Еволюция или сътворение

И така, не само библейското учение, но и съвременните еволюционисти отричат учението на Дарвин и на неговите последователи от последните две столетия за разделението на човечеството на нисши и по-висши раси.

Знае се, че законите в обществената сфера, които са човешко дело, предполагат задължително съществуването на една висша интелигентност, която ги е изработила и създала. Същото трябва да важи с още по-голяма сила за природните и биологични закони. Според еволюционната теория обаче, както биологичните закони, така и енергията, която ги реализира, са продукт на материята.

1) Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има законодатели в обществената сфера, така трябва да има Законодател в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създадени от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.

2) Според Първия и Втория закони на термодинамиката материята е продукт на енергията; материята не е вечна, а е подложена на деградация и разпад и ще има своя край. Тя не може да продуцира нещо по-висше от себе си. Иначе това би противоречило на Закона за причинно-следствените връзки, който гласи: „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“. Следователно материята е „подчинена“ на вложените в нея закони. Хармонията и закономерностите, които осъществяват и регулират жизнените процеси в организма на молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно и организмово ниво, са дали основание на еволюциониста E. Geissler и сътр. (1981) да изразят теистичната мисъл: „Закономерността в организма поражда въпроса за търсенето на субект, който е причина за тази закономерност. Тази концепция е довела до приемането от някои учени на една нематериална същност, която посредством биологичните закони регулира жизнените процеси“ (42, стр. 717). Разбира се, тези еволюционисти приемат като такъв субект философската категория „случайност“, условията на околната среда и борбата за съществуване – нещо напълно необосновано и противоречащо на елементарното научно мислене и човешката опитност.

3) Не трябва да се смесват понятията „Законодател“ и „Законооткривател“. Няма логика в повсеместно употребяваните изрази: „Законът на Нютон за гравитацията“, „Законите на Мендел за наследствеността“, „Законът на Айнщайн за масата и енергията“, „Законът на Пастьор за произхода на живота“ и т.н. Всички тези велики учени и благодетели на човечеството не са създатели на тези закони, а те са само техни откриватели. Тези закони са били създадени от някой Друг. Простата логика гласи: Ако за откриването на тези закони е била необходима огромната интелектуална инвестиция на такива гении на човечеството като Нютон, Мендел, Пастьор, Айнщайн и много други, то какъв свръх висш интелект е бил необходим, за да бъдат създадени тези закони? Този свръхестествен висш интелект ние наричаме Бог.

4) Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблюдават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да прави изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване се свиват и намаляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изключение от този закон – при изстудяване тя се разширява. Ако водата не притежаваше такова изключение от универсалната природна закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. И друго жизнено важно изключение: всички водородни съединения са отровни. Водата отново прави изключение.

Без тези две изключения животът на Земята е невъзможен. Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасочено е създала това изключение, за да се запази животът.

Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.

Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:

1) Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т.н. Ако инстинктът беше еволюционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съществува. Но това не е така. Т.е. инстинктът не е белег на примитивност.

2) Еволюционната теория определя инстинкта като начин на поведение, като изява на кодирана генетична програма, т.е. в генотипа на съответния биологичен вид има ген или гени, които са отговорни за даден инстинкт. Фактът, че инстинктът е биологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високоинтелигентен програмист. С други думи, инстинктът нито може да бъде плод на еволюционно развитие, нито индикатор на междувидова близост. И в това отношение еволюционната теория противоречи на науката.

3) Най-краткото и елементарно определение на инстинкта гласи: „Инстинктът е разумно действие в неразумно същество...Той е знание и способност, които предшестват опитността“ (20, стр. 52). Чрез инстинкта животните действат разумно и целесъобразно, но без съзнание и размисъл. Естествено това знание, това разумно действие се определя от кодираната информационна програма и има определена цел. Задължителният въпрос е: Кой е кодирал програмата и кой е поставил целта? Съгласно закона за причинно-следствените връзки е невъзможно материята да продуцира нещо по-висше от себе си. Логично е да се приеме, че това „разумно действие в неразумно същество“ трябва да има и разумен източник. Този разумен източник ние наричаме Бог.

4) В животинския свят има много и изключителни начини на поведение (инстинкти), които от еволюционна гледна точка не могат да бъдат обяснени. Еволюционната теория не е в състояние да обясни защо тези изключителни феномени не са онаследени и развити при по-висшите видове. Та много от тези инстинкти биха били съвършено средство за оцеляване в борбата за съществуване! Защо по-висшите животински видове е трябвало да изработват средства в борбата за съществуване, много по-несъвършени от инстинктите при по-нисшите биологични видове? Нещо повече – много от съвременните изобретения в областта на техниката са копие на инстинкти от животинския свят.

В подкрепа на това виждане можем да споменем някои примери от света на насекомите, които възхищават със своята същност, сложност и целесъобразност (20);

а) Изключителната „социална“ организация и желязна дисциплина при пчелата и пчелното семейство. Ако човек притежаваше само частица от биологичната кодирана програма на пчелите, светът днес би имал съвсем друг облик!

б) Невероятният структурно-функционален феномен на окото на жабата и на бръмбара, послужил като модел на съвременната радарна техника.

в) Ултразвуковият апарат на прилепа и на молеца, послужил като модел на съвременната ултразвукова диагностика.

г) Инфрачервеният апарат на гърмящата змия, различаващ температурни граници до 1/1000 от градуса.

д) А какво да кажем за ухото на бухала и обонянието на някои бозайници! Човек не само дължи на природата много от своите изобретения и технически постижения, но този най-висш животински вид, както го нарича еволюционната теория, трябва да се учи на пестеливост от някои примитивни насекоми.

Ето един пример:

Конструираната от човека електрическа крушка има коефициент на полезно действие 3 до 4%, което значи, че само 3-4% от влизащата в нея енергия се превръща в светлина. Остатъкът (96-97%) от електрическата енергия се превръща в топлина. Така електрическата крушка прилича по-скоро на електрическа печка, отколкото на осветително тяло.

Не е така обаче при светулката (примитивно безгръбначно насекомо). Тук съществува един невероятен творчески патент на биолуминесценция, при което се произвежда „студена“ светлина. При този биохимичен процес специалното химично вещество луциферин се подлага на окисление от ензима луцифераза. Количеството на окислените луциферинови молекули е равно на излъчените светлинни фотони. Този механизъм дава възможност на светулката да регулира излъчваната светлина, а тази т.нар. „студена“ светлина не води до никаква загуба на топлинна енергия.

Явно на човека е необходима още интелигентност, за да достигне елементарния природен процес на 100% полезно действие, учейки се от едно примитивно безгръбначно животно, което в еволюционно отношение е много, много по-ниско от него! А каква интелигентност е била необходима на този, който е създал тази светулка!!!

Отново ще повторим важната констатация: Изключително сложните биологични феномени, каквито са инстинктите, трябва да имат изключително интелигентен източник. Това констатира и големият и не особено религиозен френски писател Мопасан, пишейки: „Инстинктите идват от Бога“ (20, стр. 60).

1) Ангелов и сътр. (2): „Еволюцията на човека е част от еволюцията на животинския свят. Човекът е най-висшето животно на Земята“ (стр. 74).

2) Николова, М. и С. Китанова (12); „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (стр. 61).

3) Димитров, О. и сътр. (8): „Човекът е продукт на еволюцията на гръбначните животни. Независимо че интересът към антропогенезата датира от древността, до днес този процес не е напълно изяснен“ (стр. 94).

От тези цитати могат да се направят два извода: а) Човекът е част от животинския свят; б) Няма единно мнение относно животинския произход на човека.

И тъй еволюционната теория учи, че човекът произлиза от животинския свят и че разликите между животните и него са само качествени, вследствие на по-високата еволюционна степен на развитие на вида Homo sapiens.

1) Човекът има много по-сложно устроен мозък от този на животните, уникални интелектуални способности, добре развити форми на култура и несравними форми на комуникация. Човешкият мозък притежава качества, които нямат еквивалент в животинския свят. Хората само ходят изправени и устройството на гърлото и мозъка им позволява да говорят, да пишат и да заучават нови неща. Социалната организация и социалното поведение са много по-сложни. В анатомично, физиологично, молекулярно-биологично и преди всичко в генетично отношение човекът притежава забележителни специфични свойства. Всичко това при животните липсва.

2) Човекът притежава свободна воля, творчески заложби, изобретателност и интелигентност, чувство за вина, срам и отговорност, широкомащабни способности да възприема, анализира, систематизира и преценява, има абстрактно мислене. Всичко това при животните липсва.

3) Човекът може да мотивира своите мисли и действия, да си поставя цели и планове, както и да преценява последиците от своето поведение, да търси смисъл и цел на живота си. Всичко това при животните липсва.

4) Човекът има неугасим стремеж да обича и да бъде обичан, да се доверява и да му се доверяват, оценява и избира, има естетически усет, стреми се към увековечаване. Надарен с уникална ценностна система: морал, любов, надежда, радост, мир, щастие, милост, справедливост, благодарност, признателност, отговорност, състрадателност, взаимопомощ и вроден стремеж да търси и постига истината. Всичко това при животните липсва.

5) Човекът притежава уникалната способност да бъде религиозен или съзнателно да отрича съществуването на своя Творец, като Го замества с измислени от него външни форми на богопочитание и суеверия, има способността да измисля атеистични философски системи и недоказуеми теории, чрез които съзнателно и напълно егоистично манипулира сам себе си и цели общества. Всичко това при животните липсва.

6) Човекът притежава дух, съзнание и съвест, което в целия биологичен свят никъде и под никаква форма не се среща. Човекът е единственото създание, което притежава безсмъртна душа.

7) Човекът е единственият биологичен вид, който поради егоистични и властолюбиви причини и без да е жизнено необходимо, може съзнателно да бъде лицемерен, да лъже, експлоатира и убива своите себеподобни и себе си. В животинския свят такава жестокост и бруталност към себеподобен вид не се среша.

Защо споменаваме всичко това? Искаме да покажем, че между човека и животните съществува непреодолима пропаст, че това са два различни свята и човекът не е еволюирало животно.

Ето някои доказателства:

1) Цитираме учебника на Димитров и сътр. (8, стр. 85): „Белтъци, хромозоми и гени, които са еднакви или много близки при различни видове, доказват родствените връзки между видовете…Изумителна е приликата между белтъчните молекули на човек и шимпанзе. За някои от тях съвпадението в аминокиселинните последователности е 100%“. Генетичната близост между човека и шимпанзето се изчислява на 99%.

Еволюционистите считат това за едно от най-силните доказателства за произхода на човека от маймуната или за техния общ произход. Изниква обаче един неразрешим за еволюционната теория проблем:

Ако между два близки биологични вида, каквито са човек и шимпанзе, се наблюдава пълна белтъчна идентичност и само 1% генетична разлика, логично е да се очаква, че ще бъдат не само биологично почти еднакви, но ще си приличат изключително много и в социално, интелектуално, културно и други отношения. От друга страна, ако споменатите по-горе огромни различия между човека и шимпанзето се дължат само на 1% генетична разлика, би трябвало да се очаква, че по-голямата генетична разлика между два вида ще води до много по-големи външни различия. Кучето и вълкът обаче имат значително по-голяма белтъчна и генетична разлика, но външно са почти неразличими (!).

Има нещо много по-загадъчно за еволюционната теория: освен че този 1% генетична разлика е причина за такива колосални различия между човека и шимпанзето, същият този 1% прави невъзможно междувидовото кръстосване, като прави тези два вида репродуктивно изолирани. Биологично това е най-сигурният начин за различаване на отделните видове и видовете двойници. Защо при такава белтъчна и генетична близост близкородствените видове да не могат да се кръстосват и да дават плодовито поколение? Еволюционната теория може да изследва и да установи механизмите на този биологичен феномен, но причината за тази репродуктивна бариера между отделните видове ще остане за нея неразрешим проблем.

Ако логиката на еволюционната теория за молекулярно-генетичната близост като доказателство за видово-родствена зависимост беше вярна, това би означавало, че между родители и деца, както и между братята и сестрите от едни родители трябва да има абсолютна белтъчна, генетична, анатомична, физиологична, кръвногрупова, имунологична, психична, интелектуална и духовна идентичност. Но всеки знае, че това не е така. Тогава и законите на Мендел за наследствеността щяха да изглеждат по-други, отколкото са сега. Следователно молекулярно-генетичният фактор детерминира и ограничава видовата специфичност, а минималните различия в генетичния материал от 0,2% (99,8% от генетичния материал на хората е еднакъв), както и цялостният комплекс от фактори на околната среда определят индивидуалната специфичност. Знае се, че са възможни 10⁶⁰⁰ генетично различни човешки полови клетки (гамети). Ако даден човек няма еднояйчен близнак, то е невъзможно друг човек със същия генетичен материал (генотип) да е живял, да живее или да се роди в бъдеще на Земята.

Елементарният и задължителен извод от този биологичен факт гласи, че молекулярно-биологичната близост не е доказателство за родствена близост между видовете... Молекулярно-генетичният фонд е материален носител на кодираната генетична информация, която, както видяхме вече, трябва да има нематериален източник като всяка друга информация. Това го изискват законите на информатиката.
2) На второ място добавяме и разгледаните вече основания на еволюционната теория за естествения произход на човека. Видяхме, че нито хомоложните или рудиментарни органи, нито вкаменелостите или методите на радиометрично датиране, нито спекулациите с т.нар. „предшественици на човека“ или фалшивият „биогенетичен закон“ на Хекел са убедителни научни основания за причисляването на човека към животинския свят. Освен това показахме, че еволюционната теория е безпомощна да обясни такива важни феномени като смъртта, религията, половото размножение, семейството, инстинктите, природните закони и т.н. Нещо повече – науката и многовековният опит на човека противоречат на еволюционистичното виждане по всички тези въпроси. Ако към всичко това се добавят доказателствата за младата Земя, както и отреченият вече напълно от науката „първичен взрив“, без който еволюционната теория не може да обоснове милиардите години, от които тя жизнено се нуждае, става ясно, че еволюционната връзка на човека с животинския свят действително не може да бъде доказана. Следователно човекът заема особено, специално положение в систематиката на биологичния свят.
3) Еволюционната теория приема огромните различия между човека и животинския свят. А как може да обясни тази теория известния факт, че между останалите хиляди животински видове (напр. между куче и вълк) не съществуват такива колосални и непреодолими разлики, както между вида Homo sapiens и считания най-близък до него хоминиден вид Homo erectus или между човека и шимпанзето? Според еволюционистите преходът между отделните биологични видове е сравнително плавен, в някои случаи едва забележим. Кое е пречело и пречи на човекоподобните маймуни да тръгнат по пътя на социалната и културна еволюция и днес да имаме изобилие от междинни форми между маймуна и човек – не само в биологично, но също и в социално и културно отношение? Но такива няма... Това признава и един от най-известните еволюционисти G. Simpson (18), като пише: „Това обичайно отсъствие на преходни форми не се ограничава само с бозайниците, но е почти универсален феномен, отбелязан от палеонтолозите“. Еволюционната теория учи, че „Настоящето е ключ за миналото“. Ако това беше вярно, днес Земята щеше да бъде пълна с живи междинни форми, т.е. с маймуночовеци. Няма нито един!

Всичко това показва, че преходът между тези два вида е непреодолим и че единият не е по-висша форма на развитие на другия.

В подкрепа ще споменем още един допълнителен факт – устройството и функцията на човешкия мозък.

Цитираме проф. W. Gitt (46): „Този 1,5 кг орган притежава най-сложната структура във Вселената. Той ръководи, координира, събира, преценява, анализира, запаметява, комуникира, приема и изпраща импулси и осъществява мисловните процеси над всички физиологични функции в организма. Тази дейност се реализира от 100 милиарда нервни клетки (неврони) и от още 100 милиарда поддържащи неспецифични клетки. Нервните клетки са свързани помежду си, като броят на връзките (средно 30 000 синапси на клетка) между тях е по-голям от числото на атомите във Вселената (!). Изчислено е, че за описанието на тези междуневронни връзки ще са необходими 10 милиарда тома книги с по 400 страници всяка една. Дължината на нервните влакна в главния мозък възлиза на повече от 500 000 км и допълнително 380 000 км извън главния мозък. Мозъкът е в състояние да извършва за една секунда един трилион операции (= 1 милиард милиарда). Най-бързите суперкомпютри днес са в състояние да извършват 10 милиарда изчислителни операции за една секунда. Така човешкият мозък е 100 милиона пъти по-бърз от най-бързия съвременен компютър“.

Логиката ни кара да приемем, че една такава свръх сложна система, нямаща аналог в природата, не може да е плод на случаен еволюционен процес. Продължителността на времето не може да я създаде. Според Закона за причинно-следствените връзки такава свръх сложна система трябва да има свръхинтелигентен Творец. Този Творец ние наричаме Бог.

4) Ще завършим тази глава така, както и започнахме – с цитат от учебник по биология. Цитираме Hoff и сътр. (53, стр. 503) под заглавие „Граници на биологичното познание“:

Напротив, има стотици научни доказателства, които опровергават тази теория.

На учените днес им е добре известно, че еволюционната теория има три големи празнини, които тя не може да запълни или, иначе казано три големи въпроса, на които тя не може да отговори:

1) Празнината между нищото и материята. Еволюционната теория пренебрегва общоизвестната истина, „че от нищото нищо не може да произлезе“. Материята не може да бъде вечна, тъй като това противоречи на Първия закон на термодинамиката.

2) Празнината между неживата материя и живота. Еволюционната теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, когато учи, че неживата материя случайно се е превърнала в живи, сложни и произвеждащи енергия форми.

Привържениците на еволюционната теория твърдят, че това би могло да стане в продължение на много дълъг период от време. Световноизвестният учен-химик проф. д-р A. E. Wilder-Smith сполучливо пише в тази връзка: „Ако вие вземете различни метални парчета, поставите ги в затворен съд, след което ги разклащате в продължение на един милион години, то вероятността да се създаде от тези парчета часовник е равна на нула. И ако вместо един милион години разклащането продължи два милиона години, смятате ли, че шансът ни да получим часовник ще е по-голям? Никога! А само една-единствена жива клетка е много по-сложно устроена от който и да било часовник“.

Ако погледнем под микроскоп вътрешността на клетката, ние ще видим много и разнообразни ултрамалки образувания. На площ, по-малка от една хилядна от милиметъра, са концентрирани различни биосистеми, енергийни структури, наследствено-информационни централи, размножителни потенциали и т.н. Всички са изработени с изключителна прецизност, високостепенна организираност и показват поразителна хармоничност в тяхната функция. И между тях се намира една фантастична кодирана информационна система (генетичен код) – един компютър със запаметена в него огромна биологична информация, която организира и ръководи дейността на тази клетка, както и всички функции на целия организъм, който е изграден от около 100 000 милиарда (10¹⁴) такива клетки.

900 висококвалифицирани специалисти от 40 страни на света са работили в продължение на 15 години, за да дешифрират последователността на буквите на генетичната наследствена информация. От 32 000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3% от последователността на ДНК-молекулите на генетичния код. Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне един такъв скромен успех!

Нека слезем на молекулярно ниво: една обикновена човешка чернодробна клетка се състои от 53 милиарда сложни протеинови молекули. Ако се умножи това по общия брой на клетките, изграждащи организма, се получава космическа цифра от белтъчни молекули, която човешкият разум не може да побере. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да са подредени в строго определен ред, за да могат да изпълняват функцията, за която са предназначени. Тази подредба се определя от кодираната във всяка клетка генетична информация. Учените изчисляват количеството на биологичната информация, съдържаща се в генетичния материал на една клетка, с писмена информация, която може да се побере в 1000 книги от по 600 страници с по 500 думи на страница. Но това не е всичко! Генетичният код в клетката е написан на „азбука“, състояща се само от четири букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състояща се от 20 букви (протеиновите молекули са изградени от 20 аминокиселини). Генетичната информация трябва да бъде преведена, безпогрешно транспортирана и предадена в подходящ момент и с подходяща скорост, за което е необходима и съответната енергия. Всички тези процеси трябва да протекат в абсолютна хармония, за да се получи съответната специфична белтъчна молекула.

Тази съвършеност и изключителна сложност в устройството и функциите на биологичните структури е дала основание на редица съвременни учени да създадат т.нар. „Теория за интелигентния дизайн“. Но един интелигентен дизайн задължително предполага съществуването на свръхинтелигентен дизайнер!

От този кратък и твърде опростен поглед в света на молекулярната биология следват два много важни въпроса: а) Какъв свръх интелект е необходим, за да бъде създадена тази универсална и неизменяема генетична информация, която определя и контролира специфичния молекулярен строеж на живата клетка?

б) Възможно ли е тази изключително сложна структура и функция да възникне, да съществува, да функционира и да се възпроизвежда случайно? Експерти сравняват това с вярата, че ако бъдат хвърлени пет милиарда букви във въздуха, те могат с течение на времето да се превърнат от само себе си в многотомна енциклопедия без граматическа грешка. Известният съвременен биохимик проф. M. Behe (29) пише в своята книга „Черната кутия на Дарвин – биохимични предизвикателства към еволюционната теория“, че „Макроеволюцията е невъзможна“.

Скептици и убедени еволюционисти обикновено казват, че „еволюцията не би била вероятна, но въпреки това се е осъществила“. Много учени днес признават, че еволюцията не само че е невероятна, но е и невъзможна.

3) Празнината между човека и животинския свят. С този въпрос ние се занимахме подробно в предишната глава. Тук ще добавим, че появата на духа и съзнанието е нещо качествено съвсем ново и те не могат да са плод на материята. Както Законът за причинно-следствените връзки, така и Вторият закон на термодинамиката го доказват. Или тези закони са верни и еволюционната теория противоречи на науката, или обратно. Природните закони са верни и неотменими, на което се дължи и целият научно-технически и културен прогрес на човечеството.

Причинно-следствени зависимости, учението за относителността, движението на материята, съхранението на масата и енергията, хармонията и порядъка във Вселената, електромагнитните полета, гравитационната сила, ядрената енергия, ентропията и много други още закономерности и явления в природата.

Фактът, че повечето съвременни учени поддържат еволюционната теория, не означава, че тя е вярна, а просто е израз на тяхното философско мислене и лична вяра. В средните училища на много държави по света еволюционната теория се преподава като задължителен учебен предмет без възможност за алтернативен начин на мислене. Така тя по задължение се налага и става една от най-успешните теории в историята на човечеството.

Но нека не се забравя един изключително важен исторически факт: Борбата за истината винаги е започвала с малък кръг от хора и с течение на времето тя е надделявала. Народната мъдрост има право; „Ако множеството вярва в една лъжа, тя не може да стане истина“. И още: „Множеството не може да спечели насила истината“.

Безброй са примерите от историята как политически системи, управляващо мнозинство, преобладаваща идеология и т.н. са втълпявали на широките маси, че те са единствени носители на истината и прогреса. Така беше с националсоциализма, така беше с комунизма, така беше с марксизма-ленинизма. Паднаха силните, а с тях и тяхната истина и техният прогрес. Така беше някога, така е и днес...
На какво се дължи успехът на еволюционната теория?
Защо еволюционната теория, въпреки антинаучния си характер, е така модерна и е станала начин на мислене на милиони хора по света? Как може да се обясни този голям успех?

Ние ще споменем някои основни причини за него:

1) Идеологически, морални и социално-политически причини.

В средните и висши учебни заведения в много държави на света се преподава еволюционната теория, но не в светлината на определени научни дисциплини, имащи отношение към нея – физика, химия, информатика и т.н. Нещо повече – съзнателно се премълчават научните факти, които противоречат на тази теория, и което е най-парадоксалното – еволюционното учение се представя обикновено като научно доказан факт или като нещо, което ще бъде доказано.

Такова едностранно образование естествено формира и едностранно мислещи хора, от които истината съзнателно се е прикривала и се прикрива. А това е възрастта, когато се формира човешкият мироглед. Шансът по-късно човек да промени мисленето си е минимален.

На младия човек не се предоставят други гледни точки, а му се втълпяват определени идеи, които поради липса на алтернативи той трябва да приеме. С право един от столичните вестници публикува обширна статия със заглавие: „Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави? “ (в. „СЕГА“, 7 октомври 2004, 14).

Съзнателно ли несъзнателно системата на обучение е изградена върху три важни принципа:

а) Формиране на атеистичен (безбожен) начин на мислене.

б) Подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като високоразвито животно.

в) Изработване на биологично-еволюционистична „ценностна“ система, основаваща се на правото на силния.

След като еволюционната теория може да формира начина на мислене и мирогледа на един човек, тя би трябвало да се разглежда по-скоро като идеологическа, а не като биологическа дисциплина. Това се потвърждава от факта, че атеистичните политически системи и диктатури от последното столетие и днес (капитализъм, империализъм, националсоциализъм, фашизъм, социализъм, комунизъм и демократичната политическа система) пропагандират и толерират принципите на еволюционната теория. Огромен е нейният принос за широкото разпространение на материалистическата философия и, разбира се, на атеизма.

Дарвиновата идея за „преживяването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоизма и властолюбието на човека и стана съпричастна към ужасяващите плодове на 20-и век. Ето някои от тях; расизъм, омраза, аборти, евтаназия, разрушаване на семейството и връзката между генерациите, безнравственост, социална несправедливост, насилие, обезценяване на човешкото достойнство, безотговорност, отричане ценностите на един висш авторитет, безбожие, руиниране на моралните ценности и т.н. За съжаление повечето от тези явления се приемат като нещо нормално и естествено, масмедиите грижливо „захранват“ и обогатяват фантазията на младия човек с тези „ценности“ на цивилизацията.

2) ДУХОВНИ причини.

Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley (7) пише: „Еволюционната теория ни освобождава по един прекрасен начин от задушаващата усмирителна ризница на първите две глави от Библията“. Тази мисъл се изразява още по-добре от еволюциониста Levontin (7) по следния начин: „Ние сме принудени да приемем, че всичко трябва да има само материална причина... защото не можем да понасяме какъвто и да било божествен авторитет“. А ето и мнението на еволюциониста Sir Arthur Keith (7): „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

Еволюционната теория като начин на мислене отрича съществуването на Бога, прави човека свободен и независим от Бога и го поставя като център на Вселената. Защо е всичко това?

Според библейското учение за сътворението човекът е създаден от Бога. Това означава, че той като Божие творение носи отговорност за живота си пред своя Творец. Библията учи и още нещо много важно: Човекът по природа е грешник и се нуждае от опрощаване на греховете си, което може да стори единствено Иисус Христос. Сам Той е Бог, явил се на Земята преди 2000 години.

В края на краищата всичко се съсредоточава около най-важния въпрос на битието: Да се приеме ли съществуването на Бога и да съобразява ли човек живота си с волята на Бога, или просто да се каже, че няма Бог и човек да води живота си според собствената воля. Това е кардиналният въпрос на всички времена за всеки един човек. И е въпрос на лично решение, на лична вяра.

3) Ние ще споменем и една трета причина за успеха на еволюционната теория. При посещение в природонаучен музей обикновеният човек изпада в учудване и възторг, наблюдавайки музейни експонати, за които се твърди, че са отпреди милиони години. Учебниците по биология показват впечатляващи рисунки как животът се е самозародил от неживата материя, как по-нататък се е развивал и видовете са преминавали един в друг и накрая как в продължение на милиони години маймуната става маймуночовек и след това човек. Масмедиите (вестници, телевизия, радио и т.н.) приемат безкритично тази атрактивна информация и щедро я тиражират на широката публика като доказани научни факти. Но крайният „консуматор“ на тази информация не е в състояние да разбере дали тя е вярна. Обикновеният човек неспециалист приема на доверие тази лесноразбираема и атрактивна, но ненаучна информация за истина... Така се манипулира общественото мнение, изработва се съзнателно един еволюционистично-атеистичен модел на мислене, който за мнозина е дори белег на висока интелигентност и прогресивност.

Целият този верижен процес започва с един съзнателен изключително некоректен педагогически подход в образователната система, където задължително се преподава само еволюционният модел, без да се предлагат други алтернативи, а което е още по-жалко, този модел не се сравнява с факти от други научни дисциплини или с изследвания на учени-креационисти. На ученици и студенти се предлага да „избират“ от една възможност само една, което много напомня на изборите от недалечното комунистическо минало. Това действително е парадокс — в демократични и правови обществено-политически системи на младия човек не се предоставя свободно възможността избирателно да формира своя мироглед! Може би този парадокс ще се разбере по-лесно, като се знае, че високообразованите депутати в Европейския съюз дълго спориха дали в европейската конституция да бъдат споменати думите „БОГ“ и „християнска вяра“. Не беше прието. Нима образователните системи на европейските държави могат да противоречат на предписанията на Европейския съюз? Едва ли ...

Коректно и честно ще бъде в образователната система да се преподава наред с еволюционния модел и възгледът за Сътворението на равни начала, разгледани в светлината на различните научни дисциплини. Този подход е абсолютно игнориран в полза на еволюцията.

И тъй, успехът на еволюционната теория се гради върху един нестабилен и насила наложен фундамент, който има следните четири имена: едностранчиво образование, медийна манипулация, атеистично мислене, политически предписания. Известният еволюционист J. Watson признава съвсем честно: „Еволюционната теория е универсално възприета не защото е доказана, а защото единствената й алтернатива — Сътворението, е очевидно невероятна“ (63).

Разрешаването на основните въпроси на битието, както и въпроса за произхода и същността на феномена „живот“ предполагат задължително съществуването на една свръхестествена нематериална сила. Ето защо ние ще разгледаме в обобщен вид някои от споменатите по-горе научни факти, съпоставени с библейския модел на Сътворението.

1) Науката казва, че хармонията, закономерността и порядъкът във Вселената. както и изключителната сложност на феномена „живот“ не могат да бъдат плод на случайност, а задължително предполагат съществуването на една Свръхинтелигентност. Библията нарича тази Свръхинтелигентност БОГ и говори за Него като Творец на Вселената и Първопричина за нейната хармония и сложност.

Споменатата по-горе изключителна сложност в устройството на човешкия мозък и неговите функционални способности, които далеч надвишават условията, необходими за биологичното преживяване на вида, е едно от най-убедителните доказателства за съществуването на свръхинтелигентна творческа сила. Този факт се потвърждава напълно от природния Закон за причинно-следствените връзки (Няма следствие, по-голямо от неговата причина), както и от Закона на Харвей за произхода на живота, потвърден експериментално по-късно от Пастьор (Живот може да произлезе само от живот). В тези два случая науката изключва тотално еволюционистичния принцип за случайността и елементарната логика задължително предполага съществуването на нематериална духовна величина, която е създала тази сложност и бди за хармонията в творението. Сполучливо един голям учен казва: „Науката изследва Творението, а Библията казва кой е Творецът“ (С. Попов).

2) Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с молекулярната биология относно биологичната информация като съставна част на всичко живо. Съгласно един от основните закони на информатиката не може да има информация без интелектуален, духовен източник, който да е извън носителя на информацията. Източникът на информация и носителят на информация са две напълно различни неща. Според модела на Сътворението източникът на биологичната информация е БОГ. За да се създаде една компютърна програма, е необходима висока интелигентност от страна на компютърния програмист. А клетката на живия организъм е далеч по-сложно устроена от компютъра. Естествено, Този, Който е програмирал биологичната информация, трябва да е свръхинтелигентна Личност.

Библейският модел на Сътворението относно възникването и духовно-материалната същност на живота и особено на човека се потвърждава категорично от науката. Всички еволюционистични концепции за биологичната информация като продукт на материята противоречат на законите на информатиката, както и на редица други природни закони.

3) Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с универсалните Закони на термодинамиката (17, стр. 14).

а) Законът за съхранение и трансформация на масата и енергията означава, че в материалната Вселена сега не се извършва сътворение или изчезване на материята и енергията. Този Първи закон на термодинамиката потвърждава билейското учение за Сътворението (Битие 2,1-2) и противоречи на основните принципи на еволюционната теория.

б) Съгласно Втория закон на термодинамиката (Закона за ентропното нарастване, или Закон за деградиране на енергията) материята и Вселената имат определено начало, те не са вечни и подлежат на деградиране. Това означава, че Вселената старее и върви неумолимо към окончателната си физическа смърт. Библията от хилядолетия прокламира истината на този универсален закон (Пс. 101, 26-28), който науката откри едва през последните сто години. А той създава неразрешими проблеми на еволюционната теория, тъй като говори за деградирането на материята, а не за нейното еволюиране и усъвършенстване. Съгласно този закон и категорията „време“ не може да бъде вечна, което също противоречи на еволюционистичното виждане за „неделимостта на материята от времето... и че времето е форма на съществуване на материята“. Библията говори за начало и за край на времето.

в) Съгласно известното уравнение на А. Айнщайн (E=m.c²) енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Материята по същество е израз на тази форма на енергията, известна като атомна енергия. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е невидима енергия. Този основен закон на нашия ядрен век, описан преди две хиляди години в Библията (Евр. 1, 1-3; 11,3), е в пълно противоречие с еволюционната теория, според която „материята е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров и сътр., стр. 86). Айнщайн е категоричен: не материята, а енергията е първичното.

И тъй, твърденията на науката относно същността на енергията, материята и времето са в пълно съгласие с библейския модел на Сътворението. А това е мощно доказателство за достоверността на библейската информация.

4) Учението на еволюционната теория по най-важните и фундаментални въпроси - за възникването на материята, на живота и на съзнанието, противоречи на науката. Тогава, съгласно обикновената логика, остава да се приеме втората алтернатива, т.е. библейското учение за Сътворението, което, както видяхме, се потвърждава от науката.

Еволюционната теория не може да отговори на въпроса относно етиката.

Еволюционният принцип за „преживяването на по-силния“ (survival of the fittest) не може да бъде поставен като фундамент на каквато и да е етика. Кой и какво ще е критерият за нас кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое неправилно? Кое е мащабът за доброто и за злото? Кой тогава ще е онзи, който ще бди за спазването на правилата и законите?

Ако „човекът е най-висшето животно на Земята“ (Ангелов и сътр., стр. 74), няма абсолютно никакво основание да съществува етика и морал, защото решаващо за Homo sapiens ще бъде единствено правото на силния и преживяването на онези, които са най-добре приспособени към условията на средата. Слабите, нежизнеспособните, болните, инвалидите, старите — всички те, според принципите на еволюцията, трябва да бъдат унищожени и отстранени, за да могат по-способните за живот, по-силните да продължават да се развиват, възпроизвеждат и живеят.

Ще цитираме един от съвременните германски еволюционисти H. Mohr, който в своята книга „Страданието и смъртта като фактори на еволюцията“ (7) представя сполучливо виждането за т.нар. еволюционистична „етика“. Той пише: „Човекът, видът Homo sapiens, към края на плейстоцена е възникнал в резултат на естествена селекция в условията на конкуренция и... в борба с други човекоподобни и останалите себеподобни. Оттук се налага изводът, че омразата и агресията, склонността към убиване са вродени у човека... Цялата културна история на човечеството е белязана от убийства, изтезания и геноцид... Как сме стигнали до тези ужасни гени?... Ясно е, че по нас още са полепнали яйчените черупки на еволюцията“.
Думите ЕВОЛЮЦИЯ и ЕТИКА са две противоположности.
Еволюционната теория няма право да говори за етика, след като селекционният принцип е най-важната еволюционна двигателна сила за развитието на живота. Библейските принципи на милост, любов към ближния, състрадателност и помощ, мир, щастие, истина, право, справедливост, отговорност – всичко това са чужди думи на еволюционната теория. Тя не познава такива нравствени ценности. Ето защо не е случайност, че най-големите диктатори в световната история (Ленин, Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и др.) бяха дълбоко убедени дарвинисти и атеисти, въпреки че принадлежаха към различни политически системи и си бяха създали свои собствени „нравствени ценности“.

Всяка етика учи, че моралното поведение предполага задължително един по-висш авторитет, който притежава правото, силата и властта да преценява поведението на човека. Този авторитет трябва да бъде една свръхестествена личност. Библията учи, че такъв авторитет трябва да бъде БОГ, Който е сътворил човека. Еволюционната теория отрича съществуването на такъв авторитет. Поради тази проста причина етиката не може да бъде откритие, нито пък свойство на еволюцията.

Единственият авторитет за еволюционната теория е самият човек и не кой и да е, а силният човек, който има голямото нравствено задължение да унищожава по-слабите свои себеподобни. Ето това е „етиката“ на еволюционната теория. Етика, която много лесно и много бързо води до обожествяване на самия човек. Примери от историята имаме достатъчно.

Между авторитет и етика съществува причинно-следствена зависимост. Това означава, че качествата и силата на авторитета рефлектират върху същността, нравствените качества и мирогледа на отделната личност. Последователите на Хитлер не можеха да бъдат по-други, отколкото е той, както и последователите на Ленин трябваше да величаят и да се прекланят пред своя идол. Дарвин и неговата еволюционна теория близо столетие и половина определят начина на мислене и поведение на милиони хора по света. Последователите на Христос слушат и изпълняват думите на своя Авторитет: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“... и още: „Обичай ближния си като себе си“.

Рухнаха авторитетите Хитлер и Ленин, а с тях и етиката им. Дарвиновата теория през последните няколко десетилетия преживява нарастваща криза и непрекъснато губи последователи.

Непреходното учение на Христос и неговите морално-етични принципи повече от 2000 години формират начина на мислене и поведение на милиарди хора по света. В това се крие и едно от най-силните доказателства за достоверността на библейската информация.

Етиката и моралът при човека са един неоспорим факт. И тогава трябва да бъде поставен елементарният, но неизбежен въпрос: Кой е авторитетът, върху който се гради етиката? На този въпрос има два единствено възможни отговори:

а) Или човек сам си създава този авторитет (философски и политически системи, идеологии, известни личности, езически религии и т.н.), или

б) Този авторитет е една свръхестествена, изключително интелигентна и творческа личност. Библията нарича тази Личност Иисус Христос.

Историята и многовековната човешка опитност потвърдиха, че авторитетът на християнската вяра и произтичащите от нея ценности на морал и етика се оказаха най-мощният двигател за духовния, материалния, интелектуалния, научния, културния и нравствен прогрес на човечеството през последните две хиляди години.

В какво се изразява истината на Христа и Неговата ценностна система? Християнската вяра и нейната ценностна система са истински, непреходни, градивни, плодотворни и дават единствено верния отговор за произхода, смисъла и целта на човешкия живот.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен Закон“, т.е. чудото е феномен, противоречащ на даден природен закон.

Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздействие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, т.е. нарушен е физичният Закон за гравитацията. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90°) се постави на външна температура -10° и след един час температурата в чашата продължава да бъде 90°, ние говорим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температурното равновесие.

От тези примери следва много важен извод: Природните закони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елиминирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмоотводът например не дава възможност на гръмотевицата да падне там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.

Привържениците на библейския модел за Сътворението вярват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те наричат БОГ - източник на чудесата, описани в Библията.
Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:

„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чудеса“? Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозния човек!!

Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:
1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, т.е. това е чудо!

2) Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-следствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, т.е. това е чудо!

3) Вярват в съществуването на кодирана биологична информация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, т.е. това е чудо!

4) Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследствения материал“ (мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамиката, т.е. това е чудо!

5) Вярват в т.нар. „еволюционна етика“ без съществуването на висш авторитет – противоречи на законите на етиката, т.е. това е чудо!

6) Вярват, че Вселената води началото си от т.нар. „първичен взрив“ – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, т.е. това е чудо!

7) Вярват в съществуването на природни закони, но отричат съществуването на законодател – противоречи на човешката опитност и логиката, т.е. това е чудо !
Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат никакъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им теория. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията... Това добре е осъзнал откривателят на ДНК-молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!

Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обучават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.

Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не наричат тази своя вяра „чудо“?

Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, тогава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бога като реалност, значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вярва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своята вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.

Как по научен път може да се докаже, че Земята е единственото и централно небесно тяло, върху което съществува животът? Ние ще споменем някои уникални особености, които притежава Земята, благодарение на които е възможен животът.

1) Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи с 300 000 км/сек., изминава това разстояние за 8 мин. Ако орбитата на движението на Земята около Слънцето беше само с 1,5% по-малка, животът на Земята не би бил възможен.

2) Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята топлина и светлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Ако това не беше така, животът на Земята не би бил възможен.

3) Земята се движи със скорост 120 000 км/час около Слънцето. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона километра, което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със скорост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха по-различни, животът на нея не би бил възможен.

4) Ъгълът на наклоненост на земната ос (23,5 градуса) е оптималният за осъществяването на цикъла от четири годишни времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен.

5) Цялостната маса на земното кълбо (1 милион пъти по-малка от масата на Слънцето), както и гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната също са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен.

6) Земната атмосфера е изключително условие за съществуването на живота. Без оптималните процентни взаимоотношения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елемента в земната атмосфера животът на Земята не би бил възможен.

7) Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ултравиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Земята не би бил възможен.

8) Геофизичните и хидрологични особености на Земята (кора, сърцевина, хидро- и литосфера) са също изключително важни условия за съществуването на живота.

9) Водният цикъл и съпровождащата го глобална атмосферна циркулация, описани преди 3000 години в Библията (Екл. 1,6-7; Иов 36, 27-29), са друго задължително условие за съществуването на живота на Земята.

10) Кръглата форма на Земята, описана в Библията преди близо три хилядолетия (Ис. 40, 22; Притчи 8,27), е съществено условие за съществуването на живота.
Всички тези научни факти ни дават основание да направим следните няколко извода;

а) Споменатите специфични особености на планетата Земя не могат да бъдат случайност. Твърде много са, за да се съчетаят случайно по някакъв начин.

б) След като не са случайност, значи, че има свръхинтелигентна сила, която ги е планирала и създала с определена цел. Тази сила Библията нарича БОГ и целта на Творението е човекът.

в) Много преди науката да открие тези специфични особености на Земята, повечето от тях са споменати в Библията, което означава, че научните факти потвърждават Библията. Това придава на Библията особена достоверност като източник на информация.

В Библията се споменава и за друго свръхестествено научно прозрение. Докато мъдреците на човечеството са спорили хилядолетия относно броя на звездите, Библията беше единствената Книга, която казваше, че „звездният свят е безчет“ (Иер. 33,22) и го сравняваше с пясъка по морския бряг (Бит. 22,176). Астрономите днес смятат, че общият брой на небесните тела възлиза поне на 10²⁶. За да добием някаква малка представа за необятните гигантски размери на Вселената, ще споменем в обобщен вид някои астрономически цифри:

Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 милиарда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млечния път възлиза на 130 000 светлинни години (1 светлинна година е около 10 милиарда километра).

Астрономите считат, че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от няколко стотици милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.

На разстояние 30 000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира една малка звезда – нашето Слънце. На него се пада общо 99,99% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заедно с техните сателити, се пада 0,01%. Между тези девет планети се намира и нашата Земя...

Този обобщен поглед в необятната Вселена ни задължава да направим още два много важни извода:

г) Във Вселената цари поразителна хармония, точно така, както в структурата и функцията на човешката клетка. Тази хармония предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Творец.

д) Този Творец е създал всички условия, за да бъде възможен животът на Земята. Той има особен интерес към най-висшето Си творение – човека.

Има нещо необикновено в произхода и съдържанието на тази прастара Книга. Писана е в продължение на 1600 години. Състои се от отделни книги, имащи един Автор и над 50 съставители с различна националност, професия, възраст, образование, социално положение. Повечето от тези хора не са се познавали един друг. Писана е на различни места и на различни езици. Въпреки това в Библията цари поразително единство в съдържание, мотивация и цел, като всичко това е подчинено на една-единствена тема с множество подтеми. Основната тема е: Божият план за спасението на човечеството чрез една-единствена Личност – Иисус Христос.

2) Суперлативи и бестселър на всички времена.

а) Най-превежданата книга в света. Досега е преведена на повече от 4000 езици, диалекти и наречия, включително и на Брайл. Тази цифра непрекъснато расте.

б) Най-издаваната и най-тиражирана книга в света. Всяка година Библията или отделни книги от нея се издават в тираж над 60 милиона екземпляра.

в) Най-разпространената и най-разпространяваната книга в света. Според статистиката на световните библейски институти днес повече от 90% от населението на света има информация за Библията и нейното съдържание. Така тя е призната за единствен и неизменен бестселър на всички времена.

г) Единствената книга, надживяла хилядолетията. Известно е от статистиката на книгопечатането, че само 5% от книгите надживяват седмата си година. От Библията са запазени 8000 манускрипта на латински, 4000 манускрипта на старогръцки, манускриптите на Кумран отпреди 2200 години, както и 13 000 манускрипта на Новия Завет. Няма друга книга в света с такъв богат исторически доказателствен материал.

д) Библията притежава най-голямата читателска аудитория на света, която не се ограничава до отделни народи, раси, континенти, възраст, пол, образование, социален статус, политическа принадлежност. Библията е достояние на цялото човечество за всички времена.

е) Неизмеримо благотворно влияние върху всички сфери на човешкото битие и обществен живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело, различни клонове на науката.

ж) Единствената книга, имаща претенцията, че неин Автор е Бог, чието име се споменава 3800 пъти в нея. Затова тя се нарича още „Книгата на Бога“ или „Слово Божие“.

з) Библията е най-обичаната Книга на света. Милиони са онези, които от любов към истината в тази Книга са отивали на кладата, с песен са умирали на арените, отдавали са живота си сред дивите племена на Африка и Южна Америка.

и) Библията е най-мразената и преследвана Книга на света. Много политически системи са я подлагали на масово унищожение. Поради две причини се мрази Библията: първо — хората я ненавиждат, защото тя изобличава грешния човек и бичува греха. Вторият голям враг на Библията е духовното невежество.

к) Библията като книга с Божествен произход извърши революционен поврат в социалната и политическата сфера на много страни в света.

3. Всепризнато е уникалното влияние на Библията в моралната област – върху отделната личност и на цели народи. Хилядолетия наред Библията се приема от милиарди хора като незаменима ценностна система и абсолютен авторитет за нравствено поведение. Ако се бяха спазвали ценностите на Библията, светът днес щеше да има съвсем друг облик: свят без престъпления, войни, насилия, убийства, без съдилища и затвори, без омраза и завист, без изневяра и разводи, един свят, в който ще цари любов и разбирателство между хората.

С основание известният философ Ludwig Widgenstein казва: „Ако в една книга се съдържат такива ценности, то тя трябва да е дошла от Бога, защото човекът не е в състояние сам нито да измисли, нито пък да спазва тези ценности“.

Един възрастен баща подарил Библия на сина си със следното посвещение: „Синко, или тази Книга ще те държи далеко от греха, или грехът ще те държи далеко от тази Книга“.

4. Библията притежава един изключително мощен аргумент за истинността на написаното в нея – това са библейските пророчества. Те са феномен, който не се среща в подобен вид в никоя друга книга на останалите религии. Пророчествата се отнасят за конкретни места, личности, обстоятелства и исторически събития, описани много време преди да се изпълнят. Изпълнението им може да се докаже чрез методите на науката (история, география, етнология, археология и т.н.), както и чрез личния и многовековен опит на човека. В Библията има много пророчества относно съдбата на големи и цветущи градове, велики народи и цели цивилизации. Археологията през последните две столетия разкри много от древните градове и народи, обект на библейските пророчества. Препоръчваме в това отношение книгата на Werner Keller „Библейски събития“ (Оригиналното заглавие гласи „И все пак Библията има право“). В Библията се съдържат над 5000 пророчества, голяма част от които са изпълнени. Предсказанията за репатрацията на евреите и възстановяването на държавата Израел се случват буквално пред очите ни. А това показва, че и предсказанията за Второто идване на Христос, както и за края на света, непременно ще се изпълнят.

5. Библията притежава и друго уникално качество – БОГ като неин Автор, забранява отнемане, заменяне или допълване на информацията, която Той дава в Своята Книга. С това се обяснява фактът, че има пълна хармония в текста на съвременната Библия с манускриптите отпреди хилядолетия. Удивително е още, че библейският текст в нито една историческа епоха не е бил адаптиран към съответната култура или етнически особености. Напротив – народите, приели библейските ценности на християнството, са се приспособявали към тези ценности.

6. Научните изследвания и факти в областта на археологията, историята, географията, астрономията, геофизиката, информатиката, медицината и т.н. показват, че библейските теми (Всемирният потоп, египетското робство, разрушението на Йерусалим, както и на други древни градове и т.н.) напълно отговарят с данните на тези науки. Всичко това е документирано и може да бъде проверено, което представлява убедително доказателство за достоверността на библейската информация. Най-новата теория за „Интелигентния Дизайн“ (W. Dembski, 1999) е също едно доказателство за хармонизиране на науката с богословието.

7. Особено впечатляващ е фактът, че редица представители на науката са дълбоко религиозни хора и показват изявено уважение и благоговение към Библията. Ние ще споменем само петима от най-великите учени на двадесетото столетие, на които човечеството дължи твърде много; Бащата на атомната физика Алберт Айнщайн, руския физиолог Иван Павлов, създателя на квантовата теория Макс Планк и най-видния авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан, както и вече споменатия Луи Пастьор – най-известния микробиолог и велик благодетел на човечеството. Всички те са имали дълбока вяра в Твореца и са осъзнали обикновената истина, че науката е човешка дейност за изследване на Творението. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и необходими страни на човешкото битие.

С право големият представител на естествените науки от миналия век Peter Bam (20) пише: „Библията учи, че животът на човечеството започва от Сътворението и завършва с Последния Божий Съд. И вярата в тази истина за милиарди хора е била извор на утеха и надежда. Някои днешни учени твърдят обаче, че човечеството започва с маймуната и ще завърши с ядрена катастрофа. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес“.

А великият Гьоте допълва: „Мерилото за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Библията“ (20).

8. Библията съдържа информация за смисъла и целта на човешкия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на човека, за началото и свършена на света. В Библията се говори за живота след смъртта, за същността на Бога и любовта му към човека, за учението и делото на Иисус Христос, за един невидим свят, извън материята, пространството и времето, както и се дава отговор на много други въпроси, важни за всеки човек.

В заключение отново ще подчертаем, че Библията не противоречи на науката. Основните закони на науката, научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Библията, както и в самото Творение, хилядолетия преди тези изобретения да станат факт. Науката се гради върху това, което Творецът е заложил в Своето Творение и открил в Своята Книга – Библията.