Преосмисляне на енергийните пазари

3.2.Преосмисляне на енергийните пазари

При избора на националния енергиен микс се наблюдават ограничения от национален характер. Нашата съвместна отговорност е да гарантираме, че вземаните на национално равнище решения се подкрепят взаимно и избягват отрицателните ефекти. Трансграничното въздействие върху вътрешния пазар заслужава подновено внимание. То създава нови предизвикателства пред енергийните пазари в прехода към система с ниски нива на въглеродни емисии, гарантираща високо равнище на енергийна сигурност и доставки на електроенергия на достъпни цени. Пълният размах на вътрешния пазар следва да се използва повече от всякога. Той е най-добрият отговор на предизвикателството на декарбонизацията.

Едно от предизвикателствата е необходимостта от гъвкави ресурси в енергийната система (напр. гъвкаво производство, съхранение, управление на търсенето), тъй като приносът на неравномерното производство на енергия от възобновяеми източници нараства. Второто е въздействието от това производство на енергия върху цените на пазара на едро. Електричеството от вятър и слънчева енергия се характеризира с ниски или нулеви пределни разходи и с увеличаването на неговото навлизане в системата реалните цени на пазара на едро биха могли да спаднат и да останат ниски за по-дълги периоди от време¹⁹. Това понижава приходите за всички производители на енергия, в т.ч. приходите, необходими за гарантиране на достатъчен капацитет за задоволяване на търсенето, когато няма налице вятърна или слънчева енергия. Ако цените не са сравнително високи в такива моменти, тези електроцентрали може да не бъдат икономически жизнеспособни. Това води до притеснения във връзка с колебанията в цените и за инвеститорите, за това дали ще могат да си възстановяват капиталовите разходи и постоянните оперативни разходи.

Ще става все по-важно да се гарантира пазарните договорености да предлагат икономически изгодни решения на тези предизвикателства. Необходимо е достъпът до пазари да бъде осигурен за гъвкави доставки от всички видове, за управление на търсенето, за съхранение и за производство на енергия, и гъвкавостта да бъде възнаграждавана на пазара. При всички видове капацитет (променлив, базов, гъвкав) трябва да се очаква разумна възвръщаемост на инвестициите. Важно е обаче да се гарантира, че развитието на политиките в държавите членки не създава нови пречки пред интеграцията на пазара на електроенергия или газ²⁰. Независимо дали в областта на енергийния микс, пазарните договорености, дългосрочните договори, подкрепата за производство на енергия с ниски нива на въглеродни емисии, минималните цени на въглеродните емисии и др., е необходимо да се разгледа въздействието върху вътрешния пазар, от който всички все повече зависят. Сега координация е необходима повече от всякога. Развитието на политиките в областта на енергетиката трябва да отчита напълно начина, по който решенията в съседни държави засягат всяка национална електроенергийна система. Съвместната работа ще държи разходите ниски и ще гарантира сигурност на доставките.

Като се опира на третия пакет относно вътрешния енергиен пазар, Комисията, подпомагана от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), ще продължи да гарантира, че регулаторната рамка стимулира пазарната интеграция, че се предоставят стимули за достатъчно капацитет и гъвкавост, както и че са налице пазарни договорености за посрещане на предизвикателствата, съпътстващи декарбонизацията. Комисията разглежда ефективността на различните пазарни модели за възнаграждение за капацитет и гъвкавост, както и начина, по който тези модели взаимодействат с все по-интегрираните пазари на едро и балансиращи пазари.

б) Интегриране на местните ресурси и централизираните системи

Разработването на нова, гъвкава инфраструктура е удовлетворяващ всички участници вариант, който би могъл да включва различни пътища.

С нарастването на търговията с електроенергия и на навлизането на възобновяемите енергийни източници до 2050 г. съгласно почти всички сценарии, и по-специално сценария с висок дял на възобновяемите енергийни източници, става неотложно да се осигури адекватна инфраструктура за разпределение, взаимно свързване и пренос на дълги разстояния. До 2020 г. е необходимо капацитетът за взаимно свързване да се разшири поне в съответствие с действащите понастоящем планове за развитие. Ще бъде необходимо цялостно увеличение на капацитета за взаимно свързване с 40 % до 2020 г., като след това интеграцията продължи. За да продължи интеграцията успешно след 2020 г., е необходимо ЕС да премахне изцяло енергийните острови в Съюза до 2015 г.; освен това мрежите трябва да бъдат разширени и постепенно да се премине към синхронизирани връзки между континентална Европа и региона на Балтийско море.

Изпълнението на съществуващите политики в областта на вътрешния енергиен пазар и на нови политики, напр. Регламента за енергийната инфраструктура²¹, може да подпомогне ЕС при посрещането на това предизвикателство. Европейското 10-годишно планиране на потребностите от инфраструктура, извършено от ENTSOs²² и ACER, вече осигурява една по-дългосрочна визия за инвеститорите и води до по-тясно регионално сътрудничество. Ще бъде необходимо сега действащите методи за планиране да се разраснат до изцяло интегрирано мрежово планиране за пренос (на сушата и в морето), разпределение, съхранение и електропреносни магистрали за потенциално по-дълъг период от време. Инфраструктурата за CO₂, която в момента не съществува, ще бъде необходима и планирането ѝ следва да започне скоро.

За да се даде възможност за производство на енергия от възобновяеми източници на местно равнище, е необходимо разпределителната преносна мрежа да стане по-интелигентна, за да поеме променливото производство на енергия от множество разпределени източници, напр., по-специално, фотоволтаични слънчеви панели, и да реагира на нараснало търсене. При наличието на по-децентрализирано производство на енергия, интелигентни преносни мрежи, нови мрежови потребители (напр. електрически превозни средства) и реакция на търсенето се явява по-голяма необходимост от по-интегрирано схващане за преноса, разпределението и съхранението. За експлоатиране на електроенергията от възобновяеми източници от Северно море и Средиземноморието ще бъде необходима значителна допълнителна инфраструктура, по-специално такава, която е разположена под повърхността на морето. В рамките на Инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на Северно море и околните му морета Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) вече извършва проучвания на мрежата за Северозападна Европа в перспектива 2030 г. Тези проучвания следва да допълнят работата на ENTSO-E по модулен план за разработване на паневропейска система от електропреносни магистрали до 2050 г.

За подкрепа на декарбонизацията в производството на енергия и за интегриране на енергията от възобновяеми източници са необходими гъвкави капацитети за газ на конкурентни цени. Нова газова инфраструктура за взаимно свързване на вътрешния пазар по оста север—юг и за свързване на Европа с нови диверсифицирани доставки чрез южния газов коридор ще бъде жизненоважна, за да се поощри създаването на добре функциониращи пазари на едро за газ в целия ЕС.