ПРИЛОЖЕНИЕ 22.: Архитектурно-строителни паметници54

ПРИЛОЖЕНИЕ 22.: Архитектурно-строителни паметници⁵⁴

С най-изявена атрактивност за широко посещение е късноантичната и средновековна крепост “Михлюз-кале”, разположена североизточно от гр. Аксаково, в залесена местност. Об­хваща площ около 10 дка и е със сравнително висока степен на съхраненост. По насто­я­щем няма условия за масово посещение.

От културно-историческите паметници в урбанизирана среда основно публичен инте­рес предизвикват обектите с религиозен характер, основно – манастира „Св.Марина” в с. Ботево, църкви и една джамия.

Освен църквите, като обект на широк (неспецилизиран) интерес може да се третира късноантичната гробница със стенописи в с. Осеново, обявена за археологически ПК от мес­т­но значение.

По една къща в с. Слънчево и с. Крумово са обявени за исторически ПК . Съгласно писмо № 4349/04.12.1992 г. на НИПК, декларирани като исторически паметници на кул­ту­рата са и всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във вой­ни­те от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 г.

Извън посочените по-горе, според официалната информация, предоставена от НИПК, архитектурно-строителните паметници на културата, наброяват общо за об­щи­ната 124 бр., от които 117 – жилищни сгради, 2 воденици , 5 селски чешми, всичките – декла­ри­рани. Разпределени са неравномерно в общо 15 от селищата. Най-голяма е концентрацията в с. Орешак – 61 обекта. Никъде обаче, дори и в Орешак, няма селищни територии със статут на групови паметници на културата. Декларационните списъци са от 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, като междувременно не са били актуализирани. През изтеклия период преобладаващата част от обектите не са били поддържани в съответствие със специализи­ра­ните изисквания или в тях и тяхната среда е осъществявана строителна намеса, компроме­ти­раща автентичността им. Някои от декларираните паметници вече не съществуват реално.

В границите на резервата като единични паметници на културата с предварителна категория “национално значение” са декларирани (с писмо на НИПК № 545 от 27.02.2001 г.) следните археологически обекти:

- антична сграда с мозайки (края на ІІІ - начало на ІV в от н. е.). Голяма част от нея е включена в сградата на Музея на мозайките. Част от прилежащата на паметника археологическа структура е експонирана in situ около музея на открито, в паркова среда. Обектът, както и цялата експозиция на музея, предизвиква професионален, а също и масов туристически интерес.

- античен амфитеатър (втората половина на ІІІ в., просъществувал до края на ІV в.). Намира се в северната част на резервата, в близост до големия карстов извор, наречен “Бездънния”. Запазен е главно в субструкция. Има неправилна елипсовидна форма и площ от около 4000 кв. м. През 60-те години на ХХ в. е направена частична възстановка на античния амфитеатър, но тя вече не съществува в първоначалния си вид. Съоръжението е било използвано за туристически посещения и като сцена при празнични мероприятия.

В землището на с. Кипра са обявени следните архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието:

- Римски път, м. “Кипренска гора”, 2 км североизточно от селото, категория “национално значение” (ДВ, бр. 16/1968 г.);

- тракийски скален некропол, 1,5 км западно от селото, категория “местно значение” (ДВ, бр. 16/1968 г.);

На територията са проучени и други значими обекти на археологическото наследство, които са поставени под юридическа защита по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство, макар и без изрично деклариране / обявяване до настоящия момент. Такива са:

• 
  Епископска базилика (ІV в.), разположена в Марцианопол, на около 90 м. от западната крепостна стена;
  
• 
  Базиликата в м. “Табия” - извън крепостните стени, гробищна, съществувала от V в. до края на VІ в. Запазена в субструкция.
  

На територията на град Девня с писмо на НИПК № 2398/15.07.1982 г. са декларирани архитектурно-строителни културни ценности, както следва:

Общо 12 жилищни сгради – частна собственост, в т.ч. 10 в кв. “Повеляново” и 2 в кв. “Девня”, всички с предварителна категория “местно значение”.

В с. Падина с писмо на НИПК № 2629/20.07.1983 г. е деклариран един архитектурно-строителен ПК – жилищна сграда, частна собственост.

В ДВ, бр. 43/1971 г. са обявени три исторически паметника на културата в с. Кипра и землището му, свързани с антифашисткото движение, в т.ч.: Паметник-костница в центъра на селото, бункер-скривалище в частен имот в селото и бункер-скривалище в гората, на три км от селото. Всички са с категория “местно значение”.