Евангелието на Луцифер

322
постройка. Аз обаче бях убеден, че ставаше дума за подземна скална формация. Геолозите и бормашините потвърдиха теорията ми. Аз самият проявявах любопитство към едно възвишение само на петдесет метра североизточно от бараките. Главният археолог и главният геолог смятаха, че е природно и слабо интересно, на мен обаче ми напомняше на стара скандинавска надгробна могила, която бяхме разкопали в Рогаланд. Вярно, не търсехме надгробна могила, но добрият археолог трябва да вярва на интуицията си и способността си да разчита терена.
— Възвишението е остатък от многоетажната кула — настоявах аз. — Квадратната структура в подземните седименти може би е основата на зикурата.
— Това — възрази главният археолог, подкрепен от одобрителния смях на главния геолог, — е купчина камъни.
— Подобни възвишения не са типични за природата на този терен.
— Огледай се! Навсякъде има такива.
— Това изглежда различно.
Погледи. Ехидни усмивчици. Въртене на очи. Свикнал съм.
Главният археолог бе принуден неохотно да се съгласи с мен,
когато се сдобихме с триизмерните снимки и резултатите от георадара, който изпраща високочестотни сигнали надолу по склона,
магнитометъра, регистриращ промени в магнитното поле вследствие на човешка дейност и уреда за измерване на специфично електрическо съпротивление: под възвишението имаше четириъгълна конструкция с размер няколкостотин квадратни метра.
— Вавилонската кула — казах аз на КК с немалка гордост.
Главният археолог не бе нито злопаметен, нито отмъстителен.
Направи плановете за разкопките на хълма с подновен хъс и щедрата ми подкрепа. За да спестим време и да повишим ефикасността на работата, разделихме археолозите и копачите на три групи: едната отговаряше за неквалифицирания труд, втората за изкопаването на шахтите, третата — за пресяването и анализите на пръстта и пясъка.
Дълбаехме внимателно. Метър по метър. Час след час.
Копахме неспирно в продължение на две денонощия. В
безжалостната жега на пустинното слънце. В нощния студ.
Най-сетне намерихме това, което търсехме.

323
Основи.
Основи, толкова огромни и солидни, че повече нямаше място за съмнение.
Бяхме открили Вавилонската кула.

324
2.
За да стигнем до оголената част от основата, трябваше да слезем по четири коси алуминиеви стълби, монтирани върху скеле в шахтата.
Въздухът в този ров бе наситен с песъчлив прах и слънчева топлина.
Земята беше пълна с остатъци от постройки, парчета глинени съдове и възмутени скорпиони. Солидна гумена тръба бълваше охладен въздух върху клетите копачи, които направо бяха готови някой да ги изцеди и закачи да съхнат. Когато с КК, главния археолог и главния инженер се събрахме долу в шахтата, копачите вече бяха разкрили няколко метра от основата. Стената се състоеше от колосални квадратни каменни блокове, изсечени и напаснати с впечатляваща прецизност. Беше си забележително. В района нямаше подобна скала.
КК удари стената с длан.
— Солидно нещо!
— Странно — обади се главният археолог. — Според Битие
Вавилонската кула е построена от печени тухли и земна смола.
— Не бих се предоверявал на Моисей по строителни въпроси —
възразих аз.
— Такива са били строителните практики по онова време —
отвърна главният археолог.
— Невероятно — възкликна КК, — колко гладко са споени каменните блокове.
Погладих с пръсти повърхността на основата. Ще речеш, че цялата кула се е разпаднала и се е сляла със земните маси. През цялото време си бях представял как това, което търсехме, каквото и да беше то, бе погребано в седиментите от пясък, пръст и камъни. Тази основа обаче бе твърда като гранит.
Опитах да разчопля ръба с нокти. Нищо не се отрони.
Не знам как така успях да проумея пред какво точно се бяхме изправили. Може би покълващото у мен абсурдно подозрение за естеството на пазената от КК тайна. Може би пък спомените от семинар за древните строителни техники, в който участвах в Турция през 2003 г. А дали не беше чиста интуиция?
— Това не е камък — обадих се аз.

325
— Какво искаш да кажеш? — попита КК.
— Естествено, че е — възрази главният археолог.
— Вавилонците, построили тази кула, са имали две възможности — обясних аз. — Можели са да натоварят всичките тези каменни блокове от най-близката каменоломна. На няколко хиляди километра оттук. В пустинята. Непоносима робия. Или пък да съградят основите тук, на мястото на зикурата. Как бихте постъпили вие?
— Въпросът не е как ние бихме постъпили — отвърна главният инженер, — а с какви съоръжения и технологии са разполагали те.
— Какво се опитваш да кажеш, Бьорн? — попита КК.
— Тези блокове са лети.
— Лети? — избухна главният инженер.
— Лети — повторих аз. — Направени са от бетон.
КК и главният инженер ме погледнаха смаяни.
Главният археолог прокара ръка по повърхността на основата.
— Интересна идея. Само че по онова време този вид бетон не е бил разработен.
— Не са имали нито необходимите умения, нито съоръженията да излеят супербетон — отбеляза главният инженер. — Циментът,
който са били в състояние да произведат по него време, е бил доста паянтов, не солиден. Неустойчив. Ако това тук е бетон, качеството и здравината му свидетелстват за технология, за която можем да им завиждаме и днес.
— Забравяте колко напреднали биха могли да бъдат древните култури — казах аз. — Вавилонците, египтяните и римляните са били изключително умели в отливането. Много от постройките им са се съхранили до ден-днешен.
— Под формата на руини — отбеляза главният археолог.
— Чакай сега — обади се главният инженер. Специалистът у него се бе разбудил и гореше от желание да постави един самонадеян археолог на мястото му. — Ако това тук е бетон — той потупа основата, — как ще обясниш факта, че здравината му не е намаляла за
4500 години?
— Мисля, че отговорът на този въпрос може да даде КК.
Той вдигна ръце, за да се защити.

326
— Нямам представа. Идеята на Бьорн обаче е интересна. Как иначе са щели да превозят всичкия този камънак дотук?
Отново погалих повърхността с пръсти.
— Бетон! — казах.
— Много лесно ще разберем това — рече КК на главния инженер. — Анализирайте материала…
— Наистина, КК! — възкликна главният инженер.
— … и продължаваме да копаем. Някъде по протежението на тази стена трябва да има вход.

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: