Емоционалната Интелигентност

121 изпълнена с насилие среда, в която силата и престъплението се сливат. В такъв случай твърда много емпатия може да се окаже направо вредна. И наистина - опортюнистичната липса на емпатия може да бъде значителен
„актив“ при много житейски роли - от „лошото ченге“ при разпит на заподозрян до специалиста по корпоративни превземания. Хора, които са изпълнявали ролята на мъчители в тоталитарни държави например разказват как са се научили да се дистанцират от чувствата на жертвите, за да могат да си вършат „работата“. Много пътища водят към изкуството на манипулацията.
Един от най-злокобните начини, по които може да се прояви тази липса на емпатия, е открит случайно по време на едно изследване сред най-жестоките домашни насилници. Проучването разкрива наличието на физиологична аномалия сред някои от най-агресивните съпрузи, които редовно бият жените си или ги заплашват с ножове или пистолети: насилниците действат хладно и пресметливо, вместо да изгарят в пламъка на гнева (Neil S. Jacobson
et al„ “Affect, Verbal Content, and Psychophysiology in the Arguments of
Couples With a Violent Husband”, Journal of Clinical and Consulting
Psychology, юли 1994 г.). С разгарянето на гнева се стига до момент, в който тази аномалия започва да се проявява: пулсът се забавя, вместо да продължи да расте, какъвто е случаят с обичайния пристъп на бяс. Това означава, че те се успокояват, дори и да стават по-нападателни и склонни към насилие.
Действията им изглеждат като добре пресметнат акт на сплашване, метод за контрол над съпругите им с помощта на ужаса.
Тези студенокръвни бабаити се различават от повечето други мъже, които бият жените си. Те са склонни към насилие и извън дома - бият се по баровете, нападат колегите си на работното място или другите членове на семействата си. И докато повечето мъже, които прибягват до насилие в дома, го правят импулсивно - от яд, че са били отхвърлени, от ревност, от страх от изоставяне - пресметливите побойници се нахвърлят върху жените си без видима причина, а след като го направят веднъж, нищо не може да ограничи насилието, дори опита на съпругата да си тръгне.
Някои изследователи, които проучват престъпниците-психопати, подозират, че хладната им манипулативност и пълната липса на емпатия и загриженост в много случаи може да се дължи на неврологично yвpeждaнe
(Внимание: Дори и да има биологични модели, които да определят
определен тип престъпно поведение (например неврологично увреждане в
случая с липсващата емпатия), това не означава, че всички престъпници са
биологично увредени или че има биологичен белег за престъпни намерения.
По този въпрос отдавна се водят спорове, и най-добрият компромис до
момента е възгледът, че няма такъв биологичен маркер, а още по-малко
някакъв „престъпен ген“. Дори да има биологични причини за отсъствието
на емпатия в определени случаи, това не означава, че всеки с подобно
увреждане ще се отдаде на престъпен живот - точно обратното.
Липсата на емпатия трябва да се съпостави с всички други
психологически, икономически и социални фактори, които допринасят за

122
склонността към престъпления.) Възможните физиологични причини за безсърдечната психопатия могат да бъдат доказани по два начина, като и двата предполагат влиянието на невронните пътеки към лимбичния мозък.
При първия се измерват мозъчните вълни на участниците, докато се опитват да разпознаят думи, буквите на които са разбъркани. Думите се подават за съвсем кратко време - около една десета от секундата. Повечето хора реагират различно на емоционални думи като „убийство" и на неутрални думи като „стол": те разпознават емоционалната дума по-бързо, а мозъкът им реагира на такива думи по начин, който се отличава от реакцията на неутрални думи. При психопатите обаче такива реакции няма: техните мозъци не демонстрират специфична реакция на емоционални думи, откликът им не е по-бърз, което означава, че е прекъсната връзката между езиковите зони в кората, които разпознават думата, и лимбичния мозък, който я свързва с определено чувство.
Робърт Хеър, психолог от университета в Британска Колумбия, който е провел това изследване, тълкува резултатите така: психопатите разбират емоционалните думи съвсем повърхностно, тъй като и емоциите им като цяло са повърхностни. Според Хеър коравосърдечността на психопатите се дължи на друг физиологичен модел, който е открил преди това, според който и амигдалата и свързаните с нея невронни пътеки също не функционират както трябва: психопатите, на които им предстои електрошок, не показват никакви признаци на страх, обичаен за нормалните хора, когато знаят, че ще изпитат болка (Една от най-новите статии по въпроса: Christopher Patrick
et al., “Emotion in the Criminal Psychopath: Fear Image Processing”, Journal
of Abnormal Psychology 103, 1994.) Тъй като мисълта за болка не отключва тревожна реакция, Хеър твърди, че психопатите не се притесняват от последващо наказание за онова, което искат да направят. И тъй като самите те не изпитват страх, не чувстват и никаква емпатия или състрадание към страха и болката на своите жертви.

123

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: