Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| е заето от Paul Ekman and Wallace Friesen, Unmasking the Face, Englewood Cliffs, N.J., Prentice Hall, 1975.) Единият е минимизирането на изразяваната емоция - такава например е японската норма в случай на дистрес в присъствието на авторитетна личност. Студентите следват тази норма, прикривайки смущението си с непроницаеми физиономии. Друга норма е преувеличаването на емоционалния израз - до тази стратегия прибягва шестгодишното момиченце, което драматично криви лице и кара устните си да треперят, докато тича да се оплаче на майка си, че по-големият ѝ брат я дразни. Третият подход е замяната на едно чувство с друго. Той се използва в някои азиатски култури, при които отказът се смята за невъзпитан и се заменя с положителни (но лъжливи) уверения. Способността на човек да използва тези стратегии и да знае коя е уместната в дадения случай е един от основните фактори на емоционалната интелигентност. Ние научаваме тези правила за изразяване съвсем рано, отчасти чрез пряко обучение. На такова обучение ставаме свидетели например, когато инструктираме детето да не показва разочарованието си, а за се усмихне и да благодари, когато дядо му подари за рождения ден нещо ужасно, но избрано с най-добри намерения. В повечето случаи обаче това обучение се извършва чрез подражание: децата се учат да правят онова, което виждат. За възпитанието на чувствата емоциите са и посланието, и средството за предаването на това послание. Ако детето чуе „усмихни се и благодари“ от родител, който в този момент е рязък, взискателен и студен, родител, който просъсква наставлението си, вместо да го прошепне деликатно, има голям шанс детето да научи съвсем различен урок и да отговори на дядо си с намръщване и рязко, безизразно „благодаря“. За дядото резултатът е съвсем 126 различен: в първия случай той се чувства щастлив (макар и подведен), а във втория е наранен от смесените тонове на посланието. Изразяването на емоциите, разбира се, оказва пряко отражение върху човека, който го възприема. Детето научава приблизително следното правило: прикривай реалните си чувства, когато има риск те да наранят човек, когото обичаш, и ги замествай с фалшиво, но безвредно чувство. Подобни правила за изразяване на емоциите представляват самата тъкан на социалното общуване и диктуват начина, по който собствените ни чувства се отразяват на другите. Плътното придържане към тези правила означава и най-лесно общуване; пренебрегването им води до емоционална бъркотия. Актьорите са майстори в изразяването на емоции: именно тяхната изразителност пленява публиката. Няма съмнение също така, че някои от нас са родени актьори. Но тъй като уроците, които учим, донякъде се различават заради различните модели, които сме имали пред очите си като малки, адаптацията на един или друг човек също се различава значително. Изразителност и емоционална заразителност В самото начало на войната във Виетнам американски взвод се оказва приклещен из някакви оризови полета и е принуден да се бие ожесточено с комунистическите партизани. Изведнъж шестима монаси изникват отнякъде и тръгват един след друг по дигата, която отделя нивите една от друга. Без да трепнат, те се насочват право към огневата линия. Изобщо не се оглеждаха, вървяха право напред - спомня си Дейвид Буш, един от американските войници. - Беше наистина странно, защото никой не стреляше по тях. И след като минаха по дигата, аз почувствах, че битката е свършила. Изобщо не ми се искаше да продължавам, поне не и тогава. Май всички се чувстваха така, защото целият взвод се оттегли. Просто спряхме да се бием. (Историята e разказана в David Busch, “Culture Cul-de-Sac", Arizona State University Research, пролет / лято 1994.) Силата на безмълвното спокойствие на монасите да умиротвори войниците насред боя илюстрира един от основните принципи в социалния живот: емоциите са заразителни. Разбира се, този разказ ни представя само едната крайност в това отношение. В повечето случаи процесът е по-незабележим и е част от мълчаливото общуване, което е налице при всяка среща. Ние излъчваме и улавяме настроения от събеседниците си в такъв обем, че можем да говорим направо за цял подземен душевен свят, в който едни послания са отрова, а други - храна. Това емоционално общуване обикновено се развива на едва доловимо ниво - начинът, по който продавачът ни благодари, може да ни накара да се почувстваме 127 игнорирани, гневни или да ни подскаже, че наистина сме добре дошли отново. Чувствата ни скачат от човек на човек като някакъв нов вид социален вирус. При всяко общуване ние излъчваме емоционални сигнали, които влияят на събеседниците ни. Колкото по-умели сме в изкуството на социалния живот, толкова по-добре контролираме тези сигнали - та нали резервираността на висшето общество е просто средство да се гарантира, че срещата няма да бъде опорочена от някакви тревожни емоционални изблици. (Трябва да вметнем, че ако това социално правило се пренесе в личния живот, то става изключително задушаващо.) Емоционалната интелигентност предполага, че сме в състояние да се владеем при такива обстоятелства - „популярни“ и „очарователни“ обикновено са хора, с които ни е приятно да бъдем, защото емоционалните им умения ни карат да се чувстваме добре. Хората, които са в състояние да помогнат на другите да овладеят чувствата си, са особено ценна социална придобивка - тъкмо към тях се обръщат всички, когато изпитат някаква дълбока емоционална нужда. За добро или зло, ние всички сме част от системата за бърза емоционална помощ на хората около себе си. Да вземем един забележителен пример пример за това колко неусетно емоциите могат да преминат от един човек към друг. В един простичък експеримент двама доброволци попълват въпросник за настроението си в съответния момент, след което просто остават седнали един срещу друг и чакат експериментаторът да се върне в стаята. След минута той пристига и им дава още един въпросник. Двойките нарочно са подбрани така, че единият участник да бъде изключително изразителен, а другият да няма видими чувства. Във всички случаи настроението на изразителния участник се прехвърля към по-пасивния му партньор. (Проучването е описано от Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|