щество на Двадесет и първи век.
Тези три примера за Етическо кредо на съвременните мултинационални корпора-
впечатляват и с богатството на идеи, и с логическата си постройка, и със социално-хума-
нистичния си патос…Не мога да не подчертая приносните моменти и програмно-мобили-
зиращият идеен потенциал на тези документи:
Бягството от езиковия трафарет, от пропагандните клишета, от фалша на офици-озните декларации, от кухата фразеология…
Стремежът документът да отразява икономическата, производствено-техно-
логичната специфика на бизнес-общността чрез неповторимостта на човеш-
ките съдби , чрез присъствието на личностното и индивидуално-духовното
в грубата материалност на технологии, стокови потоци, финансови операции….
ята и с острите проблеми на нейното настояще, и с програмните цели и стра-
тегиите за бъдещето, и с външните близки и далечни социални въздействия…
Съвременните българи с много малко изключения са слабо духовно свързани
със своята работна среда. Единици са тези, които възприемат фирмата си и своите ко-
20.
леги като “своя и скъпа човешка общност”…Нашата бизнес действителност е заре-
дена или със скритите отрицателни енергии на “мълчаливото и примиреното отчуж-
дение” от трудовата общност, или с бурно демонстрирано но също толкова безпо-
мощно отрицание на “сенчестия”, “престъпния”, “хищническия”,”грабливия”, “по-
тосмукачния” съвременен български бизнес.
Затова силно впечатлява фактът, че Етическото кредо в транснационалните
корпорации се разработва от мениджърските екипи , одобрява се с консенсус от тях
и след широки и сериозни дебати се приема от всички членове на бизнес-общността.
Това мотивира, това отключва енергия за съвместна работа на хората от различните
иерархични звена на съвременните сложни и трудни за управление бизнес-системи.
Споделеното до тук за световния опит в бизнес-етиката ни изправя пред
въпроса за
Сподели с приятели: |