Етика на управлението в съвременния бизнес
Социалната и моралната отговорност на съвременния бизнес
Изтегляне 74.25 Kb.
|
| Социалната и моралната отговорност на съвременния бизнес
Законът на успеха в бизнеса е “клавиа- турата” на живота защото този, който усвои неговите принципи, може да превърне в сим- фония икономическото призвание, което си е избрал. Наполеон Хил Тези идеи, които звучат така актуално днес, са изказани от един класик на теори- ята за социалната и моралната отговорност на бизнеса преди сто години, в вачалото на второто десетилетие на Двадесети век – Наполеон Хил.Хил е разбирал съдбовното значе- ние на този проблем и за американската, и за световната икономика.Своите идеи той ни е завещал във фундаменталния труд “Законът на успеха”, в който на 1115 страници споделя виждането си за социалната мисия на бизнесорганизациите и бизнес деятелите на втората 3. индустриална революция. Можем да съжаляваме, че на български език издателство “Хомо футурус” успя да публикува само първите два тома от този седемтомен фунда- ментален труд, съдържащи само първите пет от шестнадесетте лекции за обществената мисия на бизнеса и бизнес-лидера. Даже беглото запознаване с първия том “Мозъчният тръст” и втория том “Милио- нерът” на тази “Библия за хуманната мисия на Бизнеса” ни обяснява защо за този творчес- ки подвиг на автора са благодарили президентите на САЩ Уйлям Тафт и Удроу Уилсън, ученият Томас А.Едисон, основателят на супермаркетите Джон Уанамейкър, създателят на “Кодак” Джордж Ийстмън…Много говорят имената на хората, на които е посветено това епохално произведение – Хенри Форд и Ендрю Карнеги. Още в преамбюла към първи том авторът посочва, че за да изпълни социалната си мисия, бизнесът и бизнесдеятелят трябва да победят десет съдбовни морални слабости: Нетърпимостта към мнението на другия; Користта; Алчността; Завистта; Подозрителността; Отмъстителността; Егоизмът; Суетността; Желанието да жънеш това, което не си посял; Навикът да харчиш повече, отколкото си спечелил. Не са ли това лични морални недостатъци?Защо Хил започва с тях своя анализ на социалната мисия и стратегия на бизнеса?Отговорът следва в другите страници на първи том: Бизнесът в индустриалната епоха е в основите на цивилизацията и неговото личност- но олицетворение е бизнесменът.Дейността на лидера-бизнесмен е мярка за социалното значение и тежест на неговите икономически успехи.Тези достижения са мярката не само на натрупаното материално богатство, но и на постигнатото в знанието, в усъвършенству-ването и и облагородяването на човешкото битие. Втората централна идея на Хил за социалната мисия на бизнеса е неговата пози- 4. ция за необходимостта от хармонизация не само на целите на общата икономическа стратегия, но и хармонизация на човешките връзки лидер – лидер, лидер – изпълни- тел, бизнесмен – потребител на икономически блага.За тази идея авторът използува стесняващото до известна степен и затова не напълно адекватно понятие “мозъчен тръст”. С този термин той определя и духовните отношения между Хенри Форд, То- мас Едисон и Харви Фейърстоун (президент на корпорацията за производство на ав- томобилни гуми в Охайо), и Чикагската “Голяма шесторка”от 20-те и 30-те години на ХХ-ти век, и Стоманената корпорация на САЩ, оглавявана от адвоката Елбърт Гери… Но не удачността на примерите, а същността на идеята за социалната мисия на бизнеса е основна! Водеща е идеята, че духовната сила на бизнесмена –лидер е центърът, организиращ енергията на служителите и клиентите, технитеинтелектуал- ни и практически усилия.Защо е така? Отговорът на Хил е изключително интересен и от психологическа, и от праксиологическа, и ако щете – от житейски-прагматична гледна точка: “Когато е в изтощено състояние, човешкият мозък трябва да се презаре- ди и единственият начин за това е контактът с друг витален, високо енергетичен ум…” Според Хил, това е най-важното социално и морално качество на лидера в биз- неса. Когато то е налице социалната мисия на бизнесорганизацията се отприщва.Всич- ки останали качества на бизнес-лидера – въображение, самоконтрол, сътрудничество, извличане полза от неуспехите и т.н. и т.н. – са само “съпътствуващи” благприятни възможности за осъществяване на социалната стратегия на фирмата. Последната шестнадесета лекция и последната седма книга на “Законът на успе- ха” обобщава хуманистичните и социалните уроци на успешния бизнеса.Не е възможен успешен бизнес, който се радва и на мимолетните успехи на днешния ден, и на светлите хоризонти над бъдещите икономически начинания ако всяка бизнес-стъпка не е подчинена на Златното правило на морала,вековечно колкото човечеството: “Прави на другите само това, което би желал те да правят за теб”. Постмодерната икономика и икономикса от стредата на отминалия Двадесети век си позволиха да оспорят тези социални уроци за бизнеса, изстрадани и извлечени от него- вата сложна и богата история през ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век. 5. В икономикса на ХХ-ти век се роди виждането, че бизнесът трябва да прес- ледва икономическите си цели, а не “правенето на добро” за обществото. Това е така, защото в пазарната среда печалбата вече е индикатор, че обществото е обслужено по най-добрия начин и “пазарът сам по себе си осигурява най-доброто за всички хора”. Освен това, бизнес-мениджърът трябва да преследва интересите на фирмата, а не со- циалното благо. Последното е грижа на държавата. Известно е, че според екзистенциалистката философия, “отговорността е проек- ция на действието и неговите последици в бъдещето”. Отговорността има и обективна, и субективно-оценъчна страна. Пълната безотговорност в стратегията на бизнеса отго- варя на това състояние на съзнанието и поведението на личността, което социалните психолози наричат “агорафобия”. ”Агорафобията” на фирмата това е проява на социално тесногръдие, на затворено за социалната отговорност бизнес поведение. По този път, в съвременната бизнес-етика има две крайни и взаимоотричащи се схващания за социалната и моралната отговорност в бизнеса: Според първото схващане (Т.Доналдсън, К.Гудпастър и други) щом бизнес-фир- мите действуват и имат цели те са вече и социално и морално отговорни; Според второто схващане (М.Фридман, Дж.Лад и други)бизнесорганизациите не дължат на обществото определен тип поведение.Бизнес-фирмите са като машини и хора- та в тях трябва да действуват според механичната логика на тяхната конструкция.Да се критикува фирмата, че не е социално отговорна или че не постъпва етично е все едно да критикуваш машината, че не се държи прилично и не постъпва нравствено.Майкъл Фрид- ман твърди, че “не от бизнеса зависи дали ще прави добро, а от държавата зависи дали ще му попречи да прави зло”. В наше време второто становище почти няма теоретични поддръжници.Опитът на ХХ-ти век категорично показа , че социално отговорните фирми естествено получават ред предимства: Тяхната дейност в много по-малка степен е екологично опасна; Те много по ефективно управляват човешките ресурси и са предпочитани от висококвалифицираните специалисти; В условията на неблагоприятна бизнессреда те показват много по-добри фи- 6.
Уроците на Първата (ХVІІІ-ти и първата половина на ХІХ-ти век) и Втората (ХІХ-ти и първата половина на ХХ-ти век) промишлени революции показаха, че средата в която действува всяка бизнес-организация образува своеобразна социална инфраструктура.Социалната инфраструктура ражда условията и възможностите за съществуването и развитието на фирмата и на свой ред се влияе от реалните резулта- ти от дейността на икономическите субекти.Затова, освен ефективното използване на своите ресурси за реализация на печалба, фирмата има и допълнителни дейности извън нейните икономически цели, извън юридическите норми.Дейностите, които не зависят от законите на държавата, от икономическите договори, а са доброволни,само- утвърдени и самоналожени – това са социалните и моралните ангажименти на бизнес- организацията , дължимото и поведение спрямо обществото. Има една нова съвременна тенденция в разгръщането на социалната отговорност на фирмите.В отминалата модерна епоха, когато предприятието и предприемачът са из- ходни единици на индивидуалния бизнес, субектът-бизнесмен и “икономическия субект на социалната отговорност – предприятието” в същност съвпадат. Бизнес-корпорациите от втората половина на ХХ-ти век раждат “оптическата илю- зия” за деперсонализация на собствеността. Собственикът или собствениците на изчез- ват – те стават “социално невидими”, “неприсъствуващи” в конкретните бизнес процеси. Това поражда нови страни в социалната роля на корпорацията – тя обективно поема всич- ки тежести на социалната отговорност. В същото време бизнескорпорацията разширява кръга на личностите, които поемат социалната отговорност за дейността на фирмата.Това е отговорността на тези, които ико- номикса и бизнес-етиката определят като stakeholders – “участници” в бизнес-корпораци- ята – служители, акционери,потребители,представители на поддържащите обществени асоциации, на медиите и местната общественост… От края на миналия ХХ-ти век, с утвърждаването няа ролята на транснационалните корпорации, в бизнесетиката се обсъжда въпроса за международната социална и морална отговорност на мултинационалните бизнескомпании.Според минималистката школа в бизнес-етиката (Т.Доналдсон) отговорността на ТНК се определя по принципа “не вреди” 7. и етичните стандарти на поведение се определят и представят с езика на човешки- те права. Максималистите в бизнес-етиката ( Р. Де Джордж) изхождат от виждането за уникалността на структурата и дейността на транснационалните корпорации.По способ- ност да акумулират и контролират богатства те далеч превъзхождат националните дър- жави, малкия, средния и едрия национален бизнес.Затова тяхната социална и морална отговорностима в определен смисъл има всечовешки, глобални измерения.Затова те носят отговорност за материалното и културното благополучие на страната домакин, за духов- ното процъфтяване на нациите, които са в обсегана тях ното действие.Те са морално отговорни и за хармонизацията, за взаимовлиянието и взаимообогатяването на икономи- ките и културите, за жизнения стандарт и качество на живота на мултинационалната общност на своите страни-домакини. В първите десетилетия на ХХІ-ви век социалната и моралната отговорност на бизнес-организациите се разгръща в едно колкото традиционно, толкова и пълно с изне- нади обществено пространство – пространството на “консюмеризма”, на мощната ико-номическа власт на Потребителя.Тази власт се упражнява не от хилавата фигура на па- сивния консуматор на блага и услуги от фордистката епоха.Днес това е мощната фигура на тъй-наречения “бдителен потребител” от постиндустриалното време, човекът с абсо- лютни права да избира стоки и услуги, човекът, който освен националното и европей- ското си гражданство има и едно трето универсално планетарно “потребителско граждан- ство”. Неговите отношения с бизнес-организациите носят социално-етичен характер и са резюмирани в европейската “Харта на правата на потребителя”: Правото на сигурност; Правото на точна и пълна информация; Правото на избор на стоки и услуги с конкурентни цени; Правото на медийна изява; Правото на административна и правова защита; Правото на достъп до потребителската култура. Днешните постмодерни времена преодоляват традиционите веберовски и протес- тантски различия между трудова и потребителска етика, обезсилват старите морални 8. нагласи към харченето, пазаруването, модата, социалните имитации на псевдоаристо- кратическата етика на показен хедонизъм,свръхконфорт и лукс. Днес специалистите по икономикс и бизнес-етика говорят за постмодерно потребителско поведение, за “потребление на самоизразяването” реализиращо се ка- то свобода на потребление в условията на културен шок, на тотален духовен хаос, на “накъсаност”, на непоследователност в потребителските търсенияТова, казва Джереми Рифкин, не е потребление на блага, а достъп до услуги, купуване на “преживява-ния”.Постиндустриалните икономически условия правят достъпа до услугата по-важен от еднократната покупко-продажба.В това “общество на достъпа” водещо за иконо- мическите организации е умението да създават и да внущават доверие.Тази потреби- телска етика на “удоволствието да бъдеш обслужен” е наситена с въображение.Под- хранвано от рекламата съвременното потребление се превръща в ритуал, в знаково- смислова система .Това е своеобразна “романтика” на благата и услугите като сим- воли и знаци на себереализация, себеутвърждаване, себеоткриване на потребяващия индивид. Затова днес поантата на социалната и моралната отговорност на бизнеса спря- мо потребителя е в дълготрайното и безрезервно доверие между тях. Важно условие за разгръщането на тези нови пространства на социалната и мо- ралната отговорност на бизнеса е Изтегляне 74.25 Kb. Сподели с приятели:
|