Евангелието на Луцифер

265
П
РИМЕРИ

ОТ
К
НИГАТА

НА

ПАЗАЧИТЕ
(водачи на двеста паднали ангели)
Самиаза Рамиел Армарос Сатарел
Аракиба Данел Еатарел Турел
Рамеел Езекеел Ананел Джомджаел
Кокабиел Баракиджал Закиел Сариел
Тамиел Асаел Самсапеел“
Погледът му се плъзна по списъка. Пазузу. Нергал. Божичко.
Колко безсмислен му се виждаше! Толкова адски безсмислен! Това ли беше нормалното? Абраксас. Самиаза. Бафомет. Ежедневието му?
Кроцел. Езекеел. Работата? Баракиджал. Ад-Дайял. Този безумен списък наистина ли бе представителен за специалността му? Ал-
А’уар. Ксафан. Как бе възможно тази банда дяволи да го грабне толкова? Не само го бяха грабнали, а и положили основите на кариерата му, изследванията, научната работа. Как бе възможно?
Самсапеел. Джомджаел. Кокабиел.
Велзебуб. Луцифер. Сатаната.
Ел. Елохим. JHVH. Яхве. Йехова. Господ. Господ Бог. Бог.
Бог…
Сега, в отсъствието на Силвана, той осъзна колко безпредметна бе цялата му специалност. Силвана е истинска, помисли си той. Тя означава нещо. А Бог? Той по-истински ли беше от всичките тези демони? Тези смехотворни изчадия, тези уродливи чудовища, тези пародии на човешката злоба. Имена. Просто имена. Можеше да си състави и други списъци. С други имена. Зевс. Озирис. Один. Аполон.
Белона. Амон Ра. Птах. Бакхус. Тор. Пан. Посейдон. Купидон. Ищар.
Изида. Юпитер. Анубис. Балдер. Набу. Локи. Афродита. Ахия. Фрея.
Хадес. Ньорд. Муул-лил. Фриг. Венера. Списъкът на мъртвите богове бе безкраен. А Бог? Той си живее в добро здраве. Всемогъщ и самодоволен. Онзи, който помете всичките си конкуренти преди три хиляди години. Да нямаш други богове, освен Мене. Не, как иначе.
Разбрано. „Теологията, мислеше си той горчиво, е науката за нищото.“
Нищо! Изучаване на чужди писания, мисли, тълкувания, разсъждения.
Систематизиране на религиозни представи. Химери. Систематизиране на суеверия. Вечен кръговрат. Наука, основана на предположението,

266
че боговете и ангелите всъщност съществуват. Сили, които няма как да се проверят или изследват. Наука? Наука ли беше това да изучаваш текстове и мисли за богове и дяволи, ангели и демони, пророци и евангелисти, видения и откровения? Мислеше си: „Ами ако Бог не съществува? Какво остава от теологията тогава? Ако Бог е просто измислица, копнеж, то теологията изучава просто суеверната глупост на човека“. От тази мисъл му призля. Столът му се залюля. „Мисли за нещо друго, Джовани… Но за какво? Нещо друго. Помисли си: Боже мой, защо си толкова далеч от мен? Защо не помагаш, когато изплаквам мъката си? Денем те викам, Боже — не отговаряш, викам те през нощта, но не намирам покой.“ Зарея поглед в пространството.
Трябваше да направи нещо. Да се намеси. Осъзна, че Бог никога нямаше да спаси Силвана. „Дали Силвана, бедничката, невинна
Силвана, ще умре заради някакъв си ръкопис? Какво, по дяволите, да правя?“ Забеляза, че страхът и безсилието бяха на път да отстъпят място на разума. Нямаше значение колко ценно се оказваше
„Евангелието на Луцифер“, колко значимо бе за някаква си там религиозна секта, каква информация съдържаше — нищо не беше по- важно от Силвана. Е, какво можеше да направи? Нищо. Дали? Да си седи на бюрото, безпомощен и непохватен, и да чака неизбежното?
Щеше ли, можеше ли, да принуди декана да отвори сейфа? Как?
Охраната щеше да го спре, далеч преди да стигне до изхода.
„По дяволите, нищичко не мога да направя!“
Дали…
„Как би постъпил татко?“
Би ли могъл…
Завъртя се на стола и погледна през прозореца. Остана така,
заслушан в сърцето си. „Сега ти си един от безбожните, Джовани.“
Признание.
Повратен момент.
Безбожен.
Опита думата. Безбожен. Какво бе извикал Исус от кръста? Eli,
EH, lema sabaktani? „Аз също изгубих Бог“, мислеше си Джовани. Той се е уповавал в Господ. Каква полза? На каква цена?
„Нека Бог спаси Силвана сега, ако я обича. Нека ме спре, ако обича мен.“

267
Джовани стана бавно и отиде до шкафа, където бе прибрал пистолета на баща си от войната: полуавтоматична деветмилиметрова
Берета М 1934. Когато раздра опаковката на неотваряната кутийка патрони .380 АСР, той усети как над него се спусна мрак. Извади пълнителя и зареди оръжието. Та дори и Спасителят не бе издържал на кръста. Стигаше му толкова командорене. Тормоз. Присмех.
Малтретиране. Стигаха му вече Божиите настроения. Исус бе извикал на висок глас: Eli, Eli, lema sabaktani?
„Сега, мислеше си Джовани, и аз стигнах до точката на пренасищане.“
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: