Емоционалната Интелигентност

128 отключва по-лесно реакциите на автономната им нервна система (т.е. на емоционалната им дейност). Тази лабилност като че ли ги прави по- впечатлителни: някоя сантиментална реклама може да ги развълнува до сълзи, също както и кратък разговор с ведър събеседник може да ги доведе до възторг. Това, разбира се, ги прави и по-емпатични, тъй като по-лесно възприемат чувствата на другите.
Джон Качопо, социален психофизиолог от Щатския университет в Охайо, който е изследвал финото емоционално общуване, отбелязва следното:
„Достатъчно е просто да видиш израз на дадена емоция, за да я изпиташ и ти, независимо дали осъзнаваш, че подражаваш на събеседника си. Това се случва непрекъснато - нашият живот е един същински синхронен танц на емоционалните потоци. Тъкмо този синхрон определя дали ще възприемем дадено общуване като успешно".
Силата на емоционалната връзка, която хората изпитват по време на общуване, се отразява и в синхрона на физическите им движения, докато разговарят - белег за близост, който обикновено не се осъзнава. Единият кима, докато другият отбелязва нещо важно, или и двамата се надигат от местата си в един и същи момент, или пък единият се навежда напред, а другият се отпуска назад... Движенията могат да бъдат едва доловими - например и двамата да се въртят съвсем леко на столовете си. Хората, които изпитват емоционална свързаност, са в същата хармония като майките и децата, наблюдавани от Даниъл Стърн.
Този синхрон като че ли спомага за излъчването и приемането на настроенията, дори и тези настроения да са отрицателни. Така например при едно изследване върху физическите връзки в общуването в лабораторията идват депресирани жени заедно със спътниците си в живота и обсъждат някакъв проблем на връзката си. Колкото по-силен е синхронът между партньорите на невербално ниво, толкова по-зле се чувстват партньорите на жените след разговора - те направо се заразяват от лошото настроение на приятелките или съпругите си. (Изследванията върху преноса на
настроения и синхрона са проведени от Франк Берниери, психолог от
Щатския университет на Орегон; писал съм за неговата работа в „Ню
Йорк Таймс“ Повечето проучвания са отразени във Frank Bernieri and
Robert Rosenthal, “Interpersonal Coordination, Behavior Matching, and
Interpersonal Synchrony" in Fundamentals of Nonverbal Behavior, Robert
Feldman and Bernand Rime, eds., Cambridge, Cambridge University Press, 1991.
). Накратко, независимо дали хората са във възторг или са потиснати, колкото повече физически синхрон има в общуването им, толкова по-сходни ще стават настроенията им.
Синхронът между преподаватели и ученици е белег за връзката помежду им; проучванията в класните стаи сочат, че колкото по-сходна е координацията на движенията между учител и ученик, толкова по- приятелски настроени са те един към друг и толкова по-щастливи, спокойни и заинтересувани са от общуването помежду си. Като цяло силният синхрон при дадено общуване означава, че участниците се харесват. Франк

129
Берниери, психологът от Щатския университет в Орегон, провел тези проучвания, ми каза: „Дали ще се чувстваш като на тръни с някого или, тъкмо напротив, ще ти е комфортно с него, до голяма степен е чисто физически въпрос. Трябва да внимаваш с ритъма, да координираш движенията си спрямо неговите, за да се чувстваш добре. Синхронът отразява дълбочината на връзката между партньорите: ако сте силно обвързани един с друг, настроенията ви, независимо дали положителни или отрицателни, започват да се преплитат“.
Накратко казано, координацията на настроенията е в самата сърцевина на всяка връзка, един вид версия за възрастни на настройката на майката спрямо детето. Според Качопо един от аспектите, по които можем да измерваме доколко ефикасни са междуличностните отношения, е до каква степен са в състояние хората да постигнат този емоционален синхрон. Ако притежават способността да се настройват спрямо настроенията на другите или пък лесно могат да омагьосат събеседника си и да го настроят на собствената си вълна, тяхното общуване ще върви изключително гладко на емоционално ниво. Отличителната черта на влиятелния политик или човек на изкуството е именно способността му да увлича след себе си масите. По същия начин, казва Качопо, хората, които трудно възприемат или излъчват емоции, са склонни към проблематични връзки, тъй като другите често се чувстват некомфортно в тяхно присъствие, дори и да не са в състояние да кажат защо точно.
Определянето на емоционалния тон на една среща в известен смисъл е знак за доминиране на едно дълбоко интимно ниво: то означава, че сме в състояние да определяме емоционалното състояние на другия. Тази власт е сродна с онова явление, което в биологията се нарича „Zeitgeber“ - буквално
„задаване на времето“ - процес, който, подобно на редуването на деня и нощта или на фазите на луната, задава някакъв биологичен ритъм. За танците по двойки например такъв Zeitgeber е музиката. Когато се стигне до междуличностно общуване, индивидът, който има по-доминантна изразителност (или пък повече власт), обикновено налага собствените си емоции. Доминиращите партньори говорят повече, а подчинените гледат повече лицето на събеседника си - чудесни условия за предаване на емоция.
По същия начин и силата на добрия говорител, бил той политик или проповедник, съумява да увлече емоциите на публиката (Теорията e

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: