Емоционалната Интелигентност

117
Излиянието на Джон Дън говори на сърцето ни за връзката между емпатия и грижа: чуждата болка е и наша собствена. Споделеното чувство поражда грижа. В този смисъл обратното на „емпатия" е „антипатия“. Емпатичното отношение се основава на поредица от морални съждения, тъй като моралните дилеми обикновено имат жертви: трябва ли да излъжеш, за да не нараниш чувствата на приятеля си? Трябва ли да спазиш обещанието си да посетиш болен приятел или е по-добре да приемеш покана за вечеря, дошла в последния момент? Кога трябва да се поддържа на системи човек, който в противен случай би умрял?
Тези морални въпроси са поставяни от изследователя на емпатията Мартин
Хофман, който твърди, че моралът се корени тъкмо в емпатията, тъй като именно съчувствието спрямо потенциалните жертви - хора, които изпитват болка, в опасност са или преживяват тежки лишения - а съответно и споделянето на тяхното страдание кара околните да направят нещо, за да им помагат. (Martin L. Hoffman, “Empathy, Social Cognition, and Moral Action”
in Moral Behavior and Development: Advanced in Theory, Research, and
Applications, W. Kurtines and J. Gerwitz, eds „New York, John Wiley and Sons,
1984.) Ако прекрачим границите на пряката връзка между емпатия и алтруизъм при личните срещи, според Хофман все същата способност за емпатия, за това да се поставяме на мястото на другите, ни кара да следваме определени морални принципи.
Хофман е забелязал, че емпатията става все по-силна с всяка изминала година. Както вече видяхме, на една годинка детето само изпитва дистреса, когато види друго дете да пада, и затова започва да плаче; неговата връзка с другите е толкова силна и непосредствена, че то слага пръст в устата си и заравя глава в скута на майка си, сякаш самото то изпитва болка. След първата година, когато децата започнат да осъзнават, че не са нещо различно от околните, те активно се опитват да успокояват другите разплакани деца, като им предлагат играчките си например. На две години децата започват да разбират, че чувствата на другите се отличават от техните собствени и започват да търсят признаци за тези чувства; на този етап те могат например да разберат, че гордостта на другото дете може да означава, че най-добрият начин да се справят със сълзите му е да не привличат ненужно вниманието върху тях.
Към края на детството се проявява и най-високото ниво на емпатия - децата започват да разбират дистреса отвъд непосредствената ситуация и да осъзнават, че условията, в които живее даден човек, могат да бъдат източник на хронично страдание. Сега те вече са в състояние да усещат тегобите на цели групи - на бедните, потиснатите, отхвърлените. В периода на юношеството това разбиране може да подхрани морални убеждения, които на свой ред да доведат до желание за премахване на нещастието и неправдата.
Емпатията поражда множество проявления на морални оценки и действия.
Едно от тях е така нареченият „емпатичен гняв“, който Джон Стюарт Мил описва като „естественото желание за отмъщение, което интелектът и

118 състраданието са насочили към онези язви, които нараняват нас с това, че някой е наранил другите". Мил нарича този гняв „страж на правдата“. Друг пример, при който емпатията води до морални действия, е случаят, в който свидетел може да се намеси в дадена ситуация, за да подкрепи жертвата; изследванията сочат, че колкото по-силна е емпатията между свидетеля и жертвата, толкова по-голяма е вероятността той да се намеси. Съществуват доказателства, че нивото на емпатия определя и моралните преценки на хората. Едно проучване в Германия и Съединените щати например разкрива, че колкото повече емпатия изпитват хората, толкова по- склонни са да приемат моралния принцип, че ресурсите трябва да бъдат разпределяни в зависимост от нуждите (Изследванията на връзката между емпатия и

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: