Пътят от 2020 г. към 2050 г. — Предизвикателства и възможности

3.Пътят от 2020 г. към 2050 г. — Предизвикателства и възможности

3.1.Преобразуване на енергийната система

Основният акцент следва да остане върху енергийната ефективност. Подобряването на енергийната ефективност е приоритет във всички сценарии за декарбонизация. Необходимо е текущите инициативи да бъдат изпълнени бързо, за да се постигне промяна. Изпълнението им в по-широкия контекст на цялостна ефективност на ресурсите ще доведе още по-бързо до икономически ефективни резултати.

По-високата енергийна ефективност на новите и на съществуващите сгради е от основно значение. Сградите с почти нулево потребление на енергия следва да станат норма. Сградите, в т.ч. жилищата, биха могли да произвеждат повече енергия, отколкото употребяват. Продуктите и електроуредите ще трябва да отговарят на най-високи стандарти за енергийна ефективност. В областта на транспорта са необходими ефикасни превозни средства и стимули за промяна в поведението. Ползата за потребителите ще бъдат по-добре контролируеми и предвидими сметки за енергия. С интелигентните измервателни уреди и интелигентните технологии като автоматизацията на жилищата потребителите ще придобият по-голямо въздействие върху своите собствени модели на потребление. Значителна ефективност може да се постигне чрез действия относно свързаните с използването на енергията ресурси, напр. рециклиране, оптимизирано производство и удължаване на живота на продуктите¹⁵.

Инвестициите от домакинствата и фирмите ще трябва да изиграят важна роля в преобразуването на енергийната система. От съществено значение са иновативните бизнес модели и подобряването на достъпа на потребителите до капитали. Тук са необходими също така стимули за промяна на поведението, напр. данъци, безвъзмездни средства или консултации на място с експерти, в т.ч. паричните стимули, осигурявани от цените на енергията, които отразяват външните разходи. Най-общо, енергийната ефективност трябва да бъде включена в широка гама от икономически дейности, напр. от разработване на системи в областта на информационните технологии до стандарти за битови електроуреди. Ролята на местните организации и градовете ще бъде много по-голяма в енергийните системи на бъдещето.

Необходим е анализ на по-амбициозни мерки за енергийна ефективност и на оптимални по отношение на разходите политики. Енергийната ефективност трябва да следва своя икономически потенциал. Това включва въпроси за степента, до която градоустройственото планиране и териториалното устройство могат да допринесат за икономии на енергия в средносрочен и дългосрочен план; за начина, по който да се направи оптимален по отношение на разходите политически избор между изолирането на сградите, така че да използват по-малко отопление и охлаждане, и систематичното използване на отпадната топлина от производството на електроенергия в комбинираните топло- и електроцентрали. Една стабилна рамка вероятно ще изисква допълнителни действия за икономии на енергия, по-специално с оглед на перспективата 2030 г.

б) Преминаване към възобновяеми енергийни източници

Анализът на всички сценарии показва, че най-големият дял на технологиите за доставка на енергия през 2050 г. се пада на възобновяемите енергийни източници. Така второто основно предварително условие за по-устойчива и сигурна енергийна система е по-високият дял на енергия от възобновяеми източници след 2020 г. През 2030 г. всички сценарии за декарбонизация сочат по-високи дялове на възобновяемите енергийни източници от около 30 % в брутното крайно потребление на енергия. Предизвикателството за Европа е да даде възможност на участниците на пазара да намалят разходите за енергията от възобновяеми източници чрез подобрени научни изследвания, индустриализиране на веригата на доставките и по-ефикасни политики и схеми за подпомагане. Това би могло да изисква по-голямо сближаване на схемите за подпомагане и повече отговорности за производителите във връзка със системните разходи, освен за операторите на преносни системи.

Възобновяемите енергийни източници постепенно ще заемат централно място в енергийния микс в Европа — от технологично разработване до масово производство и разполагане, от малък мащаб до широк мащаб, интегриращ местни и по-далечни източници, от субсидиране до конкурентоспособност. Това променливо естество на възобновяемите енергийни източници изисква промени в политиката, вървящи ръка за ръка с по-нататъшното развитие на тези източници.

С нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници стимулите в бъдеще трябва да станат по-ефикасни, да осигурят икономии от мащаба, да доведат до по-голяма пазарна интеграция и впоследствие — до по-европейски подход. Това трябва да се извършва на базата на използването на пълния потенциал на съществуващото законодателство¹⁶, на общите принципи на сътрудничество между държавите членки и на сътрудничество със съседните държави, както и на базата на възможни мерки в бъдеще.

Много технологии във връзка с възобновяемите енергийни източници се нуждаят от по-нататъшно разработване с цел намаляване на разходите. Необходимо е да се инвестира в нови технологии във връзка с възобновяемите енергийни източници, напр. океанска енергия, концентрирана слънчева енергия и биогорива от второ и трето поколение. Необходимо е също така да се усъвършенстват съществуващите технологии, напр. като се увеличи размерът на разположените в морето вятърни генератори и перките им с цел улавяне на повече вятър и като се подобрят фотоволтаичните панели, така че да улавят повече слънчева енергия. Технологиите за съхранение на енергия продължават да бъдат изключително важни. Понастоящем съхранението на енергия често струва по-скъпо, отколкото допълнителен капацитет за предаването ѝ или резервен капацитет за производство на енергия от газ, като в същото време конвенционалното съхранение въз основа на воден капацитет е ограничено. По-ефикасното им използване и постигането на конкурентни цени изискват подобряване на инфраструктурата за интеграция в цяла Европа. При наличието на достатъчно голям капацитет за взаимно свързване и на по-интелигентна преносна мрежа управлението на измененията на вятърната и слънчевата енергия на някои места може да се осигури и от възобновяеми енергийни източници на други места в Европа. Това би могло да намали необходимостта от съхранение, резервен капацитет и базова доставка.

В близко бъдеще вятърната енергия от Северно море и околните му морета и от басейна на Атлантическия океан ще може да доставя значителни количества електроенергия на намаляващи цени. До 2050 г. вятърната енергия ще осигурява повече електричество от всяка друга технология съгласно сценария с висок дял на възобновяемите енергийни източници. В средносрочен план океанската енергия може да осигури важен принос за доставките на електроенергия. По подобен начин вятърната и слънчевата енергия от средиземноморските държави биха могли да осигуряват значителни количества електричество. Възможността за внос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници от съседни държави, вече се допълва от стратегии за използване на сравнителните предимства на държавите членки като напр. в Гърция, където се разработват широкомащабни проекти за използване на слънчева енергия. ЕС ще продължи да насърчава и улеснява разработването на възобновяеми енергийни източници и на енергийни източници с ниски нива на въглеродни емисии в Южното Средиземноморие, както и взаимното им свързване с европейските разпределителни мрежи. По-тясното взаимно свързване с Норвегия и Швейцария също ще продължи да бъде изключително важно. По подобен начин ЕС ще разглежда потенциала на възобновяемите енергийни източници, предоставяни от държави като Русия и Украйна (по-специално биомаса).

Декарбонизацията ще изисква голямо количество биомаса за отопление, електроенергия и транспорт. В транспорта ще бъде необходим микс от няколко алтернативни горива, който да замени нефта, със специфични изисквания за различните видове транспорт. Биогоривата вероятно ще бъдат основният вариант за въздухоплаването, автомобилния транспорт на дълги разстояния и железопътния транспорт, там където последният не може да бъде електрифициран. Тече работа по осигуряване на устойчивост (напр. за непряка промяна в земеползването). Навлизането на нова биоенергия на пазара, което води до спад в търсенето на земя, необходима за производство на храна, и до по-голямо нетно намаление на емисиите на парникови газове (напр. биогорива от отпадъци, водорасли, остатъци от горското стопанство), следва да продължи да се стимулира.

С усъвършенстването на технологиите разходите ще спаднат и финансовата подкрепа може да се намали. Търговията между държавите членки и вносът от държави извън ЕС биха могли да доведат до намаляване на разходите в средносрочен до дългосрочен план. Съществуващите понастоящем цели за енергията от възобновяеми източници изглежда са полезни, тъй като дават възможност за прогнозиране на инвеститорите и в същото време насърчават европейски подход и пазарна интеграция на възобновяемите енергийни източници.

в) Газът играе основна роля в прехода

Газът ще бъде изключително важен за преобразуването на енергийната система. Заместването на въглищата (и нефта) с газ в краткосрочен до средносрочен план би могло да спомогне за намаляване на емисиите при съществуващите понастоящем технологии поне до 2030 г. или 2035 г. Макар че търсенето на газ в жилищния сектор например би могло да спадне с една четвърт до 2030 г. поради редица мерки за енергийна ефективност в този сектор¹⁷, то ще остане високо в други сектори, напр. енергийния сектор, за по-дълъг период от време. В сценария с диверсифицирани технологии за доставка например производството на енергия от газ възлиза грубо на 800 TWh през 2050 г., което е малко повече от текущите равнища. С усъвършенстването на технологиите газът може да играе все по-важна роля в бъдеще.

Пазарът на газ се нуждае от по-силна интеграция, по-голяма ликвидност, по-голямо разнообразие на източниците за доставка и по-висок капацитет за съхранение, за да може газът да запази конкурентните си предимства като гориво за производство на електроенергия. Дългосрочните договори за доставка на газ може да продължат да бъдат необходими, за да се гарантират инвестициите в инфраструктура за производство и пренос на газ. Ще бъде необходима по-голяма гъвкавост в ценовата формула, която да се отдели от простото индексиране на цената на нефта, ако газът ще остане конкурентно гориво за производство на електроенергия.

Глобалните газови пазари се променят, по-специално чрез разработване на залежите от шистов газ в Северна Америка. С наличието на втечнен природен газ пазарите стават все по-глобални, тъй като транспортът става по-независим от тръбопроводите. Шистовият газ и други нековенционални източници на газ се превърнаха в потенциално възможни нови източници за доставка във или около Европа. Заедно с интеграцията на вътрешния пазар тези новости биха могли да успокоят притесненията за зависимостта от внос на газ. Тъй като обаче проучванията са на ранен етап, не е ясно кога неконвенционалните източници биха могли да станат значителни. С намаляването на конвенционалното производство на газ Европа ще трябва да разчита на значителен внос на газ в добавка към местното производство на природен газ и потенциалната експлоатация на собствен шистов газ.

Сценариите са доста консервативни по отношение на ролята на газа. Икономическите предимства от газа днес до голяма степен дават на инвеститорите сигурност за възвръщане на вложенията им и са свързани с ниски равнища на риска, а следователно и със стимули за инвестиране в захранвани с газ електроцентрали. Захранваните с газ електроцентрали се характеризират с ниски разходи за първоначални инвестиции, строят се доста бързо и са относително гъвкави за експлоатация. Инвеститорите могат също така да хеджират рисковете във връзка с промените в цените, тъй като производството на електроенергия от газ често определя пазарните цени на едро на електроенергията. В бъдеще обаче експлоатационните разходи могат да бъдат по-големи, отколкото при безвъглеродните варианти, и захранваните с газ електроцентрали биха могли да работят по-малко часове.

Разходите за безопасност¹⁸ и разходите за изваждане на съществуващи електроцентрали от експлоатация и за унищожаване на отпадъците вероятно ще растат. Новите ядрени технологии биха могли да спомогнат за намаляване на опасенията във връзка с отпадъците и безопасността.

Анализът на сценариите показва, че ядрената енергия допринася за понижаване на системните разходи и на цените на електроенергията. Като широкомащабен вариант с ниски нива на въглеродни емисии ядрената енергия ще остане в микса на ЕС за производство на енергия. Комисията ще продължи да подкрепя рамката за ядрена безопасност и сигурност, като спомага за установяването на равнопоставени условия за инвестиции в държавите членки, които желаят да запазят ядрения вариант в своя енергиен микс. Необходимо е най-високите стандарти за безопасност и сигурност и за в бъдеще да се гарантират в ЕС и в световен план, което може да се осъществи само ако в самия ЕС се запази ръководна позиция във връзка с компетентностите и технологиите. Освен това в перспектива 2050 г. ще стане по-ясно каква роля ще може да изпълнява енергията от термоядрен синтез.

е) Интелигентни технологии, съхранение и алтернативни горива

Който и път да се разгледа, сценариите показват, че миксът от горива би могъл да се промени значително във времето. Много неща зависят от ускоряването на технологичното развитие. Не е сигурно кои технологични варианти биха могли да се разработят, с какво темпо, какви последици и компромиси. Но новите технологии допринасят с нови варианти в бъдеще. Технологията е съществена част от решението на предизвикателството на карбонизацията. Технологичният напредък може да допринесе за значително намаляване на разходите и за значителни икономически ползи. Създаването на подходящи за целта енергийни пазари ще изисква нови технологии за преносни мрежи. Следва да се осигурява подкрепа за научните изследвания и демонстрациите в промишлен мащаб.

На европейско равнище ЕС следва да допринася пряко за научни проекти и за програми за научни изследвания и демонстрационни дейности, като се опира на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SЕТ) и на следващата многогодишна финансова рамка, и по-специално „Хоризонт 2020“, с цел инвестиции в партньорства с промишлените предприятия и държавите членки за демонстриране и разполагане на нови, високоефективни енергийни технологии в широк мащаб. Подсиленият план SET би могъл да доведе до оптимални по отношение на разходите европейски научноизследователски клъстери във време на бюджетни ограничения в държавите членки. Ползите от сътрудничеството са значителни, надхвърлят финансовата подкрепа и се опират на подобреното сътрудничество в Европа.

Една все по-важна характеристика на необходимите технологични промени е използването на информационни и комуникационни технологии в енергетиката, транспорта и за интелигентни градоустройствени приложения. Това води до сближаване на промишлените вериги на добавената стойност за интелигентна градска инфраструктура и приложения, които е необходимо да се насърчават с цел гарантиране на водеща позиция в промишлеността. Цифровата инфраструктура, която ще направи преносните мрежи интелигентни, също ще изисква подкрепа на равнище ЕС чрез стандартизация, научни изследвания и развитие на информационните и комуникационните технологии.

Друга особено важна област е преминаването към алтернативни горива, в т.ч. електрически превозни средства. Тук е необходима подкрепа на европейско равнище посредством нормативни промени, стандартизация, инфраструктурна политика и по-нататъшни усилия в областта на научните изследвания и демонстрационните дейности, особено във връзка с акумулаторите, горивните клетки и водорода, като всичко това, наред с интелигентните преносни мрежи, може да умножи ползите от този вид мобилност както за декарбонизацията на транспорта, така и за развитието на енергията от възобновяеми източници. Другите основни варианти на алтернативни горива са биогоривата, синтетичните горива, метанът и втечненият нефтен газ (LPG).