263
захарна вода и я приеха за наблюдение. Тя възвърна апетита и свежата си кожа, но така и не разбраха какво я бе сполетяло.
„Възможно ли е да загубиш дете,
питаше се той, и да си останеш човек?“
Ковчег…
Отново напълни шепи с вода и изплакна лицето си. Замъкна се в кабинета си, залитайки, и затвори вратата. Облегна гръб на нея.
Затвори очи. Нуждаеше се от капка нормалност. Ежедневие. Работа.
От
мисли без боязън, без да се страхува какво можеха да причинят на
Силвана.
Седна на бюрото си и намери списъка с демони, който в горчивината си бе смачкал и запратил в стената.
Изглади коравите гънки и чупки, доколкото му бе възможно и сложи листа на машината.
Извади най-долното чекмедже на бюрото и изрови купчина изписани на машина листи, които бе подготвил за изследването си. Обичаше да съставя списъци до степента на фикс идея. Списъците систематизираха нещата, внасяха ред в хаоса. Колко много дни му трябваха да събере информацията за демоните и да състави тези безумни списъци? Всяка религия си имаше собствен каталог с демони. Можеше с часове да разглежда изследванията на ордата дяволи. Всеки
един демон си имаше функция, характерни черти,
собствена, частна стая за мъчения. Някои демони дори успяваха да се промъкнат в митологиите на няколко религии. Ето какво бе написал на старата машина „Ремингтън“, наследена от дядо му:
Сподели с приятели: