкото поток. Можем да заявим, че майсторското овладяване на дадено умение се опира именно на усещането за „поток" - че мотивацията да ставаш все по-добър в нещо, независимо дали става въпрос за свирене на цигулка, танци или генетика, означава поне отчасти да се чувстваш в „потока“, докато го правиш. И наистина е така - в едно изследване сред двеста художници, проведено осемнадесет години след като са напуснали художествената академия, Чиксентмихай открива, че сериозни хора на изкуството са станали само онези, които като студенти са изпитвали неподправена радост от рисуването. Другите, които са били мотивирани от мечти за слава и богатство, в повечето случаи са излезли от артистичните среди, след като са се дипломирали.
Чиксентмихай стига до следния извод: „Художниците трябва да искат най- вече да рисуват. Ако един художник застане пред платното и започне да се чуди за колко ще продаде картината или какво ще каже критиката за нея, той няма да може да постигне никаква оригиналност. Творческите достижения са рожби на пълното себеотдаване. (Интервю c Чиксентмихай в «Ню Йорк

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: