Евангелието на Луцифер

269
космическия хаос. — Извинете ме, — каза ни той, — само за момент.
Джоф? Джоф! Откъде по дяволите се появи този квазар?
Д-р
Максуел бе научен директор на
Уиндзорския астрономически институт. С рижа коса, лунички, кръгли очила. И
лепенка на челото. По време на полета от Рим КК ми бе разказал на каква почит се радваше Максуел в астрономическите среди.
В този момент се включи осветлението.
— Sorry, sorry, sorry — продължи мънкащият глас, воденичен камък от извинения. От високотехнологичното командно табло на планетариума във вдлъбнатина на пода се подаде глава. Джоф. —
Sorry! Работих над експлозията на квазара до късно през нощта.
Трябва да съм сбъркал и да съм копирал целия файл в папката с нашата собствена слънчева система. Грешка!
— Джоф — започна д-р Максуел, възвърнал търпението си, —
знаеш не по-зле от мен, че квазар в нашата част от вселената…
— Знам, знам — прекъсна го той, — съжалявам, веднага ще изтрия файла.
КК ми намигна добродушно.
— Нашият планетариум може да пресъздава картини и анимации, на чиито фон обикновените планетариуми изглеждат като уредба за домашно кино от 80-те. — Той седна на края на стола до мен. — Както знаеш, „Евангелието на Луцифер“ може да се чете по различни начини. Д-р Максуел отговаря за една от хипотезите. Иън?
Ще поемеш ли ти?
Червенокоското с младежки вид излезе на пода пред нас.
— Нашето изследване на текста е насочено към теория, която —
е, простира се в космоса. И ние говорим за Страшния съд. Само че по коренно различен начин. Има вероятност някои от формулировките в
„Евангелието на Луцифер“ да намекват за сблъсък между Земята и астероид.

270
2.
Последваха няколко секунди тишина.
— Бьорн? — обади се КК.
За разлика от повечето хора, на нас, албиносите, ни е трудно да пребледняваме. Не знам къде се дяна всичката ми кръв точно в този момент, но във всеки случай не стигаше до мозъка. Не успявах да разсъждавам трезво. Вдигнах ръце, за да покажа, че сърцето ми продължаваше да бие и просто се нуждаех от малко време.
— Какво — попитах накрая, — е събудило страха към нещо толкова конкретно като астероидите?
— Отново става въпрос за двусмислици, които се налага да тълкуваме от чужд език, а дори авторът не го е владеел съвсем добре
— отвърна КК.
На тавана светна следният текст:
„след 1 647 000 денонощия земята ще възкръсне от harga-mё-giddo-dom когато небесното тяло удари земята ще настъпи нова ера и нищо на земята няма да бъде същото“
— От първа част на „Евангелието на Луцифер“ е — обясни КК.
— Тъкмо тя бе намерена в пещера в Египет през 1970-а и отнесена в
Италия от професор Джовани Нобиле. Harga-mё-giddo-dom сме го виждали и преди. Страшния съд. Акадската дума за възкръсвам може да се преведе и като разцъфвам или събуждам се.
— А останалото?
— Думата небесно тяло също е неясна, тъй като акадският прототип означава просто нещо на небето или нещо, идващо от небето. Ето защо думата небесно тяло може да се разбира като комета или астероид, но съставната дума може да се отнася и до божество.

271
Нюансите и дефинициите лесно се губят при превод. Тези формулировки са преведени на многословен модерен език от картинния и метафоричен акадски. И какъв извод да си извадим ние?
Голямото нещо на небето астероид ли е или Бог?
Нищо не казах. Нищичко. Когато тишината започна да натежава,
КК взе думата:
— Астрономическата следа е свързана с хипотезата за Страшния съд. Не Армагедон, предизвикан от хората, а природна катастрофа с апокалиптични измерения.
— Астероид — поде д-р Максуел. — Ако в земята се удари достатъчно голямо небесно тяло, последиците ще бъдат катастрофални. Изтребление на цивилизацията.
— Защо през 2009-а да обръщаме внимание на хилядолетни астрономически пророчества? — попитах.
— Прадедите ни са били образцови астрономи — обясни д-р
Максуел. — Астрономията спада към първите клонове на науката и води до философията, математиката, физиката, химията. Да, също и към религиите, но това е съвсем друг въпрос.
— Въпросът е добър — вметна КК. — Защо да влагаме време,
сили и пари в хипотеза, основана на ръкопис от време, когато дори биноклите не са били измислени? Д-р Максуел?
— Кратката версия е следната: Възможно е астрономите от миналото да са наблюдавали траекторията на комета или астероид,
записвайки толкова точни сведения за времето и мястото в космоса, че ние да изчислим траекторията на небесното тяло чрез техните данни.
Т.е. — кога ще се блъсне в Земята. Тези траектории може би стават ясни в третата част на „Евангелието на Луцифер“. — Д-р Максуел натисна някакво копче върху дистанционно, което, предвид вида си,
сигурно можеше да направлява и джъмбо джет. Светлината поугасна и на тавана отново се появи вселената. — Съществуват много видове метеорити, астероиди и комети. Метеоритите са най-малки. Повечето са не по-големи от песъчинка или камъче, най-големите достигат до десет метра.
На тавана в планетариума блесна метеоритен дъжд и се превърна в пламъци и прах.
— Астероидите са каменни блокове, прихванати от гравитационните сили на нашата слънчева система — продължи д-р

272
Максуел.
—
Най-големите представляват скали, широки няколкостотин километра.
Пристигна и един астероид — гигантска, неравна канара се затъркаля из космическото пространство.
— Някои астероиди пресичат траекторията на Земята около слънцето — добави КК. — Случва се единици от тях да се приближат дотолкова, че представляват опасност.
— Кометите — продължи д-р Максуел, — са още по-зрелищни.
— С дистанционното повика комета с опашка от прах и газове. —
Много признаци отличават астероидите от кометите. От Земята най- очевидната разлика е опашката.
Картината на вселената трепна и бе заменена от друга, почти същата на вид.
— Така — обясни д-р Максуел, — е изглеждал космосът от
Китай преди 2250 години. Виждаш ли кометата горе вдясно?
Халеевата комета, както са я наблюдавали китайските астрономи.
Последно ни подмина през 1986-а. Следващия път, когато дойде, ще бъде 2061-а.
Картината върху свода на планетариума подскочи, сякаш сменяха канала на телевизора, и се показа нова комета.
— Докато Халеевата комета е изключително предсказуема,
други се появяват изневиделица. Хейл-Боп бе открита през 1995-а. Тя ще се върне през 4377-а. Кометата Хякутаке ни подмина през 1996-а.
Очаква се след около сто хиляди години.
— Колко голям е рискът Земята да бъде ударена? — попитах.
Д-р Максуел превключи на анимации на планетните траектории в слънчевата система и кръстосващите се траектории на астероиди и комети.
— Познаваме около 5500 близки до нас астероиди и по-малко от
4000 комети с траектории около слънцето.
— Все още ни удрят безвредни метеорити — обади се КК. —
Всяка хилядна година Земята се сблъсква с по-едри обекти, като онзи от Тунгуска област, Русия, през 1908-а. През март тази година подобен астероид подмина Земята на разстояние само 60 000 км.
— А за в бъдеще? — попитах.
— Най-големият рисков астероид, който познаваме, носи името
2007 VK184. Той ще подмине или удари Земята през 2048-а.

273
Проблемът не е в астероидите и кометите, които следим, а всички онези, за които не знаем нищо. Може би „Евангелието на Луцифер“
ни предупреждава за тях.
— И каква полза? Изобщо може ли да се направи нещо, за да бъде предотвратен сблъсъкът?
— Разбира се — обясни д-р Максуел. — Само че се нуждаем от време. Време, за да планираме и изчислим мерките. Всичко зависи от размерите на астероида. Можем да го взривим с ядрено оръжие.
Можем да го избутаме, за да промени курса си. Подготовката на подобна спасителна акция обаче ще отнеме години. Ето защо трябва да знаем кога да очакваме посещението.
— И затова — обади се КК, — се нуждаем от пълната версия на
„Евангелието на Луцифер“.

274
3.
Взрях се в космоса, който се извиваше на тавана над мен.
Въпросът ме глождеше още от момчешките години и съвсем импулсивно попитах:
— Мислите ли, че там горе има живот?
— Живот? — възкликнаха КК и д-р Максуел в един глас.
— Да. Интелект?
— Естествено! — отвърна д-р Максуел.
— Разбира се — потвърди и КК.
— Всъщност, астрономите по света издирват разумен живот с всички възможни средства — обясни д-р Максуел. — Астрономи от университета Корнел започват търсенето на сигнали около звездите
Тау от Кит и Епсилон Еридани с помощта на радиотелескоп още през
1960-а. През последвалите години са развити дълга редица проекти
SETI — Search for Extra Terrestrial Intelligence.
— По-вероятно е там някъде да има живот, отколкото да няма —
каза КК. — Само в рамките на малък район в Млечния път астрономите са идентифицирали близо 400 екзопланети, т.е. планети,
които кръжат около едно слънце. През март тази година НАСА
изстреля космическата сонда Кеплер с телескоп и фотометър, която да ни помогне в по-нататъшното търсене. Вселената е пълна с милиони екзопланети.
Тук пое д-р Максуел:
— Уравнението на Дрейк е развито от астронома Франк Дрейк през 60-те, за да изрази в числа вероятността за живот и собствената ни галактика. Е, не просто живот, а разумен. Резултатите са главозамайващи. Джоф, — извика той, — можеш ли да покажеш уравнението на Дрейк?
Звездното небе на тавана бе заменено от формула:
„N=N’x fp x ne x fl x fi x fc x L“

275
— Няма да навлизам в детайли…
— Всичко е наред.
— … но ще се задоволя да обясня, че N представлява шансът разумен живот да се развие в дадена звездна система. Ето защо N е функцията на различни астрономически параметри като броя звезди с планетни системи, броя на планетите, които потенциално биха могли да поддържат примитивен и разумен живот и т.н.
— А заключението?
— То е почти неоспоримо: Абсурдно е Земята да е единствената планета с разумен живот в Млечния път.

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: