Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| Проекта Луцифер. В усмивката на КК прозираше известно лукавство. Осъзнах, че най-сетне бяхме започнали да се доближаваме до същината и отговора на мистериите в „Евангелието на Луцифер“. — Сребърния свитък предизвика безумно оживление — продължи той. — Създадени бяха редица комисии — много от тях дори не подозираха защо съществуваха. Бяха назначени за решаването на прости задачи, но без да имат представа защо. Една доста известна секция, организирана като пряка последица от намирането на Сребърния свитък, все още е любима тема сред теоретиците на конспирацията по целия свят. Тази секция бе пряко подчинена на Проекта Луцифер. Те обаче не подозираха нищо. Мислеха си, че докладват на министъра на отбраната. Само дето и той нямаше представа за какво бе всичко това. За пред външния свят проектът бе оглавяван от доста неохотната и недоумяваща военновъздушна отбрана. Не проумяваха защо трябва да ръководят тази особено куриозна част от работата. Нямаше и нужда да знаят. Всичките тези подгрупи имаха за задача просто да събират информация за нас. — През 1952-а? Наистина ли говорим за това, за което си мисля? 374 — За какво си мислиш, Бьорн? — Той примигна с лявото си око. — Проектът Синя книга? — Да — заяви КК и заразглежда безупречните си нокти. — За едно и също нещо ли говорим? Изследванията на Военновъздушните сили на САЩ, за анализ на вероятността за съществуването на НЛО? КК остави ноктите си на мира и вдигна очи към мен. — Проектът Синя книга анализира 12 618 наблюдения на НЛО. Самолети. Балони. Кълбовидни мълнии. Метеорологични феномени. Официално проектът Синя книга бе започнат, за да проучи всички забелязани неидентифицирани летящи обекти, за които е било докладвано по него време. Комисията Синя книга трябваше (все още официално) да провери дали тези НЛО-та по какъвто и да било начин биха могли да заплашат САЩ. Това обаче бе просто фасада, заблуда. Свръхсекретната причина за целия проект бе откритието на Сребърния свитък. Рим, май 1970 Край. Не мога повече. Не мога да дишам. Ло-Ло мълчи. Плаши ме. Защо мълчи Ло-Ло? Ло-Ло? — питам аз. Шшшт — шепне Ло-Ло. Той хваща ръката ми. Стиска я лекичко. Нямам сила да стисна неговата ръка. Ло-Ло, ще умра ли? Той не отговаря, стиска ръката ми. Ло-Ло? Приятелче — шепне Ло-Ло и ме гали по челото, — трябва да бъдеш силна. Заради мама. Заради татко. Заради мен. Уморена съм. Не заспивай. Толкова съм уморена. |