Използване на местните енергийни ресурси, при стриктно спазване

16 Количеството квоти, които се заделят в резерва за стабилност на пазара
(РПС), ще бъде временно удвоено между 2019 и 2023 г. вкл. През 2023 г. ще започне да функционира нов механизъм за ограничаване на срока на валидност на квотите в РПС. В допълнение директивата предвижда функционирането натри различни финансови механизма, които целят модернизация, диверсификация и устойчива трансформация на енергийния сектор. Подкрепяните инвестиции трябва да са в съответствие с прехода към безопасна и устойчива нисковъглеродна икономика, с целите на рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката в периода дог. ида постигат дългосрочните цели, формулирани в Парижкото споразумение. Отчитайки европейската политика и засилените мерки за декарбонизация, както и растящата цена на CO2 емисиите, в разглеждания период е възможно икономическото отпадане на част от генериращите мощности при липсата на модернизации. Очаква се промените да доведат до ситуация, при която пазарът на електроенергия няма да бъде в състояние да отговори на пиковото търсене, тъй като опасенията едва ли ще бъдат решени от пазарните сили, поради вероятността от наличието на проблема на "липсващите пари, който съществувана един енергиен пазар, когато приходите от енергийния пазар сами по себе си не могат да успеят да реализират достатъчно инвестиции в капацитет. Отчитайки производствения микс на страната, за да се гарантира сигурността на снабдяването в дългосрочен план, е изготвен анализ на адекватността на ресурсите с регионален обхват, който представя развитието на генериращите мощности при избраните сценарии в средносрочен план дог. За преодоляването на възможните проблеми с адекватността, съпътстващи прехода към нов пазарен модел, се предвижда до 1 юли 2021 г. да се въведе общопазарен механизъм за капацитет, който да осигури необходимото ниво на сигурност, в съответствие с изчисления коефициент на надеждност. Доставчиците на капацитет ще бъдат задължени да доставят енергия, когато това е необходимо, за да се гарантира сигурността на доставките, при т. нар. стресови за системата събития или часът, в който наличния за оператора планиран диспечируем резерв е по-нисък от нивото, необходимо за безопасно управление на мрежата. Имайки предвид стратегическия характерна топлоелектрическите централи, произвеждащи електрическа енергия от въглища, за гарантиране на енергийната сигурност на страната, България ще продължи да разчита и за в бъдеще на ефективната работа на тези мощности.

17
 Добив на природен газ
Досега на територията на Република България няма открити значими залежи на природен газ. Към момента добивът от концесии в страната е с ограничен ресурс, покриващ малко над 1% от годишното потребление, като тенденцията е за бързо изчерпване на съществуващите находища. В тази връзка се търсят алтернативни решения и са предприети действия за проучване и търсене на нови находища на природен газ, както в сухоземните територии, така и в шелфа на Черно море Високата зависимост от вносна природен газ е и сред основните рискови фактори за енергийната сигурност на страната. В тази връзка се търсят алтернативни решения и са предприети действия за проучване и търсене на нови находища на природен газ, както в сухоземните територии, така и в шелфа на Черно море – Блок Хан Аспарух и Блок Хан Кубрат.
 Възобновяеми енергийни източници
Използването на енергията от възобновяеми източници се разглежда като съществен инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове и е от първостепенно значение за изпълнение на политиката на страната в областта на енергетиката и околната среда. Продължаване използването на енергия от ВИ в страната ще следва определения от ЕС принцип енергийната ефективност на първо място и ще бъде съобразено с технологичното развитие и иновациите. Република България ще продължи провежданата политика за увеличаване използването на ВИ в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Страната разполага с неоползотворен потенциал за производство на енергия от ВИ, който дог. и след това ще продължи да бъде усвояван, с което ще се осигури ефективно изпълнение на националната цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия дог. по икономически ефективен начин. Този потенциал е от слънчева и геотермална енергия, биомаса, в т.ч. отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското и горското стопанство, промишлеността и отбита Ядрена енергия
Ядрената енергия се счита заместен енергиен ресурс, съгласно Евростат.
За използване на този ресурс като фактор за гарантиране енергийната сигурност на страната ще бъдат предприети мерки за продължаване работата на 5 и 6 блокове на
„АЕЦ Козлодуй след изтичане на издадените лицензии, съответно - след 2027 ги г. Държавата ще продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика в страната и чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки един от които

18 с мощности от 1 000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след
2030 г. Друг важен аспект за гарантиране на енергийната сигурност, чрез развитие на ядрената енергетика е следване политиката на Евратом за диверсификация на доставките на ядрено гориво, базирана на Европейската стратегия за енергийна сигурност, приета на 28.05.2014 г, която изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл
(ЯГЦ) за всички оператори на ядрени централи в Европейския съюз. Тази политика се базирана следните четири стълба (1) диверсификация при закупуването на природен уран, неговата конверсия и обогатяване (2) диверсификация на производителите на свежо ядрено гориво (горивни касети (3) поддържане на достатъчен резерв от гориво на площадките на АЕЦ Козлодуй (4) сключване на дългосрочни договори за доставка на свежо ядрено гориво. В изпълнение на тази европейската политика и с цел намаляване зависимостта на българската енергетика от един доставчик, се търсят възможности за диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и за бъдещите нови ядрени мощности, като основен приоритет е спазването в най-висока степенна ядрената безопасност. При реализиране на политиката за диверсификация, важни предимства са осигуряване на подобри финансови и икономически условия на доставките. Към настоящия момент в АЕЦ Козлодуй се изпълнява утвърдена Програма за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за блокове 5 и 6 на “АЕЦ Козлодуй ЕАД” № УЕ.ЯГ.ПМ.1538/03, съгласувана с Агенцията по доставките на
Евратом (ESA). Съгласно програмата, процесът по диверсификация ще приключи до месец юли 2024 ги е планиран натри етапа Етап 1 – разработване на “Технико-икономическа обосновка за лицензиране и внедряване на алтернативен тип ядрено гориво на блокове 5 и 6”. Крайната цел на Етап 1 е, на база на резултатите от Технико-икономическата обосновка на Експертния технически съвет на АЕЦ Козлодуй, да бъде избран безопасен и ефективен горивен цикъл и конкретни типове алтернативни касети. Етап 2 – разработване на Отчет за анализ на безопасността (ОАБ) на блокове
5 и 6 на АЕЦ Козлодуй при внедряване на алтернативен тип ядрено гориво. На база на избрания от Етап 1 горивен цикъл и типове алтернативни касети се разработват неутронно-физични, якостни, термо-механични, термо-хидравлични и радиологични анализи на безопасността за смесени и еднородни зареждания. Крайната цел на Етап
2 е анализите на безопасността да бъдат представени с Техническо решение в АЯР за експертиза и получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на