Етика на управлението в съвременния бизнес
Как би постъпил Макиавели ?”
Изтегляне 74.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- “Целта оправдава полостта !”
| Как би постъпил Макиавели ?”
Бизнесменът на ХХІ-ви век трябва да усвои отговорите на този въпрос, защото в епохата на Ренесанса маестро Макиавели е написал “Владетелят” за да покаже, че за властта и управлението няма граници на низостта и лицемерието.Според Бинг “аморал- ното кредо” на маестрото е от живо по живо и “продължава да стои в основата на стра- тегията чрез която няколко духовни джуджета са управлявали и продължават да управля- ват цялото човечество”. Искате да знаете тази Истина на аморалното действие, това Послание на сигурния успех в житейските дела, в съвременния бизнес? Ето я: “Целта оправдава полостта !” От сигурно по-сигурно е, че без да знаят Макиавели, много от съвременните бъл- гарски бизнесмени стриктно следват тази “Максима на аморализма” в икономическия жи- вот. Защо приведох тези сатирични и изобличителни преувеличения? Защото считам, че освен уроците от високите етически теории за морала в бизнеса, освен патоса на богатите етически програми на водещи мултинационални корпорации, на дейците на българската пазарна икономика днес са нужни и императивите на безкомпро- мисна борба с безчестието, лицемерието, нечистоплътността, античовечността и престъп-ността в трудовите и в икономическите отношения. Повече от 90 процента от съвременните български фирми са фирми на малкия и средния бизнес.Пред българската етическа мисъл и пред сдруженията на българските биз- несмени, пред мултинационалните компании в България – Шел, Форд, ВМW, Ситроен, Макдоналдс, Майкрософт и други – стои благородната задача да помогнат са създаване на браншови, корпоративни, фирмени Морални креда, на Декларации за мисията и цен-ностите на българските фирми. И още нещо.Необходимо е да се вгледаме назад в моралните традиции на трудовия 24. и икономическия живот на народа ни за да пренесем в съвременните икономически об- щности неугасналите искрици на човечност и уважителност към майсторството, към императивната сила на устно поетия дълг в търговските, производствените, финансо- вите отношения. И накрая. Трябва ли пред очите ни да е само и единствено само западния, веберовския и поствеберовския морален статут на икономическия живот? Не можем ли от западното понятие за фирмата като юридическо лице, като тех- нико-технологична изкуствено създадена система, да се поучим от японското и от тра- диционното конфуцианско отношение към фирмата като органично цяло, като живо същество със свой дух и чувствителност ? Не можем ли да започнем да виждаме във фирмата една облечена с висока човешка мисия свещенна общност от хора ? Защо да не направим първи стъпки - преодолявайки бариерите управляващи – подчинени – към неформалното групово консенсусно решение на възловите въпроси на бизнес-общност- та съгласно японската традиция “Ринги” ?Защо да не се опитаме да преодоляваме бари- ерите служители – клиенти съгласно японското разбиране за “Чунг-Хо” работници ? Твърдо съм убеден, че членството на България в Европейския съюз открива въз- можността българските фирми да създадат общонационална “Българска мрежа за биз- нес-етически инициативи и програми”. Изтегляне 74.25 Kb. Сподели с приятели:
|