Емоционалната Интелигентност
Изкуството на социализацията
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| 8. Изкуството на социализацията Както често става при петгодишните, когато става въпрос за по-малките им братчета и сестричета, Лен губи всякакво търпение по отношение на брат си Джей, на две години и половина, който не спира да разбърква блокчетата, с които си играят. Вбесен, Лен ухапва Джей, който избухва в сълзи. Майка им чува писъка на Джей, дотичва веднага, скастря Лен и го кара да остави ябълката на раздора - в случая кубчетата. В този миг - който трябва да е изглеждал като най-голямата съдебна грешка в историята - Лен също се разплаква. Майка му обаче още е ядосана и отказва да го успокои. Утехата обаче идва от неочаквана посока: Джей, макар и да е първоначалната жертва, сега проявява загриженост към сълзите на брат си и се заема да го успокои. Разговорът протича приблизително по следния начин (Разговора между Джей и Лен дължим на Judy Dunn and Jane Brown, “Relationship, Talk About Feelings, and the Development of Affect Regulation in Early Childhood”, in The Development of Emotion Regulation and Dysrégulation, Judy Garber and Kenneth A. Dodge, eds., Cambridge, Cambridge University Press, 1991. Драматизацията на сцената е моя.): - Лен, недей - умолява го Джей. - Не п’ачи. Тига п'ачи. Но Лен продължава да плаче. Тъй като молбата не върши работа, Джей се обръща към майка си в защита на Лен: - Лен п’ачи, мамо. Лен пачи. ‘Лавидиш. Лен пачи. След това се обръща към Лен и влиза в ролята на майката - започва да го гали и да му говори успокоително: - ‘Тига, Лен. ‘Тига пачи. Лен продължава да хлипа, въпреки утешението. Джей възприема друга тактика и решава да помогне, като събере кубчетата в торбичката. Поставя се в ролята на приятел на брат си: - Ей, Лен. П’ибирам ‘место Лен, виж. Сълзите обаче не секват. Изобретателният Джей прибягва до следващата стратегия - отвличане на вниманието. Той показва на брат си една количка и се опитва да отвлече мислите му от малката трагедия, която тъкмо му се е стоварила на главата. - Има човече в колата. Ка’во е това, Лен? А? Ка'во е? Лен обаче не му обръща никакво внимание. Той е неутешим, сълзите му продължават да се леят. Майка му губи търпение и прибягва до класическата родителска заплаха: - Искаш ли да те пребия сега, а? Лен отговаря нацупено, че не иска. - Тогава спри - казва майка му твърдо, макар и малко ядно. Лен успява да изхлипа: - Ами опитвам се... 124 Това вдъхновява Джей за последния му подход: подражавайки на твърдия и авторитетен тон на майка си, той заплашва брат си: - ‘Тига п’ачи. Лен. Са ти напяскам дупето. Тази малка ежедневна драма ни разкрива забележителните емоционални умения, които едно съвсем малко дете, ненавършило още три години, може да приложи, за да се опита да направлява чуждите емоции. В настоятелните си опити да утеши брат си, Джей е в състояние да прибегне до голям репертоар от тактики, вариращи от проста молба до търсене на съюзник в лицето на майката (не че тя помага с нещо в случая), от физическо утешение до помощ, и най-сетне - от отвличане на вниманието до заплахи и директни нареждания. Няма съмнение, че Джей разчита на на арсенал от подходи, с които се е сблъсквал, когато самият той е изпитвал дистрес. Това обаче няма значение: важното е, че той вече е в състояние да ги използва в труден момент дори и на тази крехка възраст. Разбира се, както всеки родител знае, емпатията и загрижеността на Джей в никакъв случай не са универсални. Има не по-малка вероятност детето на подобна възраст да разглежда трудното положение на братчето си като шанс да си отмъсти и да направи всичко възможно, за да го нарани още повече. Същите умения могат да се използват за дразнене или вбесяване на другото дете. Но дори тази злост изисква наличието на едно жизнено важно емоционално умение: способността да познаваш чувствата на другия и да действаш така, че допълнително да ги оформиш. Управлението на чуждите емоции е основата на изкуството на процъфтяващите връзки. За да демонстрират подобна сила, децата трябва да са постигнали определено ниво на самоконтрол, да са овладели донякъде собствения си гняв и дистрес, собствените си импулси и вълнение - дори и още да са далеч от майсторството. Първите признаци за способността им да управляват собствените си емоции се появяват приблизително по същото време: децата се научават да чакат, без да мрънкат, да спорят и да убеждават, вместо да използват груба сила, за да получат онова, което искат - макар и не винаги да използват тези си умения. Търпението замества гневните изблици (поне в някои случаи). На двегодишна възраст децата започват да проявяват емпатия - тъкмо емпатията на Джей го кара да проявява състрадание и да направи всичко възможно, за да успокои разплакания си брат. Следователно управлението на чуждите емоции, финото изкуство на взаимоотношенията, изисква зрелост в областта на две други емоционални умения - самообладанието и емпатията. На тази почва съзряват и „социалните умения“. Това са способностите, които ни позволяват ефикасно да общуваме с другите. Всеки пропуск в това отношение води до невъзможност за действие в социалния свят или до непрекъснати провали в общуването. Тъкмо липсата на подобни умения може да направи така, че и най-блестящите в интелектуално отношение хора да се провалят в интимния си живот и да се окажат арогантни, противни или нечувствителни партньори. Способността ни да живеем в социална среда ни позволява да отиграем всяка среща, да мобилизираме и 125 вдъхновим другите, да създадем безметежни интимни връзки, да убеждаваме и влияем, без да караме околните да застават нащрек. Проявата на емоциите Едно от основните социални умения е степента, до която хората са в състояние да изразяват собствените си чувства. Пол Екман използва израза „правила за изразяване" за социалния консенсус, определящ кои точно чувства могат да бъдат адекватно изразявани и кога е допустимо такова изразяване. Културите понякога се различават коренно помежду си в това отношение. Екман и колегите му изучават например японски студенти, които гледат ужасяващ филм за обрязването на момчетата в едно аборигенско племе. Докато гледали филма в присъствието на авторитетна фигура, по лицата им не се четяла почти никаква реакция. Но когато си мислели, че са сами (докато същевременно ги следяла скрита камера), лицата им се кривели в непоносима смесица от отвращение и ужас. Има няколко основни типа правила за изразяване (Описанието на нормите Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|