Евангелието на Луцифер

338
— Нямаме избор — обясни главният инженер. В гласа му звучеше някаква пламенна нотка, едва ли не животинска. — Тази ключалка и тези врати са солидни като банков трезор. Ако ще влизаме,
трябва да използваме сила.
— Как?
— Можем да взривим крилата с помощта на крик. Хидравлични разширители. Или пък да оголим механизма, като отворим крилото на вратата с оксижени, лазерни резачки и свръхмодерни бормашини.
Просто надушвах тестостерона, който се процеждаше през порите му.
— Какво ви има на вас, инженерите, че сте толкова надъхани да разрушавате всичко красиво около вас? — попитах наполовина шеговито, наполовина сериозно. Представих си как вратите поддаваха на хидравличните разширители в какофония от оглушително пукане,
скърцане и стъргане. — Тази врата е културно наследство —
продължих аз. — Вижте само колко е красива! Не можем да я унищожим. Трябва да я съхраним за идните поколения!
— Ти имаш ли ключ?
— Всъщност, да.
— С нетърпение чакам да чуя.
Обърнах се към КК:
— Имам идея как може да се отвори заключващият механизъм.
— Нима?
— Целите сме в слух — заяви главният инженер.
— Триъгълникът на Озирис на вратата символизира трите египетски божества Озирис, Изида и синът им Хор. Известен ни е от две места в света: стенописи и релефи из Египет и скални рисунки в гръцката префектура Магнезия. Тъкмо от Магнезия египетските мъдреци са набавяли магическите си камъни.
— Магически камъни? — попита главният инженер.
— Днес познаваме тези камъни под съвсем различно наименование: магнити. Думата произхожда от гръцкото magnitis
Iithos, което значи камък от Магнезия. Там има естествени залежи на магнетит, магнитна желязна руда.
— И такива неща ли знаели археолозите? — учуди се КК.
— Като малък никога ли не си играл с магнити?

339
— И какво се опитваш да ни кажеш? — подкани нетърпеливо главният инженер.
— В древността триъгълникът на Озирис е бил символ на магнетизма. Може би вече схващаш?
— Не — отвърнаха в хор КК и главният инженер.
— Погледнете вратата. Триъгълникът на Озирис. Върху всяко крило има три метални плочки. За просветените символът е представлявал ключ.
— По какъв начин? — попита КК.
— Поставяйки мощни магнити върху трите плочки в центровете на трите слънца, се създава магнитно поле, електрическа верига, която отключва механизма.
Някъде във военния лагер запали камион.
Главният инженер се усмихна снизходително.
— Интересна теория, Белтьо. Наистина интересна. За съжаление обаче на места си противоречиш: магнитната ключалка е патентована през 1989-а. Състои се от електромагнит и сглобка, зависими са от наличието на електричество. Сега, аз не съм археолог, но доколкото разбирам, тази пирамида е на 4500 години.
— Не ги оставяй да разрушат тази прекрасна врата — помолих се на КК.
Знаех колко ламтеше да проникне вътре и не бих си и помислил,
че ще ме изслуша. Той обаче го направи.
— Бьорн има право — каза КК. — Сама по себе си вратата е ценно културно наследство. Не искам да я разрушаваме, преди да сме изпробвали всички възможни начини.

340
2.
С КК вече бяхме близо до главния щаб, когато ни настигна началникът на охраната Дик Стоун. Затворихме се в прохладния кабинет и си отворихме бири от хладилника. Дори началникът на охраната не отказа един будвайзер.
— Какво е положението? — попита КК след първата глътка.
— Каролин не е била обезкървена.
— Дотук добре.
— Убиецът не може да е донесъл ритуалните инструменти в лагера.
— Причина за смъртта?
— Свръхдоза. Коктейл от наркотични медикаменти. Темазепам,
транквипан и флунитразепам. Натриев пентотал.
— Серумът на истината.
— Умряла е без болка — обясни Дик Стоун. — Просто е заспала.
— А виновникът? — попита КК. — Открихте ли го?
— Разследването тече с пълна пара. Надяваме се скоро да стесним кръга от заподозрени. За съжаление, той разполага с първокласна технология. Не знаем как успява да заличи следите си.
Но го прави. Остават ни цели 50 души за проверка — нямат убедително алиби. Това обаче не означава нищо. Някой спал. Друг работел сам. Преглеждаме и отмятаме всички показания и алибита,
като изготвяме графична, хронологична таблица с данни, за да сме наясно къде са се намирали всички потенциални извършители в даден момент. Впрочем, това важи и за вас, драги господа, без да влагате нещо особено, просто сме последователни.
— Ами ако той или те са офейкали? — попитах.
— Изключено. Никой не е напускал лагера след убийството.
— Убиецът все още е сред нас — заключи КК.
— И не само това. Въпросният контактува с някого отвън чрез електронната поща.
— Какво пише?

341
— Писмата му са нечетими. Текстът е зашифрован — превърнат в електронен код, който само получателят може да дешифрира.
Изпраща се с помощта на лаптоп и сателитен телефон. Разкрили сме,
че мейлите се изпращат, но не и какво съдържат. В момента хората ми претърсват всички лични и общи помещения, за да открият устройството. Най-вероятно е добре скрито. Може да отнеме време.
— Нямаме време!
— Каква ирония — отбелязах. — Монасите от хилядолетна религиозна секта си общуват с помощта на зашифровани електронни съобщения…
— Това, че вярата и идеите им са прастари, не означава, че методите и технологиите им не са съвременни — обясни Дик Стоун.
— И какво ще правим? — обади се КК. — Да отложим ли всичката работа докато го заловите?
— Подсилили сме охраната и наблюдението. Едва ли е въпрос на много време да го открием.
— Значи казваш да продължим?
— Прекратяването на работата и инициативността няма нито да помогне на разследването, нито ще засили сигурността.
— Ти какво мислиш, Бьорн?
— Ако алтернативата е да си седим по стаите и да чакаме щабът по сигурността да открие къртицата, предпочитам да си продължим работата. Той или те в никакъв случай няма да посмеят да нападнат голяма група хора посред бял ден.

342
3.
Когато Дик Стоун ни остави, реших да предизвикам КК. Взех си още една кутия бира от хладилника и я отворих.
— Струва ми се, че се досещам какво е скрито в зикурата.
— Така ли? — Вибрираща струна в гласа му.
Доста бях размишлявал по въпроса. Всъщност, страшно много.
Още от юни се опитвах да отгатна какво би могло да обясни всичко разказано от КК. И онова, което бе премълчал.
Отпих глътка бира и се оригнах с ръка на устата.
Бях заимствал идеята си от книга на X. Д. Уелс. Четох я, когато още бях тийнейджър. На около 16–17 години жадно поглъщах всичката научна фантастика, която ми попаднеше. Също както и Жул
Верн, Уелс бе удивително прозорлив писател. Сякаш той, е, двамата,
имаха способността да надзъртат в бъдещето.
— И какво е то? — попита КК.
Теорията бе толкова абсурдна, че граничеше с безумие.
Осъзнавах го. И все пак съдържаше някаква логика. В една четириъгълна вселена, трябва да се опитваш да мислиш кръгообразно.
На практика ми трябваше нещо доста непонятно, за да обясня всичко,
което КК вършеше. И всичко, което се опитваше да потули. Сега най- сетне бях разкрил тайната му. Поне така си мислех.
— Машина на времето.
КК ме изгледа сякаш току-що му бях доверил, че в свободното си време хуквах на лов за феи, които упоявах с етер и забождах с карфици върху дъски.
Той само изсумтя. Погледът му се луташе като стрелка на компас, несигурна в посоката.
— Прав ли съм?
Нито дума. Само този… поглед.
— Машината на времето обяснява всичко! — продължих аз.
— Компютърната програма в „Евангелието на Луцифер“.
Координатите, оказващи местоположението. Всички предсказания за бъдещето, пророчествата. Библейският код. Синтетичната материя,
върху която е написан текстът. Супербетона. Магнитната ключалка.

343
Безумният интерес на американските власти. Всички ресурси,
вложени в Проекта Луцифер.
— Машина на времето…
Никаква реакция. Изглеждаше като холограма на самия себе си.
— Знаете, че някога в бъдещето някой се е върнал назад във времето. В древността. С машина на времето. И ви е оставил послание. Тук, във Вавилонската кула.
Той продължаваше да се взира в мен.
— Това трябва да стане възможно един ден — добавих аз.
— След като можем да летим до Луната, рано или късно сигурно ще успеем да пътуваме и във времето. — Представи си,
Бьорн!
Това беше всичко.

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: