Есхил прикованият прометей

(Втурва се Ио.)

Във каква страна, сред какви племена

съм дошла? Кой си ти, окован в железа

върху бурния връх? За каква вина

си осъден на гибел? Кажи ми, къде

565 съм дошла, като бродя без отдих?

Ах! Ах!

Земеродени Аргосе, иди си!

Ах, тръпна пред стоокия си пастир!

570 Ето го, иде с коварство във погледа!

Дори умрял не го прибра земята,

върна се той отдолу,

ада е минал

и ме преследва. И блуждая аз,

гонена, гладна, по морските пясъци.
Строфа
Свири след мене тръстика, намазана

575 с восък, приспивна мелодия.

Страшно е, страшно е!

Де ме водят блудните ми стъпки!

Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,

та ме хвърли така

безсърдечно в такива ужасни беди?

580 Ах, с бесен, с нечовешки страх

измъчваш мене, безумната девойка!

С огън срази ме, в земята ме скрий

или пък

дай ме на стръвното море.

моите молитви!

585 о, стига ме е мъчил този

безкраен път! И няма как да разбера

къде ще свърши злото!

На рогатата девойка

чуваш ли гласа?
ПРОМЕТЕЙ
Как да не чувам щерката Инахова,

590 подгонена от стършела? Разпали тя

страстта у Зевса и сега, намразена

от Хера, броди в тия дълги пътища.

Антистрофа

Кой си ти, който със истинско

име злочестата

595 мене призоваваш, о злочести?

Ти назоба божия бич, който безспир

ме гори и суши

със ужасни жила, и аз нямам покой!

Ах, гладна, със безумен бяг

600 достигам тук устремена и разбита -

жертва на злобната Херина мъст.

И кой ли

клетник - уви! - като мене днес,

като мене страда?

Моля те, ясно

кажи какви беди ще трябва

605 да изтърпя! И средство, цяр за болката

кажи ми, ако знаеш.

Говори на таз, която

броди сред беди!
ПРОМЕТЕЙ
Ще отговоря ясно на въпроса ти,

610 без всякакви загатвания, с проста реч,

тъй както подобава на приятели -

пред теб е Прометей, огнедарителят.

Злочести Прометее! За какво е туй?

ПРОМЕТЕЙ
Това, което казах, е достатъчно.

ще дойде край на моите блуждания?

ХОР

за болестта, за участта й гибелна

да чуем да ни каже тя, с устата си.

След туй кажи какво я чака в бъдеще.

молба, че и сестри са те на татко ти.

Да плачеш и скърбиш над свои бедствия

там, дето биха слушали съчувствено,

със сълзи на очи, е утешително.
Ио

640 Та бих ли пренебрегнала молбата ви!

За всичко, за което ме запитахте,

ще чуете. Боли дори от думите

за божията буря, за порухата

на моя образ и на красотата ми.

645 Явяваха се в моите девически

покои нощем образи и с нежен глас

ми шепнеха: "Защо ти е моминството,

девойко преблажена? Та пред тебе е

велик жених! Запален от любовна страст.

650 пламти за тебе Зевс, той жажда твоите

прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,

дете, иди при Лерна, в избуялите

ливади, посред бащините пасища,

па разведри с любов очите Зевсови."

655 И виждах всяка нощ такива призраци,

злочеста аз, додето се реших накрай

на татко да разкрия своите сънища.

Към Делфи и Додона той посланици

проводи, за да разбере какви дела

660 и думи са угодни на безсмъртните.

А връщаха се те и ни донасяха

загадъчни и тъмни предсказания.

Накрай Инах получи ясен отговор

и в него бе изрично заповядано

665 да ме прогони от дома, от родната

земя, за да достигна чак накрай света.

Ако не искал, огнената мълния

на Зевса щяла да погуби целия

наш род. Повярва той в това пророчество

670 и ме прогони. Нито той желаеше

това, ни аз. А него принуждаваше

така да стори Зевсовата заповед.

И мигом измени се и разсъдъкът,

и външността ми, виждате - рогата съм.

675 Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг

се спуснах към керхнейското течение

и извора на Лерна. А страхотният

мой пастир Аргос разярен ме следваше

и гледаше с безброй очи следите ми.

680 Наскоро неочаквана и бърза смърт

живота му отне, но аз, подгонена

от божи бич, блуждая непрекъснато.

Това е всичко. Ако знаеш бъдните

страдания, кажи ги. Но не ме теши

685 с лъжливи думи поради съчувствие.

Най-срамни са неискрените приказки.

О, стига, стига, престани!

О, никога до днес не съм очаквала,

че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,

690 че страховити и непоносими

мъки и горести с двоен

бич душата ми ще вледенят.

Уви, уви! Орис, орис!

695 Тръпна пред съдбата на Ио!

ПРОМЕТЕЙ

Почакай, нека чуеш и за другото.

да знаят ясно бъдните страдания.

Желаехте да чуете от нейните

уста за собствените й страдания.

Сега узнайте още колко бедствия

от Хера има да търпи девойката.

705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми

и чуй къде ще свършат твоите пътища

Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,

ще тръгнеш по неизорани краища.

При скитите ще стигнеш, при чергарите

710 със плетените хижи връз колите им

и с бързолетните стрели в колчаните.

Далеч от тях! Мини покрай скалистия

и шумен бряг, па напусни земята им.

Наляво имат жилища ковачите

715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!

Свирепи са и не обичат гостите.

Ще стигнеш Буйната река. И с право е

наречена така - тя няма бродове.

Качи се на Кавказ, на най-високата

720 сред планините, дето, от самия връх,

водите й беснеят, от призвездните

чукари се спусни на юг и в пътя си

ще стигнеш при станът на амазонките

враждебни на мъжете. Ще живеят те

725 край Термодонт, във Темискира някога -

там, дето Салмидес разтваря челюсти -

враг на моряци, мащеха за кораби.

Приятелски ще те насочат в пътя те.

До Истъм Кимерийски и до тесните

730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно

мини през теснините на Меотия.

Ще се мълви навеки между смъртните

за твойто преминаване. А протокът

ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод.

735 И от Европа ще преминеш в Азия.

Не е ли безсърдечен повелителят

на боговете? Той залюби смъртната

девойка и я тласна във блуждания!

Жесток жених, ужасен брак си случила,

740 девойко! Туй, което чу, не е дори

началото на твоите страдания.

Горко ми, ах, горко ми!

ако узнаеш другите нещастия?

Каква облага е сега животът ми?

Защо, защо не скоча от суровата

скала? Смъртта ще ме спаси от всичките

750 неволи. Да умреш веднъж, е по-добре,

отколкото да изнемогваш всеки ден.

на мене и смъртта не ми е дадена -

а тя е прекращение на болките.

755 И няма да настане край на злото ми,

додето Зевс не падне от престола си.
Ио
Но как, нима и Зевс ще падне някога?
ПРОМЕТЕЙ
И, вярвам, ще се радваш на бедите му.
Ио
Как не, нали от него са теглата ми?
ПРОМЕТЕЙ
780 Тогава знай, че всичко туй е истина.
Ио
Кажи ми кой ще го лиши от скиптъра.
ПРОМЕТЕЙ
Самият той с безумните си планове.

Ио
Кажи ми как, ако това не ти вреди.

ПРОМЕТЕЙ
Един от твоя род - според вещаното.

да ти вестя или за твоите бедствия?

ХОР

Бъди любезен, изпълни и нейното,

Открий на нея бъдните й пътища,

785 на мене - избавителя си. Моля те.
ПРОМЕТЕЙ
Не ще се противя, щом тъй желаете.

Ще кажа всичко, за което питате.

Най-първо ще разкрия твоите пътища,

Ио, а ти ги запиши в сърцето си.

790 Когато минеш границата, протока,

тръгни към изток, дето свети слънцето.

Сред морски рев ще стигнеш до горгонските

полета на Кистена, дето старите

моми-форкиди имат обиталище.

795 На лебеди приличат, еднооки са

и еднозъби. Ни лъчите слънчеви,

ни месечина нощем ги е виждала.

До тях са трите им сестри - крилатите

горгони, змиекосите чудовища.

800 Погледне ли ги смъртен, вледенява се.

Помни това като предупреждение.

Но чуй сега за друго страшно зрелище.

Избягвай Зевсовите неми кучета -

грифоните извитоклюни, конните

805 и еднооки войни - аримаспите,

заселени край златните Плутонови

води. Не приближавай. Ще достигнеш ти

далеч, сред черни люде, обитаващи

край слънчевите извори, където е

810 реката Етиоп. По бреговете й

пълзи, додето стигнеш водопадите -

и ето там, от библоските върхове,

струи на Нил свещеното течение.

И той ще те напъти към триъгълна

земя, към Нилотида. Там с децата си,

815 Ио, ще основеш далечно селище.

И ако тези думи са загадъчни,

запитай пак и разбери със сигурност.

Аз имам време, колкото и сам не ща.

Ако остава още, ако нещо е

820 пропуснато за скръбното й скитане,

кажи. Ако си казал всичко, молим те,

спомни си за това, което искахме.
ПРОМЕТЕЙ
Ио разбра кога ще свърши пътя й.

А за да знае, че не ме е слушала

825 напразно, чуйте прежните й бедствия.

Така доказвам, че говоря истинно.

ще почна от последното ти лутане.

Когато бе достигнала в молоските

830 поля, в Додона островърха, дето е

на Зевса Теспротийски ясновидският

престол, настана чудо - поклониха се

дърветата и ясно, недвусмислено

ти беше поздравена като бъдеща

835 жена на Зевс - ако това за тебе е

приятно. И тогава ти, ужилена,

се втурна към брега и стигна залива

на Рея, откъдето идеш, клетнице.

И този морски кът ще бъде някога

840 Йонийски залив назован - помни добре, -

за да се знае твоят път сред смъртните.

Това е моят знак, че виждам повече,

отколкото е дадено на другите.
(Към Хора.)
Сега ще кажа вам и ней другото,

845 за да подхвана словото прекъснато.

при нилските ръкави, посред наноса.

И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка

и с кротка длан ще те погали ласкаво.

850 Епафа черен ще родиш - на ласката

на Зевс наречен. Той ще жъне всичките

поля, които Нил пои с водите си.

А неговото пето поколение

от петдесет сестри ще дойде, гонено,

855 във Аргос, за да не допусне кръвен брак

със братовчеди. А пък те, обхванати

от страст, като соколи подир гълъби,

щу хукнат да ловят лова си гибелен.

Но бог не ще им предаде девойките.

860 Ще ги приеме мъртви пеласгийската

земя, от дръзка смърт в нощта притихнали.

Че всяка ще лиши от зрак съпруга си,

пронизвайки с двуостър меч гърдите му.

Дано Киприда тъй срази вразите ми!

865 Едничка ще плени страстта. Другаря си

не ще убие тя, ще трепне нейното

сърце и ще поиска в малодушие

да я винят, но не и в злодеяние.

От нея в Аргос ще започне царски род.

870 Но за да кажа всичко, трябва дълга реч.

От този род ще произлезе смелият

юнак с прославен лък. И той от злото ми

ще ме спаси - тъй майка ми, титанката

Темида, бе ми някога предсказала.

Кога и как - да кажа туй, потребно е

премного време, пък и безполезно е.

Ио
О, горко ми, горко!

Пак пронизваща болка и ужас в кръвта

ме изгарят, а стършелът пак ме боде

880 като с огнено жило!

Ужасено, сърцето ми блъска във мен

и блуждаят в безумие моите очи.

Обладана от дивия дъх на беса,

аз се нося без път, с онемели уста,

и напразно се блъскат в пороя беди

885 несвързани моите мисли.

(Избягва.)

ХОР
Строфа

онзи, който пръв

с дух е прозрял и пръв с език

правата реч е изрекъл: "Знай,

890 че да свържеш брак

с равен на тебе, е най-добре.

Да, помни:

не мечтай да вземеш горда с много богатст-

во жена,

нито пък високомерна със благородни деди,

щом самият ти очакваш хляба от своите

ръце."
Антистрофа

дружка по легло -

мойри-орисници, чуйте вий! -

дружка, съпруга на царя Зевс!

Никога дано

ласка на бог не позная аз!

Тръпна днес,

като гледам как безумна бяга от ласка Ио,

как злочестата девойка в толкова много

беди,

Епод
Самата аз не се боя от равен брак.

Не искам любовта на бог

да хвърля върху мен могъщи погледи.

Че необорна в бран е тя и безизходен -

изходът.

905 Как от волята на Зевс

бих могла да избягам?

ЕКЗОД

ПРОМЕТЕЙ
Макар че Зевс е дързък и безмилостен,

ще се смири. Женитбата, замислена

от него, ще го свъргне от престола му,

910 ще го срази. И ще се сбъдне бащино

проклятие, което Кронос някога

изрече, като падаше от трона си.

Сред боговете бих могъл единствен аз

да му разкрия изход от неволята.

915 Аз зная пътя. А пък той - да властвува

спокойно, седнал върху своите гръмове,

разтърсвайки в ръце пламтяща мълния.

Това не ще помогне - и ще падне той

с позорно и неудържимо падане.

920 Че той самият готви срещу себе си

един непобедим гигант, страшилище.

Той плам ще има, по-могъщ от мълния,

и грохот, по-суров от гръмотевица.

Ще скърши той разтърсващия бездните

925 тризъбец - Посейдоновото копие.

Ударен от злочестина, ще види Зевс,

че цар и роб са две различни работи.

ХОР
930 И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?

За мен е по-нищожен той от нищото.

През краткото, си време нека властвува

940 на воля. Няма да царува дълго той.

Ала съзирам Зевсовия пратеник,

послушния слуга на повелителя.

О, той пристига с някакво известие!

(Влиза Хермес.)

ХЕРМЕС
От тебе, от хитреца, от предателя

945 на боговете, който еднодневките

дарува, от грабителя на огъня,

баща ни иска да узнай за оня брак,

за който гордо казваш, че от трона му

ще го свали. Без никакво извъртане

950 отговори, за да не трябва втори път

да те спохождам, Прометее! Виждаш ти,

че към такива царят е безмилостен.
ПРОМЕТЕЙ
Речта му е тържествена, изпълнена

с надменност - да, слуга на боговете е!

955 Едва се възцарихте и си мислите,

че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз

как други двама самодръжци паднаха!

Ще видя скоро как с позор и третият,

сегашният, пропада. Мислиш - страх ме е

960 от тия нови богове, боя им се!

Далеч съм от това. А ти - върви си ти

по пътя, който си изминал! Отговор

ти няма да получиш на Въпроса си!
ХЕРМЕС
С такова упорито своеволие

965 ти сам се потопи в море от бедствия.

не бих отстъпил моите страдания.

ХЕРМЕС
Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера,

отколкото на Зевса верен пратеник.

да видя враговете си - и тебе с тях!

които за доброто - зло ми върнаха.

ПРОМЕТЕЙ
Уви!

като очакваш да ти кажа нещичко?

Не, с никакви мъчения и хитрости

990 Зевс няма да се добере до тайната,

додето не свали от мен оковите.

Пък нека праща пламналата мълния

и с бели вихри, и с подземни гръмове

разтърсва и безпокои вселената.

995 Не ще ме преклони и няма никога

да чуе кой ще му отнеме царството!

1000 най-после пред сегашните страдания!

Недей помисля нивга, че треперейки

от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух

и че ще моля него, най-омразния,

1005 като жена, с ръце напред протегнати,

да ми свали оковите! Не, никога!

Не те смекчи, не те смири молбата ми.

Като жребец едва запрегнат, хапейки

1010 юздите, ти се мяташ под ярема си.

Но твоят бяс е немощно хитруване!

Защото гордостта на неразумния

сама е по-безсилна и от нищото.

Ако не ме послушаш, помисли каква

1015 ужасна буря и море от бедствия

ще те слети. Най-първо с гръм и мълния

баща ми ще разбие островърхата

скала, ще скрие твоя труп и бездните

ще те поемат в каменисти скутове.

1020 Ще минат векове и пак под слънцето

ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе

на Зевс, орелът кървав, едри късове

ще ръфа от снагата ти. Неканен гост

при тебе ще долита той и всеки ден

1025 ще къса твоя почернял наяден дроб.

Не чакай да настане край на мъките,

додето някой бог не вземе злото ти

и не поиска сам да слезе в тъмният

Аид и в сумрачната паст на Тартара.

1030 Та размисли - това не е приумица

и самохвалство, а - самата истина.

Лъжовно не мълвят устата Зевсови.

Удържа всяка дума той. Добре мисли

и ръзсъди - не смятай, че упорството

1035 е по-добро от трезвото решение.
ХОР
Да, Хермес, мислим ний, говори смислени

неща. Той каза да оставиш своето

упорство, да размислиш трезво, правилно.

Послушай. Срам са грешките за мъдрия.

и какво ще вести. Няма никакъв срам

във това, че врагът от врага си търпи.

Е, добре! Нека падне връз мене сега

пламък с двоен език! Нека цялата шир

1045 заечи от гърма и от дивия вой

на безумните вихри! И лих ураган

да разтърси от корен, издъно твърдта!

Нека яростно бурните морски води

заливат звездите и техния път

1050 по небесния свод! Нека в Тартара глух

навсегда бъде хвърлена моята плът

в кръговрата ужасен на черна съдба -

о, той нивга не ще ме погуби!

1055 на една поразена от лудост глава!

И какво не показва, че той е без ум?

Обузда ли беса си, макар и за миг?

Ала вие - съчувствено гледате вий

патилата му! Бягайте бързо оттук,

1060 оттеглете се мигом от тези места,

да не би на гърма страховитият рев

да отнеме навеки ума ви!
ХОР
Говори ми за друго, съветвай ме тъй,

че да чуя съвета ти. Твоята реч

1065 е наистина непоносима за мен.

Ти ме караш да върша позорни дела?

Не, не, с него ще срещна аз всички беди!

Че дълбоко презирам измяната аз

и не зная порок,

1070 който толкова много да мразя!

да не би, връхлитани от страшна беда,

да кълнете съдбата и казвате как,

неочаквано уж, е стоварил злини

1075 над главите ви Зевс! Не, за всичко това

сте виновни сами! Вие знаехте, да,

и не мигом, и не неочаквано днес

в безизходната мрежа на гибелно зло

се заплитате с вашата глупост!
(Излиза.)
ПРОМЕТЕЙ
1080 Ето вече не думи, а страшни дела!

Разлюля се твърдта

и боботи дълбоко гръмовният ек,

из простора блестят лъкатушни стрели

на светкавици огнени! Вихър изви

1085 тъмни облаци прах! А един срещу друг

ветровете се спущат със яростен дъх -

обявена е страшната битка сред тях!

Ето, смесва се етерът с морската шир!

Тази буря е пратена, виждам от Зевс,

1090 за да вдъхне в сърцето ми трепет и страх!

Моя свято почитана маико-Земя!

Ти, ефире, дарителю на светлина!

Вижте как незаслужено страдам!

(Потъва заедно със скалата.)