Национални цели и политики

35 електрическата енергия за всички клиенти и производители ще доведе до повишаване на конкуренцията между доставчиците на електрическа енергия, с което ще се създадат условия за повишаване гъвкавостта на системата, постигане на конкурентни цени и увеличаване ликвидността на борсовия пазарна електрическа енергия. В тази връзка, при провеждане на политиката за пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се прилагат мерки, които да гарантират плавени поетапен преход за битовите клиенти, при който премахването на регулираните цени за тези клиенти ще бъде реализирано поетапно до края на 2025 г. Процесът на пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите клиенти ще се реализира паралелно с въвеждането на механизъм за защита на уязвимите клиенти на електрическа енергия. Това са онези битови клиенти, които са в положение на енергийна бедност поради съчетанието от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата им. Механизмът за защита на уязвимите клиенти ще включва критерии за идентифициране на тези клиенти, финансови и нефинансови мерки за тяхната защита, и ще се осъществява чрез системата за социално подпомагане. Този механизъм за подпомагане на уязвимите клиенти на електрическа енергия е с цел да се осигурят целогодишно минималните необходими количества електрическа енергия за тези клиенти, извън нуждите им за отопление, за които се предоставят социални помощи. В дългосрочен план, освен посочените мерки, ще се прилагат и мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищата на енергийно бедни клиенти с цел намаляване на енергийните им разходи и повишаване на жизнения комфорт. В процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се създадат необходимите нормативни и регулаторни условия предоставящи възможност всички клиенти да се възползват от пряко участие на пазара. С развитието на пазарните взаимоотношения ще се прилагат мерки за повишаване информираността на клиентите, с цел насърчаване активното им участие на пазара. Ще се създаде възможност за клиентите да участват във всички форми на оптимизация на потреблението, за което ще се създават условия всеки клиент да разполага с възможността да се възползва от пълното въвеждане на интелигентни измерителни системи. По този начин те ще могат да адаптират потреблението си спрямо ценовите сигнали в реално време, които отразяват стойността и цената на електрическата енергия или на преноса ѝ в различни периоди от време. С развитието на електропреносната и електроразпределителните мрежи и с въвеждането на интелигентни измервателни системи ще се създаде възможност за

36 всички битови и небитови клиенти на електрическа енергия да имат достъп до пазарите на електроенергия ида търгуват с произведената от самите тях електроенергия. По този начин те ще могат да се възползват в пълна степен от предимствата от агрегирането на производството и доставката в големи региони, ида извлекат ползи от конкуренцията на пазара. Потребителите ще могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електрическа енергия, както ида участват на всички пазари на електроенергия, чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност. Тези дейности в бъдеще ще бъдат улеснени и от въвеждането на необходимите нормативни и регулаторни условия за създаване на енергийни общности, чрез изграждане на собствени затворени разпределителни мрежи и въвеждането на нови технологии за производство и съхранение на електрическа енергия. С утвърждаването си като активни пазарни участници, потребителите на електрическа енергия ще имат и значима роля в процеса за устойчиво енергийно развитие. Развитието на електроенергийния пазар е тясно свързано както с процеса на неговата либерализация, така и с обединението с електроенергийните пазари в ЕС и в региона на Западните Балкани. Европейският целеви модел за развитие на пазара на електрическа енергия в съответствие с Регламентна Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способности управлението на претоварването, дава основната рамка относно създаването и функционирането на единен вътрешен пазар. Интегрирането на краткосрочните пазарни сегменти е от ключово значение за развитието на електроенергийния пазар в рамките на всяка пазарна зона и изграждането на вътрешен пазар за ЕС. Обединението на електроенергийния борсов пазарна Република България с борсовите пазари на съседните страни, с цел пълна интеграция с общия европейски енергиен пазар, ще бъде постигнато чрез реализация на следните проекти
 Пазар Ден напред
Към настоящия момент, България изпълнява и спазва всички процедури и организацията на единното свързване на пазарите Ден напреди технически е готова за обединение на тези пазари. Българският преносен оператор
(„Електроенергиен системен оператор ЕАД) и българският пазарен оператор Българска Независима Енергийна Борса ЕАД) са пълноправни членове на SDAC
(Single Day Ahead Coupling), отчитайки специфичните характеристики на съседните пазари, в т.ч. Румъния и Република Гърция.

37 За ефективното функциониране на единен вътрешен пазарна територията на Европа е необходимо организацията и функционирането на пазарите Ден напреди В рамките на деня на държавите членки на ЕС и държавите от Енергийната общност да се осъществява при еднакви правила и организация на електроенергийния пазар. България, като държава членка, която граничи и с държави извън ЕС, е заинтересована от бързото създаване на общи правила, които да допринесат за ефективното обединение на пазарите. Усилията са насочени към локални проекти, целящи обединение между българската пазарна зона и пазарите на съседните държави, членки на Енергийната общност, в т.ч. Република Северна Македония и Република Сърбия.
 Пазар В рамките на деня
Към настоящия момент, в рамките на ЕС съществува един проект за пазарно обединение в рамките на деня – XBID. За пълното обединение на пазар В рамките на деня, в съответствие с европейския целеви модел, са предвидени три вълни на обединение. Първата и втората вълна са в реална работа съответно от юни 2018 ги ноември 2019 ги включват общо 21 държави. Третата вълна предстои да бъде въведена в реална работа в края на 2020 г. Пазарното обединение на пазарите В рамките на деня се осъществява посредством т.нар. локални проекти (Local implementation project - LIP). ЕСО и БНЕБ участваха в локалния проект LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите В рамките на деня. Тази вълна обхващаше два локални проекта LIP 15 и LIP 16, в който участваха борсовите оператори и операторите на преносни системи на България, Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша, Австрия, Германия. След стартирането на втората вълна на 19 ноември 2019 г. България е част от Единния пазар в рамките на деня (SIDC – Single Intraday Coupling) посредством българо-румънската граница. През 2021 г. предстои стартирането и въвеждането в реална работа на третата вълна за присъединяване към общия пазар в рамките на деня. Третата вълна обхваща локалния проект LIP 14, който включва всички италиански граници и българо-гръцката граница. ЕСО успешно финализира процеса по присъединяване към локалния проект LIP14, като през месец февруари 2020, стартира работа по него. Очаква се пазарното обединение на българо-гръцката граница във времевия интервал В рамките на деня да започне реална работа през първото тримесечие на
2021 г.

38 Всички горепосочени пазарни обединения, в които участва Република България, са систематизирани в следващата таблица

Изтегляне 1.47 Mb.

Сподели с приятели: