Есхил прикованият прометей

Океанида - и с нея във обща постеля той легна.

Тя му роди пък Атлас,със безстрашно сърце, а след него

даде живот на Менетий прославен, на хитрия, с остър ум

Прометей ,...

Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен,

с тежки окови го свърза, а тях пък за стълб закачи ги,

още му пратил орел дългокрил да кълве от дроба му,

който безсмъртен пораства среднощем отново със толкоз

колкото целия ден ширнокрилата птица изяжда.

Нея уби я Херакъл - на хубавонога Алкмена

храбрият , славният син, - от бедата ужасна избави

той Прометей и спаси го от страшните болки и мъки,

както поискал бе Зевс Олимпийски, небето владеещ,

с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка

слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал -

ето така той почете сина си, тъй много прославен.

Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен,

дето със него по ум пожела Прометей да се мери.

Нявга между боговете и смъртните беше решено

жертвата как да делят. Но голям един вол той разсече

и със готовност раздаде, опитвайки Зевс да измами:

сложи пред всички месо и обилни със лой дреболии,

с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа,

белите кости на вола пред Зевс пък с коварно изкуство

той подреди и покрити със бляскава лой, ги положи.

Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни:

"Япетов сине, прославен сред всички царе, о, любезни,

колко пристрастно, нечестно извършил си тази подялба!"

Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ.

Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава,

кротко усмихнат, но без да забравя за своите измами:

"Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни,

сам избери си дела, на сърцето ти който се нрави."

Рече,замисляйки хитрост, а Зевс,преизпълнен със мъдрост,

ясно разбра хитростта и предвиди за смъртните хора

много злини във сърцето си - знаеше, те ще се сбъднат.

С двете ръце от дела си той бялата лой приповдигна,

в миг се ядоса в сърце си и ярост обхвана духа му,

виждайки белите кости на вола, поставени хитро.

Земните хора затуй оттогава на,димни олтари

белите кости навред за безсмъртните вечно изгарят.

Зевс, събирач на мъглите, разсърди се много тогава.

"Япетов сине, мъдрецо, от всичките повече знаещ,

още от свойто лукавство ти, драги, не си се отказал" -

рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ.

Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки,

вечният огън могъщ не дари на Мелийското племе -

смъртните хора, които по земната твърд обитават.

Знатният Япетов син го измами обаче, потули

искра сияйна от вечния огън в стъблото на нартекс."/|/¹⁹
Прометей /грц. "прозорливия"/ - титан, син на

титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на

Темида/, брат на Атлант, Менойтий и Епиметей, баща на

Девкалион. В борбата между нечестивия род на титаните

и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да уни-

щожи хората, се възбунтувал. Първото му стълкновение с

божеството било за жертвоприношенията. След като хо-

рата трябвало да колят и да принасят животни, възникнал

въпросът: каква част от закланото животно да изяждат

хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал

един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчи-

ни. На едното място отделил костите, като ги покрил с

малко мазнина и обвил с кожата, а месото, по-ценната

част, скрил в търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс,

разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпий-

ците по-малоценната част /оттогава при жертвоприноше-

ния хората запазвали за себе си най-ценното месо от жи-

вотното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на

Хефест да извае от влажна глина съблазънта - жената

Пандора и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей с

урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болес-

ти. Прометей пък откраднал огъня от Олимп или от ковач-

ницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колес-

ница. Кражбата причинила гнева на Зевс, който кроял други

планове за смъртните: според Есхил - да ги унищожи напъл-

но. И поръчал на Хефест да прикове Прометей на скала в

Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня.

Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в

гърдите му, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло

във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги

Кратос и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивият Прометей

увиснал на скалата - денем орел му кълвял непрекъснато

черния дроб, който всяка нощ отново израствал. Негов ос-

вободител бил героят Херакъл, който минавал край Кавказ,

за да търси градината на Хесперидите, откъдето искал да

откъсне златните ябълки. Той съжалил прикования титан.

Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се

надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се

намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела

орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Проме-

тей се отказал от безсмъртието си кентавърът Хирон."²⁰

"Борбата на духовно индивидуалните богове с природни-

те сили представя една абсолютна катастрофа и е същес-

твената дейност на боговете, чрез която за пръв път се

появява на бял свят главната разлика между старите и

новите богове. Затова не трябва да сочим войната, която

изкарва тази разлика наяве, като някакъв мит, който би

имал стойността на всеки друг, а трябва да я смятаме за

мит, който съставлява повратната точка и изразява съз-

даването на новите богове.

Резултатът от това исполинско стълкновение на бого-

вете е събарянето на титаните, единствената победа на

новите богове, които после, в тяхното осигурено господс-

тво, са били изпълнени от фантазията с конкретно съдър-

жание от всички страни. Титаните, напротив, биват изго-

нени и трябва да обитават във вътрешността на земята,

или да продължат да се намират в тъмната периферия на

светлия, веселия свят, както Океан, или да търпят и иначе

още най-различни наказания. Така например Прометей бива

прикован на Скитската планина, където орелът кълве нена-

ситно от черния му дроб, който все нараства отново и

отново; по подобен начин Тантал се измъчва в подземния

свят от безкрайна, никога неутолена жажда, а Сизиф тряб-

ва да тласка непрестанно нагоре скалата, която винаги се

смъква отново. Тези наказания, както самите титанични

природни сили, са безмерното в себе си, лошата безкрай-

ност, копнежът на "трябването" или ненаситността на

субективната естествена жажда, която в своето продъл-

жително повторение не стига до последния покой на удов-

летворението. Защото правилният божествен усет на гър-

ците е разглеждал излизането навън, в просторното и не-

определеното не по начина на модерния копнеж, като нещо

най-висше за човека, а като проклятие, и го е отправял в

Тартар...

По-ясно изглежда почитането и запазването на стари-

те богове в самото художествено изображение. На пред-

ходната степен говорихме например за Прометей като на-

казания титан. Но по същия начин го намираме отново ка-

то освободен. Защото както земята и слънцето, така и

огънят, който Прометей донесъл на хората, яденето на

месо, на което ги научил, е съществен момент на човеш-

кото съществуване, необходимо условие за удовлетворява-

нето на нуждите и затова е станало чест на Прометей за

дълги времена. Например В "Едип В Колон" на Софокъл се

казва /54-56 стих/:
Свещен е този край - над него властвува

бог Посейдон и още - огненосецът,

титанът Прометей.²¹
а схолиастът /древен тълкувател на античен текст, кой-

то е писал своите бележки върху полетата на ръкописите,

бел.Г.Г./ прибавя, че и в Академията Прометей се почита

редом с Атина, както Хефест, и посочва храм в горичката

на богинята и стар пиедестал при входа, на който имало

изображение както на Прометей, така и на Хефест; но

според това, което съобщава Лизимахид, Прометей се изоб-

разява като пръв и по-стар, държащ в ръката си скиптър,

а Хефест като по-млад и втори, при което олтарът върху

пиедестала е общ за двамата. Защото и според мита Про-

метей не трябвало да търпи наказанието си вечно, а бил

освободен от оковите му благодарение на Херкулес. В тази

история на освобождаването се срещат отново някои забе-

лежителни черти. А именно, Прометей бива освободен от

неговото мъчение поради това, че съобщава на Зевс за опас-

ността, която застрашава царството му от неговия три-

надесети потомък. Този потомък е Херкулес, на когото нап-

ример Посейдон В "Птиците" на Аристофан /1645-1648 стих/

казва, че сам ще си навреди, ако влезе в сговора за смъкване

на господството на боговете, защото всичко, което оста-

ви Зевс, след като си замине, ще стане негово. И в дейст-

вителност Херкулес е единственият човек, който преминал

в Олимп, който станал от смъртен човек бог и стои по-

високо от Прометей, който останал титан...²²

"Идейното съдържание на образа на Прометей /в траге-

дията "Прикованият Прометей", бел.Г.Г/ свидетелствува,

че в светогледа на Есхил идеологията на архаиката е окон-

чателно преодоляна. Това става ясно веднага при сравнява-

нето на Есхиловата трагедия с епизодите от поемите на

Хезиод, в които се появява първата известна ни литера-

турна обработка на мита за Прометей.

У Хезиод Прометей се появява в ролята на фолклорния

"измамник" /трикстер/, който почти успява да измами Зевс.

Така, от двете купчини, приготвени от Прометей с кокали-

те и месото на заклания бик, Зевс избира за късмет на

боговете кокалите, измамно покрити с блестяща лой, дока-

то късметът за хората се оказва месото, нарочно обвито

във волския търбух. Когато пък Зевс, в гнева си срещу Про-

метей, лишава хората от огъня, изобретателният титан

отново прибягва до хитрост и, след като открадва огъня

от върховния бог, го занася в тръстиково стъбло на хората

/"Теогония", 535-570 стих/. Есхил, напротив, не споменава

изобщо за подялбата на жертвеното животно, а открадва-

нето на огъня в трагедията помага на хората да овладеят

много полезни занаяти и природни блага/109-111 стих/, ко-

ито в крайна сметка нямат никаква връзка с огъня.

У Хезиод като наказание за открадването на огъня Зевс

изпраща на хората Пандора, от чиято кутия на земята

плъпват всякакви бедствия и болести. На дъното на доне-

сената от Олимп кутия на Пандора остава само надежда-

та /"Дела и дни", 80-105 стих/. У Есхил, сред останалите

благодеяния, дарени от Прометей на смъртните, са упоме-

нати лечебните треви и билки, прогонващи болестите и

недъзите /476-483 стих/, а още преди това той дарява хора-

та с надеждата и ги избавя от страха пред смъртта /248-

251 стих/...

У Хезиод са съхранени отзвуци от сказанието за опас-

ността, заплашвала някога Зевс: първата от неговите мно-

гобройни жени, титанидата Метис, е трябвало да роди

потомък, по-силен от баща си, и това е щяло да коства на

Зевс властта му над боговете, така както самият той

сваля от царския престол баща си Кронос. По съвета на Гея

и Уран Зевс поглъща бременната с Атина Метис и не й

дава възможност да зачене второ, опасно за него, дете

/"Теогония", 886-900 стих/. У Хезиод историята на Метис

няма връзка с преданието за Прометей. Есхил обаче въвеж-

да този мотив в характеристиката на героя си: неговият

Прометей знае от Гея-Темида, че Зевс някога ще придобие

син, който ще бъде по-силен от баща си, т.е. Зевс сам ще

породи собствената си гибел. Само че, за разлика от Гея

у Хезиод, Прометей у Есхил съвсем не бърза да разкрие на

Зевс името на тази жена и оставя преднамерено владете-

ля на боговете в непрекъснат страх пред очакващото го

детрониране..."²³

... Много преди да се очовечи в главите на хората, Про-

метей бил просто огънят, станал после атрибут на него-

вата творческа сила. Бог от по-старото поколение той е

син на титана Япет и вероятно разполагал с огъня и зана-

ятите. Когато дошли новите богове, а с тях и малоазийс-

кият Хефест, Прометей загубил силата си. С огъня се раз-

пореждал сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възложил ма-

териалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Проме-

тей продължил да съществува като локално божество. Чес-

твували го със специален празник, наречен Прометей край

Атина, като устройвали щафетни надбягвания с факли. Един

късен мит го представя и за създател на хората, които

Прометей слепил от кал. Дори показвали мястото, където

работил титанът. В конфликта на Зевс и Прометей има

зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с

недоволство функциите си на бог от по-младото поколение.

Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време...

... За основаването на град Етна Есхил написал специал-

на трагедия. Не се знае какво научил от старата драма-

тична традиция в Сицилия, от сицилийския мит и митоло-

гичната травестия. Предполага се само, че впечатления

от пребиваването в Сицилия активизирали Есхил за напие-

ването на трилогията за Прометей, представена скоро след

връщането му в Атина. Имало вярване, че под Етна лежи

прикован Тифон, стоглавият великан, опълчил се срещу бо-

говете и наказан от Зевс. Може би видът на пушещата

Етна събудил представи и мисли за мощта на върховния

бог и справедливостта на властта му. Може би в Сицилия

Есхил прибавил към трилогията, чиято първа част е "Пер-

си", сатирната драма "Прометей", в която представял въз-

торга на изумените сатири при вида на огъня, донесен от

Прометей от небето. Титанът най-напред се появил на

сцената в традиционния си смешен вид...²⁴

"Ето накратко Есхиловата версия на мита за Проме-

тей:

ви, по-съвършени същества. Единствен Прометей се сми-

лил над клетите смъртни. Той откраднал и им предал бо-

жествения огън. Надарени с него, хората подобрили живота

си, създали наука и изкуство. Но Прометей скъпо заплатил

за човеколюбието си. По заповед на Зевс той бил прикован

на скала далече на север и подложен на страшни мъчения.

След тринайсет човешки поколения бил освободен от Хера-

къл."²⁵

МЯСТОТО НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" В

ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕСХИЛ
"От Есхиловата трилогия за титана Прометей до нас

е достигнала само "Прикованият Прометей". От останали-

те две - "Прометей Огненосецът" и "Освободеният Проме-

тей" - са запазени оскъдни откъси, които не дават доста-

тъчна представа за цялостите. Вероятният ред на траге-

диите е следният: "Прометей Огненосецът", "Прикованият

Прометей", "Освободеният Прометей".

Кога е била поставена тази трилогия? Никакъв театра-

лен запис /дидаскалия/ не съпровожда текста на запазена-

та трагедия и ние не знаем нищо по хронологията й. По-

ради това не случайно едни изследвачи смятат "Приковани-

ят Прометей" /и цялата трилогия/ за ранно, а други - за

късно произведение. Във всеки случай, нито съдържанието ,

нито драматическата форма дават основания за катего-

рични твърдения.

По драматическа техника трагедията "Прикованият Про-

метей" има черти на ранно произведение, но веднага тряб-

ва да се добави странният за едно ранно /па и не само за

ранно/ произведение факт, че лирическите й партии са крайно

стеснени. По съдържание тя може да се отнесе към късни-

те творби на Есхил. Прави впечатление близостта на "При-

кованият Прометей" до "Евменидите" /458 г./: и в двете

трагедии враждуват представители на старите и млади-

те богове. Освен това нападките в "Прикованият Проме-

тей", които Есхил отправя срещу новите господари на Олимп

и тяхната тирания, може би визират събитията от 462

г.пр.н.е., когато радикално-демократическата партия над-

делява над умерената демокрация.26

ваният Прометей" поразява с краткостта и маловажното

съдържание на хоровите партии в нея. Поради това тази

трагедия трудно може да се причисли към широкообхват-

ния жанр "трагедия-оратория". В нея няма оратория тъй

като хорът тук не играе почти никаква роля. Драматурги-

ята на "Прикованият Прометей" е също много слаба /само

монолози и диалози/. В тази трагедия е представен само

един жанр - това е жанра д е к л а м а ц и я"²⁷

"Общото на Софокъл и Есхил е по - нататък

действието никога не завършва чисто външно а вътрешно

и външно едновременно. Неговото въздействие върху душа-

та е, че я очиства от страсти, вместо да я възбужда и по-

скоро й дава възможност да постигне съвършенство и ця-

лост в самата себе си, вместо да я завлича навън и да я

раздвоява."²⁸

"Действието на трагедията се развива на самия край на

земята, в безжизнена пустош, където прикованият към ска-

лата Прометей ще открие изгарящото сияние на слънцето

и мразовитото дихание на нощта /22-25 стих/: сега той е

изцяло във властта на вечните стихии и на първозданните

сили на природата. Останал сам сред безлюдното безмъл-

вие, той може да общува единствено с тях; призовава ги в

последния си монолог, след като усеща с тялото си запла-

шителните подземни трусове и вижда как около него бушу-

ват вихрите, тътнат гръмотевици и се извиват /лъка-

тушат/ мълнии:

Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

вълни в морето. Земьо кърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии,

/88-92 стих/

Моя свято почитана майко Земя!

Ти, ефире, дарителю на светлина!

Вижте как незаслужено страдам!

/1091-1093 стих/
Безстрашието на Прометей пред заплахите, идващи от

Зевс, привежда в действие всички земни и небесни стихии

и свалянето му в Аид придобива характера на космическа

катастрофа.

На завършващия трагедията наистина вселенски катак-

лизъм в пространството съотвествува по време на цялото

й протичане не по-малко обширен обхват на събития във

времето. Между двете "наказания", които се стоварват

върху Прометей в началото и в края на пиесата, пред зри-

телите се разкрива не само индивидуалната участ на ти-

тана, но и съдбата на целия човешки род: в първата поло-

вина на трагедията, в разказа на Прометей пред Океаниди-

те, ние виждаме миналото на човечеството, успяло да се

измъкне, благодарение на него, от състоянието на първо-

битно дивачество и да се издигне до върховете на цивили-

зацията; във втората половина на драмата, в пророчества-

та на Прометей, изказани пред нещастната Йо, ние узна-

ваме за поколенията, които ще произлязат от нея, за по-

томъка й от тринадесето коляно, който ще освободи Про-

метей от мъченията...²⁹

"Есхил представил всички страни на драматичната хар-

мония: страдание за справедливо дело, тирана Зевс, съчув-

ствието, тайната, която ще промени непримиримия върхо-

вен бог. Нататък той ще комбинира тоновете, ще повиша-

ва един, ще приглушава друг. Майсторството на Есхиловия

израз не е в логичността на драматичното развитие, а в

едновременното внушително движение на мотивите...

Есхил държи юздите на трите стихии: епическата -

власт-справедливост, лирическата - страдание-съчувствие

и драматургическата - тайната. Щом придаде на една по-

голяма сила, тя се предава органично на другите...

Кулминацията е в самия край на трагедията. Нараства-

нето върви успоредно с разкриването на Прометей, който

остава в центъра на действието. Композицията на "Прико-

ваният Прометей" непосредствено зависи от характерово-

то развитие на главния образ. С пулсацията на всеки нов

диалог бунтът нараства, за да свърши с катаклизъм...30

КОНФЛИКТЪТ В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
"В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на прин-

ципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.

Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Проме-

тей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръ-

жението му. Този факт също свидетелствува за намерени-

ето на поета да помири враждуващите богове, като не

допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко

срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред

публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да

се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му с

Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфлик-

тът между двата бога, който при отсъствието на единия

от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност,

при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в

битова разпра..."³¹

"У Хезиод конфликтът Зевс-Прометей е нещо дребно и

обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на

хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да

ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Струк-

турно Есхил не е изменил нищо - Прометей е с хората

срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната

ситуация той създал възвишено трагическо действие.

С това той отговорил на вкусовете на своята публика,

войните-победители при Маратон и Саламин. За тях теа-

търът бил храм и трибуна и те търсели да изживеят там

естетически възвишеното близко минало. А Есхил не мо-

жел да върви срещу вкуса и характера на публиката, него-

вата задача била да разбира и да изразява този характер...

В митичния си вид конфликтът не бил нито драматичен,

нито трагичен. При преобразуването най-напред отпаднала

измамата с жертвеното животно и гневът на Зевс се от

равдал с открадването на огъня. Но сериозният конфликт

изисква и сериозна цел, затова Прометей открадва не за

да разсърди Зевс, а за да помогне на хората. Есхил постига

едновременно две цели. Прави Прометей човеколюбец, при-

дава му сериозни възвишени черти и намира основание за

състрадание - зрителите ще състрадават на своя благоде-

тел. Прометей се противопоставил на Зевсовото намере-

ние да унищожи негодния човешки род и става първопричина

за прогреса. За Хезиод титанът беше причина за злото на

земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява

значението на Прометей, за да го направи достоен за кон-

фликта в божествения план и за да включи в него съдбата

на човечеството.

Но това не е достатъчно основание за състрадание.

Прометей трябва да страда несправедливо. От друг мито-

логически цикъл към благодетеля на хората се прибавя и

мотивът за помощника на Зевс. Прометей помогнал на Зевс

в борбата с титаните за установяване на новия ред. Слей

дователно новият властник дължал победата си на Проме-

тей.

След тия промени и образите, и ситуацията са възвише-

сила е независима от Прометей. За да стане конфликтът

драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт

над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта, коя-

то е на негова страна. Но е необходимо още нещо, за да

стане тази зависимост конкретна. Тогава от цикъла за

Ахил Есхил използувал мотива за голямата тайна. Темида

отървала Зевс от гибел, като предрекла, че от желания

брак с морската богиня Тетида ще се роди син по-могъщ от

бащата, който ще му отнеме властта. Зевс се отказал

от намеренията си, а Тетида се омъжила за царя на фтия

Пелей. Есхил смесил Темида с майката на Прометей Гея и

така титанът научил толкова важната за Зевс тайна за

брака с Тетида. Тази тайна става неговата сила срещу

Зевс. Тя поставя в зависимост върховния бог. Така конфлик-

тът звучал вече и драматично, и трагично...

Трагедията ще бъде истинска драма, защото страдащи-

ят Прометей може да причини с някаква тайна страдание

на Зевс. Следователно божата воля не е изключителна и

те двамата с Прометей са истински антагонисти. Наис-

тина Зевс се не явява никъде. Други представят силата и

властта му. С това Есхил умело избягнал принизяването на

божеството в пряк диалог с Прометей. Но неговото появя-

ване не е необходимо. Зрителят знае за него толкова опре-

делени неща, колкото и за Прометей. "Зевс е тиран и закон

е сега произволът му".³²

вата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила

той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен

почин и воля само там, където трябва да се прояви жесто-

кост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като

израз на героично държане. Но той е смятал словесната

намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сце-

ната на приковаването посочва пукнатините в крепостта

на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на вто-

ростепенния, но съществен конфликт между онези, чиято

жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са

единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.

Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той

съвсем логично мълчи.

Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е прак-

тичният тип, който овреме долавя промените и се ориен-

тира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник

на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно заб-

равя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел,

защото може да се застъпва пред вседържителя дори за

Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна през-

рителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие

подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам

и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всич-

ки лицемерни уверения, които е давал само преди миг, въз-

сяда четириногата си птица и отлита...

Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като про-

гонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на

сцената, като изобличава низката му природа, Прометей

изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена въз-

можност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи

и един ренегат и лицемер.

В стълкновението с Хе р м ес Прометей показва друг

разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с

която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира

той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател

който декларира преданост, а един откровено груб предс-

тавител на Олимп. Това определя както неговия, така и

Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази

сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в

комическо противоречие с мястото му в олимпийската йе-

рархия...

В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук

актьорът представя деен драматически характер. Двама-

та участници в словесния двубой се въодушевяват от най-

искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят

нейния израз максимално язвителен. Едностишните репли-

ки са здраво свързани помежду си и силата, с която изра-

зяват противоположните позиции, е удивителна...

В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над

Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от

приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят

с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението

му съставят лакеите.³³

болка, а много по-дълбоко от вътрешното чувство за нес-

праведливост и потискане и неговото страдание се изявява

не като подчинение, тъй като не съдбата, а тиранията на

новия господар на боговете е, която му причинява това стра-

дание, то се изявява като упорство, като възмущение и тук

свободата п о б е ж д а в а необходимостта тъкмо чрез

това, че в чувството за неговото л и ч н о страдание го

движи все пак само о б щ о т о възмущение срещу непо-

носимото господство на Юпитер. Прометей е първообра-

зът на най-величавия човешки характер, а по този начин и

истински първообраз на трагедията..."³⁴

"Във вторичната митология, в която опозицията на без-

смъртен бог с универсални функции и на смъртен герой,

репрезентант на общност, е вече оформена, отношението

на боговете и хората е основен оператор за изразяване на

диалектиката на активност и пасивност. Героят се проти-

вопоставя на силите на хаоса, носени от друго племе и

чужда земя, но и на небесните сили, които иначе се смя-

тат за носители на ред и култура. Така наред с активната

и пасивната позиция в света в героя се преплитат диалек-

тично идеите за хаос и ред. В образа на т.нар. трикстер,

лакомник, сладострастник и шегобиец героят става озна-

чение за хаоса на човешката природа, който се противо-

поставя на силите на реда. Но случаят с Есхиловия Про-

м е т е й показва как комичният конфликт с върховното

божество на реда се преобразува в сериозна колизия. Геро-

ят може да застъпва идея за нов ред и култура и да става

жертва на боговете. Това е по същество израз на колизи-

ята между човешката култура и извънкултурното прост-

ранство, динамика-колебание около носителя на културата

и хаоса. И природата, представяна от боговете, и човешки-

ят свят, представян от героя, се оказват двойствено оп-

ределени като хаос и космос. Разбира се, опозицията на

богове и герои служи не за еднозначно изразяване на диа-

лектиката на природа и култура, на активност и пасив-

ност, а за решаването на конкретни задачи в границата на

тази диалектика."³⁵

"... Прометей обхваща с поглед миналите и бъдещите

векове, тъй като самият той, като безсмъртен бог, е не-

подвластен на течението на времето /933 стих: "Защо да

тръпна? Смърт не ми е съдена."/. Въпреки това отредени-

те му от съдбата страдания го заставят да почувствува

като смъртен изтичането на времето и при това в такива

мащаби, в които простосмъртните едва ли биха могли да

се ориентират - трагическото битие на Прометей придо-

бива характера на абсолютна величина, неизмерима с оби-

чайната човешка мяра.

От това става ясно, че образът на Прометей е като че

ли построен върху пресечната точка на две несъвместими

линии: безсмъртният бог, част от вечността, от непре-

ходното мироздание, неподвластен на ритъма на времето,

се озовава в положение, което съответствува повече на "ефи-

мерното", смъртно, същество от плът и кръв. Подобна вът-

решна противоречивост на образа е заложена, разбира се,

от антропоморфизма на гръцките богове: въпреки своята

безтелесност, те притежават способността да страдат

от болки и рани. Важно е да се отбележи, че в трагедията

"Прикованият Прометей" пред Прометей възникват същи-

те проблеми, които се появяват пред обикновените , смър-

тни герои на Есхил, но при тяхното разрешаване се дости-

га до дълбочина и мащабност, които са характерни само за

божествения, "абсолютен" уровен на съществуване...

Съдържание на "действието" на Прометей като че ли

става само негодуванието на титана срещу Зевс и в след-

ствие на това образът на Прометей се оказва външно мно-

го по-статичен, отколкото образите на Етеокъл или на

героите в "Орестията". Само че зад физическата непод-

вижност на прикования титан се крие огромно вътрешно

напрежение, което се проявява в решителната, непоколеби-

ма непримиримост спрямо Зевс. В хода на драматичното

действие се формира трагическата нетърпимост

на героя, чиито етапи на съзряване се нуждаят от отделен

анализ...³⁶

"... Прометей създал цивилизацията и прогреса, като из-

вел човека от тъмнината на миналото. С образа на Проме-

тей Есхил открил нов възглед за хода на човешката исто-

рия. Докато за Омир и Хезиод златният век се намирал

далече в миналото, а след него следвали епохи на упадък,

Есхил видял с исторически очи хода на човешкия прогрес и

символизирал този възглед в делото на човеколюбеца Про-

метей, който дал сила и единение на скоросмъртния човеш-

ки род...

На сцената излиза гонената по света и превърната в

крава И о - жертва на Зевсовата любов и Херината рев-

ност. Още едно несправедливо страдание, причинено от

Зевс, закрепява каузата на Прометей, прави я обективна и

силна. Прометей все пак е сгрешил нещо, "прекомерно... по-

чел смъртния човешки род". Ио е виновна само с красотата

си. "Не е ли безсърдечен повелителят на боговете?" Ио

научава бъдещето на своите страдания от страдащия Про-

метей и възкликва:"Да умреш веднъж е по-добре, отколкото

да изнемогваш всеки ден". "На мене и смъртта не ми е

дадена" - отговаря Прометей и вълната на общо страдание

и съчувствие се разделя. Титанът страда повече, защото

е безсмъртен. Но той няма да страда вечно. Отново има

нужда от тайната и в диалог с Ио Прометей я разкрива

почти напълно: Зевс желае брак, от който ще се роди син,

по-могъщ от него и спасението е да свали оковите на Про-

метей, за да научи какъв е този брак. Хорът най-после

разбира в какво е силата на Прометей.

Но Ио научава още нещо - далечен неин потомък след 13

поколения ще стане освободител на титана. И на него

както на нея Прометей ще посочи бъдещия път. Скрил се

зад титана, Есхил с любознателността на учен и пъгпе-

шественик указва на Ио страните и племената, през кои-

то ще мине нейният мъчителен път. Щастлив повод, за да

прояви младежката ревностност на своето поколение към

знание и движение.

Отново сме в допир с пластичната техника на Есхил.

Ио се свързва с цялото с няколко връзки - по аналогия,

защото страда подобно страдание; по контраст, защото

тя смъртната страда в движение (докато Прометей без-

смъртният страда в неподвижност); сюжетно, защото е

баба на Херакъл, бъдещият освободител на Прометей. Вклю-

чено с няколко основания, страданието на Ио звучи органич-

но в цялото...

КОНКРЕТНИЯТ СМИСЪЛ НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"

става понятен само във връзка със събитията, които след-

ват. Ето как се е развивало действието в другите недос-

тигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Про-

метей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образу-

вали помилваните и освободени братя на Прометей тита-

ните, които живеели щастливо на острова на блажените.

По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дъл-

бока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър

владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промя-

на. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до

често срещаната в другите трагедии представа за спра-

ведливо божество. С тази промяна той активно поправял

несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал кри-

тиката на йонийските философи срещу антропоморфната

митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по ня-

какъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се под-

чини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опас-

ния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс

се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържа-

ност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората

духовните блага на цивилизацията, получили вече от Про-

метей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за

създаването на човешкото общество в прочутия мит в

диалога "Протагор" на Платон.

С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя

смисъл. Той послужил за активно средство във възпитани-

ето на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс поз-

волил на Херакъл да освободи Прометей от орела и вериги-

те, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя

на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедли-

вия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът

бил символ на подчинението на справедливото божество и

на световната хармония.

Есхил показал как своеволният в началото бог чрез стра-

данието на Прометей и зависимостта от него станал спра-

ведлив. Той разказал следователно свещената история на

световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нрав-

ствена цел, като внушавал на своите зрители онази увере-

ност в хармонията, която те сами търсели и усещали.

Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прог-

рес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс

и човечеството."³⁷
Подбор и съставителство -

доцент Гено Генов

Власт

X е ф е с т

Прометей

Хор на океаниди

Океан

Ио

Хермес