Мобилизиране на инвеститорите — Обединен и ефективен подход към стимулите в енергийния сектор

3.3.Мобилизиране на инвеститорите — Обединен и ефективен подход към стимулите в енергийния сектор

Необходими са огромни инвестиции в инфраструктура. Увеличените разходи за забавянето, особено в по-късните години, е необходимо да бъдат подчертани, като се отчете, че окончателните решения за инвестициите ще бъдат повлияни от цялостната икономическа и финансова обстановка²³. Публичният сектор би могъл да изиграе ролята на посредник за инвестициите в енергийната революция. Текущата несигурност на пазара води до увеличаване на капиталовите разходи за инвестиции с ниски нива на въглеродни емисии. Необходимо е ЕС да предприеме действия още сега и да започне да подобрява условията за финансиране в енергийния сектор.

По-високата цена на въглеродните емисии създава по-силни стимули за инвестиции в технологии с ниски нива на въглеродни емисии, но може да увеличи риска от прехвърляне на емисиите. Такова прехвърляне е по-специално притеснително за тези промишлени сектори, които се подчиняват на конкурентоспособността и ценовите модели в световен план. В зависимост от усилията на третите държави една добре функционираща система за ценообразуване на въглеродните емисии следва да продължи да включва механизми като предоставянето на стимули за икономически изгодни намаления на емисиите извън Европа и безплатни квоти, основани на целеви показатели, с оглед избягване на значителните рискове от прехвърляне на въглеродни емисии.

Необходимо е инвестиционните рискове да бъдат поети от частните инвеститори, освен ако няма ясни основания това да не се прави. Някои инвестиции в енергийната система имат характер на публично благо. Така например може да се окаже целесъобразна известна подкрепа за пионерите в тази област (напр. електрически автомобили, чисти технологии). Преминаването към по-голямо и по-целево финансиране чрез публични финансови институции, напр. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и чрез мобилизиране на търговския банков сектор в държавите членки би могло също да подпомогне работата по прехода.

Частните инвеститори ще продължат да бъдат най-важни в основания на пазара подход към енергийната политика. Ролята на енергоснабдителните предприятия би могла да се промени значително в бъдеще, особено що се отнася до инвестициите. Докато в миналото е било възможно много инвестиции за производство на енергия да се правят само от тези предприятия, редица специалисти застъпват мнението, че е по-малко вероятно това да бъде така и в бъдеще, като се има предвид мащабът на потребностите от инвестиции и иновации. Необходимо е да бъдат привлечени нови дългосрочни инвеститори. Институционалните инвеститори биха могли да играят по-важна роля за финансиране на енергийните инвестиции. Ролята на потребителите също ще стане по-важна, което изисква достъп до капитал на разумни цени.

Ще трябва да бъдат изградени нови електроцентрали и значително повече инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. Необходими са нови съоръжения за съхранение, в т.ч. за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, повече пилони и повече линии за пренос. Ефикасните процедури за издаване на разрешения са от решаващо значение, особено за инфраструктурата, тъй като тя е предварителното условие за промяна на системите за доставка и за своевременен напредък към декарбонизация.Текущата тенденция, при която почти всяка енергийна технология се оспорва, а използването или разполагането ѝ се забавят, поражда сериозни проблеми за инвеститорите и излага на риск промените в енергийната система. Енергия не може да се доставя без технология и инфраструктура. Освен това чистата енергия има цена. Новите механизми и стимули за ценообразуване може да са необходими, но следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че схемите за ценообразуване продължават да са прозрачни и разбираеми за крайните потребители. Необходимо е гражданите да бъдат информирани и ангажирани в процеса на вземане на решения, а технологичният избор трябва да отчита местните условия.

Инструментите, с които при увеличение на цените да се реагира чрез подобряване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението, трябва да са въведени, особено в средносрочен план, когато е вероятно цените да се покачат, независимо от това какви политики се прилагат. Въпреки че по-строгият контрол на сметките за енергия и понижаването им може да бъде стимул, достъпът до капитал и до нови форми на енергийни услуги ще бъде от решаващо значение. По-специално, уязвимите потребители биха могли да се нуждаят от специфично подпомагане, което да им даде възможност да финансират необходимите инвестиции за намаляване на потреблението на енергия. Значението на тази задача ще нарасне, когато преобразуването на енергийната система придобие реални измерения. Добре функциониращият вътрешен пазар и мерките за енергийна ефективност са особено важни за потребителите. Уязвимите потребители са най-добре защитени от енергийна бедност чрез пълноценно прилагане от страна на държавите членки на съществуващото законодателство на ЕС в областта на енергетиката и чрез използване на иновативни решения за енергийна ефективност. Енергийната бедност е един от източниците на бедност в Европа и социалните аспекти на ценообразуването на енергията следва да бъдат отразени в енергийната политика на държавите членки.

3.5 Тласък за промените на международно равнище

При прехода до 2050 г. Европа трябва да гарантира и диверсифицира своите доставки на изкопаеми горива, като в същото време развива сътрудничество за изграждане на международни сътрудничества на по-широка основа. С отдалечаването на европейското търсене от изкопаемите горива и с разработването на по-разнообразни механизми за икономии от страна на производителите на енергия, е необходимо интегрираните стратегии с текущите доставчици да вземат предвид ползите от сътрудничеството в други области като възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и други технологии с ниски нива на въглеродни емисии. ЕС следва да оползотвори тази възможност за укрепване на сътрудничеството си със своите международни партньори в съответствие с новата програма, изготвена през септември 2011 г.²⁵ Ще бъде важно управлението на прехода да се извършва в тясно партньорство с енергийните партньори на ЕС, и по-специално нашите съседи, напр. Норвегия, Руската федерация, Украйна, Азербайджан и Туркменистан, страните от Магреб и от Персийския залив, като постепенно се изграждат нови партньорства в областта на енергетиката и промишлеността. Тази например е целта на Енергийната пътна карта за 2050 г. ЕС—Русия. Енергетиката има също така важен принос за политиката за развитие поради своя мултиплициращ ефект върху икономиките на развиващите се държави; на световно равнище е необходима непрекъсната работа за осигуряване на всеобщ достъп до енергия²⁶.

Необходимо е ЕС да разширява и диверсифицира връзките между европейската мрежа и съседните държави, с особен акцент върху Северна Африка (с оглед на това да се оползотвори по най-пълноценен начин потенциалът на Сахара за слънчева енергия).

Необходимо е още ЕС да разгледа въпроса с вноса на въглеродно интензивна енергия, по-специално електрическа. Необходимо е засилено сътрудничество за създаване на равнопоставени условия във връзка с регулирането на пазара и на въглеродните емисии, особено в енергийния сектор, докато търговията се разраства и въпросът с прехвърлянето на въглеродни емисии излиза на преден план.

4.Пътят напред

Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. показва, че декарбонизацията е осъществима. Който и сценарий да бъде избран, се появяват редица удовлетворяващи всички участници варианти, които могат да понижат емисиите по ефективен и икономически жизнеспособен начин.

Преобразуването на европейската енергийна система е наложително поради съображения във връзка с климата, сигурността и икономиката. Решенията, които се вземат днес, вече оформят енергийната система през 2050 г. За да извърши своевременно необходимото преобразуване на енергийната система, ЕС се нуждае от много по-силна политическа амбиция и от по-силно съзнание за неотложността на въпроса. Комисията ще проведе обсъждания с другите институции на ЕС, с държавите членки и със заинтересованите страни въз основа на настоящата пътна карта. Комисията ще актуализира редовно пътната карта, като прави преоценка на необходимите действия в светлината на напредъка и промените и предвижда повтарящ се процес между държавите членки — чрез националните им политики — и ЕС, който да води до своевременни действия за постигане на преобразуване на енергийната система, гарантиращо декарбонизация, по-голяма сигурност на доставките и увеличена конкурентоспособност от полза за всички.

Общите системни разходи за преобразуване на енергийната система са сходни във всички сценарии. Общ подход на ЕС може да спомогне за поддържане на ниско равнище на разходите.

Цените на енергията растат навсякъде по света. Пътната карта демонстрира, че макар цените да продължават да растат до около 2030 г., новите енергийни системи може да доведат до понижаването им след това. Изкривяванията на вътрешния енергиен пазар, в т.ч. чрез изкуствено ниски, регулирани цени, следва да се избягват, тъй като изпращат грешни послания на пазарите и премахват стимулите за икономии на енергия и за други инвестиции с ниски нива на въглеродни емисии — това би забавило преобразуването, а то в крайна сметка ще доведе до понижаване на цените в дългосрочен план. Обществото трябва да се подготви и приспособи към по-високи цени на енергията през идните години. Уязвимите потребители и енергийно интензивните промишлени сектори може да се нуждаят от подпомагане през един преходен период. Ясното послание е, че инвестициите ще донесат ползи във връзка с растежа, заетостта, по-голяма енергийна сигурност и по-ниски цени на горивата. Преобразуването създава нова среда за европейската промишленост и може да повиши конкурентоспособността.

За постигане на тази нова енергийна система трябва да бъдат спазени десет условия:

1. 
   Непосредственият приоритет е да се изпълни изцяло стратегията на ЕС „Енергетика 2020“. Цялото съществуващо законодателство е необходимо да се прилага, а обсъжданите в момента предложения, и по-специално тези в областта на енергийната ефективност, инфраструктурата, безопасността и международното сътрудничество, трябва да се приемат бързо. Пътят към нова енергийна система има и социално измерение; Комисията ще продължи да насърчава социалния диалог и участието на социалните партньори в подпомагането на справедливия преход и в ефикасното управление на промяната.
   
2. 
   Енергийната система и обществото като цяло трябва да бъдат неописуемо по-енергийно ефективни. Съпътстващите ползи от постигането на енергийна ефективност в рамките на една по-широка програма за ефективност на ресурсите следва да допринасят за постигането на целите по по-бърз и икономически ефективен начин.
   
3. 
   Следва да продължи да се обръща особено внимание на развитието на възобновяемите енергийни източници. Тяхното темпо на развитие, въздействието им върху пазара и бързо растящият им дял в търсенето на енергия изискват модернизиране на рамката на политиките. Целта на ЕС за 20 % енергия от възобновяеми източници досега се оказва ефикасен стимул за развитието на тези източници в ЕС и следва своевременно да се разгледат вариантите за основни цели за 2030 г.
   
4. 
   По-големите публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в технологични иновации са от решаващо значение за ускоряване на пазарната реализация на всички решения с ниски нива на въглеродни емисии.
   
5. 
   ЕС е ангажиран с един напълно интегриран пазар до 2014 г. Освен вече посочените технически мерки има регулаторни и структурни недостатъци, които трябва да бъдат отстранени. Необходими са добре разработени инструменти за структуриране на пазара и нови начини на сътрудничество, за да може вътрешният енергиен пазар да реализира пълния си потенциал, докато на енергийния пазар постъпват нови инвестиции, а енергийният микс се променя.
   
6. 
   Цените на енергията трябва по-добре да отразяват разходите, особено тези за новите инвестиции, необходими навсякъде в енергийната система. Колкото по-рано цените започнат да отразяват разходите, толкова по-лесно ще се осъществи преобразуването в крайна сметка. Специално внимание следва да се обръща на най-уязвимите групи, за които ще бъде предизвикателство да се справят с преобразуването на енергийната система. На национално и на местно равнище следва да бъдат определени конкретни мерки за избягване на енергийна бедност.
   
7. 
   Ново съзнание за неотложността на въпроса и колективна отговорност трябва да се появят и да подпомогнат разработването на нова енергийна инфраструктура и на нов капацитет за съхранение на енергия навсякъде в Европа и в съседните ѝ държави.
   
8. 
   Няма да се прави компромис с безопасността и сигурността нито на традиционните, нито на новите енергийни източници. ЕС трябва да продължи да укрепва рамката за безопасност и сигурност и да ръководи международните усилия в тази област.
   
9. 
   По-широкият и по-координиран подход на ЕС към международните отношения в областта на енергетиката, в т.ч. удвояването на усилията за подсилване на международните действия за борба с изменението на климата, трябва да се превърне в норма.
   
10. 
    Държавите членки и инвеститорите се нуждаят от конкретни основни цели. Пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност вече показа основните цели във връзка с емисиите на парникови газове. Следващата стъпка е да се дефинира рамката на политиките за 2030 г., която до голяма степен е предвидима и е обект на съсредоточено внимание от повечето настоящи инвеститори.
    

Въз основа на това Комисията ще продължи да представя инициативи, като догодина започне с всеобхватни предложения в областта на вътрешния пазар, възобновяемите енергийни източници и ядрената безопасност.

1Европейски съвет, октомври 2009 г.

2COM(2011)112, 8 март.

3COM(2011)144, 28 март.

4Извънреден Европейски съвет, 4 февруари 2011 г.

5Европейски съвет, 8—9 март 2007 г.: до 2020 г. най-малко 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г. (30-процентно, ако условията в международен план са подходящи, Европейски съвет, 10—11 декември 2009 г.); 20 % икономии в потреблението на енергия на ЕС в сравнение с прогнозите за 2020 г.; 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия на ЕС, 10 % дял в транспорта.

6Вж. също „Енергетика 2020 — Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“, COM(2010) 639, ноември 2010 г.

7IEA (2011 г.), световна енергийна прогноза за 2011 г.

8Използваният за целта модел е моделът „PRIMES“ за енергийните системи.

9Вж. приложението „Подбрани варианти на заинтересовани страни“, в което са включени варианти на Международната агенция по енергетика, „Гринпийс“/Европейския съвет за възобновяема енергия, Европейската фондация за климата и „Eurelectric“. Анализирани са подробно и други проучвания и доклади, напр. независимият доклад на консултативната група ad hoc за Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.

10Тук несигурността включва, наред с други неща, темпото на икономически растеж, размаха на усилията на световно равнище за смекчаване на последиците от изменението на климата, развитието в геополитическата обстановка, равнището на цените на енергията по света, динамиката на пазарите, разработването на бъдещи технологии, наличността на природни ресурси, социалните промени и схващанията на обществеността.

11Може да се наложи европейските общества да преосмислят начините на потребление на енергия, напр. чрез промяна на моделите на градоустройствено планиране и на потребление. Вж. „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011) 571).

12За подробности относно сценариите вж. оценката на въздействието.

13Разходите за енергийната система днес и през 2050 г. не са пряко съпоставими. Докато разходите за обновяване се включват изцяло в осчетоводяването на разходите, увеличението на стойностите в домакинствата е свързано със съображения във връзка с активите и с основния капитал, които не участват в енергийния анализ. Тъй като при включените разходи за превозни средства не може да се направи разграничение между свързани с енергията разходи и други разходи, тук са заложени високи прогнозни стойности.

14Напр. смята се, че цените на електроенергията са с 21 % по-високи в Европа, отколкото в Съединените щати, и със 197 % по-високи, отколкото в Китай.

15Напр. над 5000 петаджаула енергия биха могли да се икономисат в ЕС (което надхвърля тригодишното потребление на енергия във Финландия (SEC (2011) 1067).

16Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

17От друга страна отоплението с газ може да бъде с по-висока енергийна ефективност от отоплението с електричество или от други видове отопление с изкопаеми горива, което предполага, че газът може да има потенциал за растеж в сектора на отоплението в някои държави членки.

18В т.ч. разходите в резултат от необходимостта от увеличаване на устойчивостта спрямо природни и причинявани от човека бедствия.

19Това положение не е разгледано в сценариите: при моделирането механизмът на ценообразуване е изработен така, че инвеститорите да получават пълно възнаграждение (пълно възстановяване на разходите чрез цените на електроенергията), което води до увеличение на цените на електроенергията в дългосрочен план.

20Пълна пазарна интеграция до 2014 г. съгласно решеното от Европейския съвет на 4 февруари 2011 г., подкрепена от развитие на инфраструктурата и техническа работа по рамкови насоки и мрежови кодове.

21Предложение за регламент относно указания за трансевропейска енергийна инфраструктура (COM(2011) 658) и предложение за регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011) 665).

22Европейска мрежа на операторите на преносни системи.

23Сценариите от март 2011 г. за Пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност показват допълнителните разходи от забавянето на действията. Освен това в IEA (2011 г.), световна енергийна прогноза за 2011 г., се застъпва мнението, че на световно равнище за всеки американски долар инвестиции, избегнати в енергийния сектор преди 2020 г., ще бъде необходимо да се изразходват 4,3 USD след 2020 г., за да се компенсира увеличаването на емисиите.

24Сценарият с инициативите на базата на текущите политики води до цена на въглеродните емисии от около 50 EUR през 2050 г., а сценариите за декарбонизация — до значително по-високи цени.

25Съобщение относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество (COM(2011) 539).

26„Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)637, 13 октомври).

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 441.94 Kb.

Сподели с приятели: