Сигурна, конкурентна и декарбонизирана енергийна система през 2050 г. е възможна

2.Сигурна, конкурентна и декарбонизирана енергийна система през 2050 г. е възможна

Ако, както е вероятно, световните енергийни пазари станат по-взаимозависими, енергийното положение на ЕС ще се повлияе директно от положението на съседите му и от световните тенденции в енергетиката. Резултатите от сценариите зависят по-специално от финализирането на глобално споразумение по въпросите на климата, което би довело и до по-ниско търсене и цени на изкопаеми горива в световен мащаб.

• 
  Референтен сценарий Референтният сценарий включва текущите тенденции и дългосрочните прогнози за икономическото развитие (годишен растеж от 1,7 % на брутния вътрешен продукт (БВП). Сценарият включва политиките, приети до март 2010 г., в т.ч. целите за 2020 г. за дела на възобновяемите енергийни източници и намаляването на емисиите на парникови газове, както и Директивата относно схемата за търговия с емисии. За целите на анализа бяха подробно разгледани няколко чувствителни елемента с по-нисък и по-висок темп на растежа на БВП и с по-ниски и по-високи вносни цени на енергията.
  
• 
  Инициативи на базата на текущите политики При този сценарий се актуализират приетите мерки, напр. след събитията във Фукушима вследствие на природните бедствия в Япония, и се предлагат мерки, напр. в стратегията „Енергетика 2020“; сценарият включва също така предложените действия във връзка с Плана за енергийна ефективност и новата директива за енергийно данъчно облагане.
  

• 
  Висока енергийна ефективност Политически ангажимент за много големи икономии на енергия; тук се включват напр. по-строги минимални изисквания за електроуредите и новите сгради; високи темпове на обновяване на съществуващите сгради; въвеждане на задължения за икономии на енергия от енергоснабдителните предприятия. Това ще доведе до 41-процентно намаляване в търсенето на енергия до 2050 г. в сравнение с пиковите стойности през 2005—2006 г.
  
• 
  Диверсифицирани технологии за доставка Не се предпочита никоя технология; всички енергийни източници могат да се конкурират на пазарна основа без никакви конкретни мерки за подкрепа. Декарбонизацията се направлява от ценообразуването на въглеродните емисии, като се предполага, че обществеността приема както улавянето и съхранението на ядрени материали, така и улавянето и съхранението на въглероден диоксид.
  
• 
  Висок дял на възобновяемите енергийни източници Решителни мерки за подкрепа за възобновяемите енергийни източници, което да доведе до много висок дял на тези енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия (75 % през 2050 г.) и до 97 % дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на електроенергия.
  
• 
  Забавено улавяне и съхранение на въглероден диоксид Този сценарий е подобен на сценария с диверсифицирани технологии за доставка, но тук се предполага, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид е забавено, което води до по-висок дял на ядрената енергия, а декарбонизацията се направлява по-скоро от цените на въглеродните емисии, отколкото от технологичния натиск.
  
• 
  Нисък дял на ядрената енергия Този сценарий е подобен на сценария с диверсифицирани технологии за доставка, но тук се предполага, че не се изграждат нови ядрени инсталации (с изключение на реакторите, които се строят понастоящем), което води до по-широко навлизане на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (около 32 % в производството на енергия).
  

Ако бъдат съчетани, сценариите дават възможност да се направят някои заключения, които могат да спомогнат за оформянето на стратегии за декарбонизация днес, чието пълно въздействие ще бъде оказано до 2020 г., 2030 г. и след това.

Сценариите показват, че декарбонизацията на енергийната система е възможна. Освен това разходите за преобразуване на енергийната система не се различават съществено от сценария с инициативи на базата на текущите политики. Общите разходи за енергийната система (в т.ч. разходи за гориво, електроенергия и капиталови разходи, инвестиции в оборудване, енергийноефективни продукти и др.) биха могли да възлизат на малко по-малко от 14,6 % от европейския БВП през 2050 г. в случая с инициативите в областта на текущите политики в сравнение с равнището от 10,5 % през 2005 г. Това отразява значителна промяна на ролята на енергетиката в обществото. При сценариите за декарбонизация излагането на колебанията в цените на изкопаемите горива би намаляло, тъй като зависимостта от внос би спаднала до 35—45 % през 2050 г. в сравнение с 58 % при текущите политики.

Всички сценарии за декарбонизация показват преход от днешната система с високи разходи за гориво и високи оперативни разходи към енергийна система, основана на по-високи капиталови разходи и по-ниски разходи за гориво. Това се дължи и на факта, че голяма част от съвременните инсталации за доставка на енергия достигат края на полезния си живот. Във всички сценарии с декарбонизация разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива през 2050 г. ще бъдат значително по-ниски от сегашните. Анализът показва също, че общите разходи за инвестиции в преносни мрежи биха били 1,5—2,2 трилиона евро между 2011 г. и 2050 г., като по-високата стойност отразява по-големи инвестиции в подкрепа на енергията от възобновяеми източници.

Средните капиталови разходи за енергийната система ще се увеличат значително — инвестиции в електроцентрали и преносни мрежи, промишлено енергийно оборудване, отоплителни и охладителни системи (в т.ч. системи за централно отопление и охлаждане), интелигентни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефикасни превозни средства с ниски нива на въглеродни емисии, устройства за експлоатация на местни възобновяеми енергийни източници (слънчева топлина и фотоволтаични инсталации), стоки с дълготрайно потребление на енергия и др. Това оказва всеобхватно въздействие върху икономиката и работните места в производствения сектор, сектора на услугите, строителния, транспортния и земеделския сектор. Задоволяването на това растящо търсене би създало големи възможности за европейските производители и доставчици на услуги и подчертава значимостта на научните изследвания и иновациите за разработване на по-изгодни в икономическо отношение технологии.

(3) Електроенергията играе все по-важна роля

Всички сценарии показват, че електроенергията ще играе много по-важна роля, отколкото сега (с почти удвоен дял в крайното търсене на енергия, достигащ 36—39 % през 2050 г.) и че ще трябва да допринесе за декарбонизацията на транспорта и на отоплението/охлаждането (вж. диаграма 2). Електроенергията би могла да задоволи около 65 % от търсенето на енергия от леките автомобили и лекотоварните превозни средства, както е показано във всички сценарии за декарбонизация. Крайното търсене на електроенергия нараства дори и в сценария с висока енергийна ефективност. За да се постигне това, системата за производство на енергия ще трябва да претърпи структурни промени и да постигне значително равнище на декарбонизация още през 2030 г. (57—65 % през 2030 г. и 96—99 % през 2050 г.). Това подчертава колко е важно преходът да започне сега и да се предадат необходимите послания за свеждане до минимум на инвестициите във въглеродно интензивни активи през следващите две десетилетия.

Повечето сценарии сочат, че цените на електроенергията ще растат до 2030 г., но след това ще намалеят. Най-голямата част от това нарастване вече се осъществява в референтния сценарий и е свързана с подменянето през следващите 20 години на стар, вече напълно отписан капацитет за производство на енергия. В сценария с висок дял на възобновяемите енергийни източници, който предполага 97 % дял на тези източници в потреблението на електроенергия, заложените в моделите цени на електроенергията продължават да растат, но с по-бавно темпо — поради високите капиталови разходи и предположенията за висока потребност от балансиращ капацитет, съхранение и инвестиции в преносни мрежи в този сценарий с „почти 100 % енергия от възобновяеми енергийни източници“. Така напр. капацитетът за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници през 2050 г. би бил над два пъти по-висок от днешния общ капацитет за производство на енергия от всички източници. Значителното навлизане на възобновяемите енергийни източници обаче не означава задължително високи цени на електроенергията. Сценарият с висока енергийна ефективност и сценарият с диверсифицирани технологии за доставка са с най-ниски цени на електроенергия и осигуряват 60—65 % потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, което се явява увеличение спрямо настоящото ниво от едва 20 %. Във връзка с това трябва да се отбележи, че цените в някои държави членки в момента са изкуствено ниски поради ценово регулиране и субсидии.

Във всички сценарии, в т.ч. сценария на базата на текущите тенденции, разходите за енергия и за свързани с енергията продукти (в т.ч. за транспорт) вероятно ще станат по-важен елемент от разходите на домакинствата, като ще нараснат до около 16% през 2030 г. и след това ще намалеят до над 15 % през 2050 г.¹³ Тази тенденция би била значима и за малките и средните предприятия (МСП). В дългосрочен план нарастването на разходите за инвестиции за ефикасни електроуреди, превозни средства и изолация става по-малко важно от намаляването на разходите за електроенергия и горива. Разходите включват разходи за горива, както и капиталови разходи, напр. разходи за закупуване на по-ефикасни превозни средства и електроуреди, както и за обновяване на жилища. Ако обаче за ускоряване на въвеждането на енергийноефективни продукти и услуги се използват разпоредби, стандарти или новаторски механизми, разходите ще намалеят.

Много значителни икономии на енергия (вж. диаграма 3) ще трябва да бъдат постигнати във всички сценарии за декарбонизация. Първичното търсене на енергия спада в границите на 16 % до 20 % до 2030 г. и 32 % до 41 % до 2050 г. в сравнение с пиковите стойности от 2005—2006 г. Постигането на значителни икономии на енергия ще изисква по-сериозно отделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия, както и засилени мерки във всички държави членки и във всички икономически сектори.

Ако бъде превърнато в търговска дейност, улавянето и съхранението на въглероден диоксид ще трябва да допринесе значително за повечето сценарии, като ролята му ще бъде особено важна (до 32 %) за производството на енергия в случай на ограничения в производството на енергия от ядрени материали, а при другите сценарии делът му ще бъде между 19 % и 24 % с изключение на сценария с висок дял на възобновяемите енергийни източници.

Всички резултати от сценариите за декарбонизация предполагат, че на световно равнище се предприемат действия за борба с изменението на климата. Най-напред е важно да се отбележи, че енергийната система на ЕС се нуждае от високи равнища на инвестиции даже и в отсъствието на амбициозни усилия за декарбонизация. Второ, сценариите сочат, че модернизирането на енергийната система ще допринесе за високи равнища на инвестиции в европейската икономика. Трето, декарбонизацията може да бъде предимство за Европа като пионер на растящия глобален пазар за свързани с енергията стоки и услуги. Четвърто, декарбонизацията подпомага за намаляване на зависимостта на Европа от внос и на излагането ѝ на колебанията в цените на изкопаемите горива. Пето, декарбонизацията води до значителни съпътстващи ползи във връзка със замърсяването на въздуха и със здравето.

При изпълнението на Пътната карта обаче ЕС ще трябва да разгледа напредъка и конкретните действия в други държави. Съюзът следва да не разработва своята политика изолирано, а да отчита събитията в международен план, напр. във връзка с прехвърлянето на въглеродни емисии и неблагоприятното въздействие върху конкурентоспособността. Евентуалният компромис между политиките в областта на изменението на климата и конкурентоспособността продължава да бъде риск за някои сектори, особено в перспективата за пълна декарбонизация, ако Европа е единствената, която предприеме действия. Европа не може да постигне сама декарбонизация в световен мащаб. Цялостните разходи за инвестиции зависят силно от рамката на политиките и от регулаторната и социално-икономическата рамка, както и от световната икономическа ситуация. Тъй като Европа разполага със силна промишлена база и се нуждае от укрепването ѝ, преходът на енергийната система следва да избягва изкривявания и загуби за промишлеността, особено след като енергията продължава да бъде важен фактор за промишлените разходи¹⁴. Предпазните механизми срещу прехвърлянето на въглеродни емисии ще трябва да бъдат следени отблизо с оглед на усилията на трети държави. В движението на Европа по пътя към по-голяма декарбонизация ще нараства необходимостта от по-тясно интегриране със съседните държави и региони и от осигуряване на взаимно свързване и взаимно допълване на енергийните мрежи. Възможностите за търговия и сътрудничество ще изискват равнопоставени условия отвъд европейските граници.