Европейски икономически и социален комитет Кратко определение на социален и граждански диалог
Изтегляне 78.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Организираното гражданско общество
- На европейско равнище
- Демокрация на участието
- Граждански диалог За Комитета гражданският диалог обхваща: (i) неформалния, но редовно протичащ диалог на секторна основа
- Социален диалог
- Европейската конфедерацията на профсъюзите, Конфедерацията на европейския бизнес, Европейски център за предприятията с държавно участие и от общ икономически интерес
- Ролята на Европейския икономически и социален комитет
|
BG 
Европейски икономически и социален комитет Кратко определение на социален и граждански диалог: структурирането им на европейско равнище и ролята на Европейския икономически и социален комитет Втора регионална среща на Икономическите и социални съвети и сродни институции на страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион София, 25 юни 2007 г. Изказване на г-н Dimitris Dimitriadis Председател на Европейския икономически и социален комитет ______________________ Единствено произнесеният текст е автентичен / Сравнете при произнасянето Дами и господа, За мене е чест да участвам в конференцията, организирана от българския Икономически и социален съвет. Това е моето първо официално посещение в София след избирането ми за председател на Европейския икономически и социален комитет. България е член на ЕС от 1 януари 2007 г. и оттогава доказва, че има безспорно стабилен обществен модел и динамична икономика. Искам да изтъкна, че за девета поредна година българската икономика отбелязва стабилен годишен растеж от 5% до 6%, а ТОЗИ ТЕМП Е ДВА ПЪТИ ПО-ВИСОК ОТ ТЕМПА, С КОЙТО РАСТЕ ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА. Освен това, както изтъкна българският министър-председател, само миналата година българският парламент и правителство приеха над 120 закони, пряко свързани с членството в ЕС. Българският народ може лесно да бъде определен като настроен еврооптимистично, тъй като 72% от гражданите, и след присъединяването, подкрепят членството на България в ЕС. Настоящата конференция е втората след организираната от Икономическия и социален съвет на Гърция в Солун през м. декември 2006 г. Ползотворният обмен между участниците показа необходимостта от такава среща за развиването на регионални мрежи и обмяната на добри практики, което със сигурност може да допринесе за процеса на присъединяване към ЕС на страните, участващи в Процеса на стабилизиране и асоцииране. Както може би знаете, Западните Балкани са един от приоритетите във външната дейност на ЕИСК. Тази година през м. март организирахме първото заседание на комитета за последващи действия „Гражданското общество ЕС – Хърватия“. Този орган представлява все по-тесните връзки между ЕИСК и страните от региона, като се има предвид че тяхното бъдеще е в ЕС. Следващата година, по време на словенското председателство на ЕС, ще организираме втория форум на гражданското общество от Западните Балкани, чрез който се стремим да постигнем в друг мащаб същата цел за регионално сътрудничество между организациите на гражданското общество и различните механизми и институции за диалог. Но ЕИСК гледа и още по на изток. Затова бих искал да изразя своето задоволство да приветствам представителите на организираното гражданско общество от Украйна. В съзвучие с наскоро лансираната инициатива на Европейската комисия, смятаме, че съществува огромен потенциал за сътрудничество и изграждане на мрежи от контакти в черноморския регион. Ето защо ЕИСК ще изготви становище, с което ще проучи възможностите за сътрудничество с гражданското общество в района, в рамките на европейската политика на добросъседство. *** А сега бих искал да се съсредоточа върху главната тема на днешната конференция, а именно взаимодействието между социалния и гражданския диалог, като започна с няколко думи за гражданското общество най-общо. Терминът „гражданско общество“ се появи за първи път в Договора от Ница, който влезе в сила през м. февруари 2003 г. Но какво представлява „организираното гражданско общество“? „Организирано гражданско общество“ е нов термин, въведен преди едва няколко години. Той беше въведен, за да се направи разграничение от понятието за гражданско общество като цяло. Дори терминът „гражданско общество“ с настоящето си значение и конотации е относително нов. Организираното гражданско общество обхваща всички недържавни организации, създадени по частна инициатива, и техните членове, които участват активно в оформянето на обществените дела въз основа на своите грижи и черпейки от собствените си специфични познания, възможности и размах на действие. Това определение обхваща широк кръг организации: работодателски федерации, синдикати, сдружения, създадени за насърчаването на определени теми от общ интерес, както и тези, които се наричат неправителствени организации (НПО). За Комитета организираното гражданско общество включва:
1.1На европейско равнище организациите на гражданското общество имат множество различни форми: сдружения, федерации, фондации, форуми и мрежи са едни от най-често срещаните названия.1.2Често пъти тези различни видове организации се обединяват под названието „неправителствени организации“ (НПО), което всъщност се използва, за да обхване всички видове автономни структури с нестопанска цел.Демокрация на участието През последните около 15 години европейските институции се стремят в много по-голяма степен да се консултират с гражданското общество – и в частност с организираното гражданско общество, тъй като осъзнават, че правилните решения не могат да се намерят без допитване, ангажиране и осигурена подкрепа на хората, които ще бъдат засегнати от законодателните и административни решения. Основен фактор за ефективността на решенията е те да са възприети от засегнатите страни. От средата на деветдесетте години това разбиране заляга в понятието „добро управление (governance)“. Концепцията за демокрация на участието, която може да бъде замислена и практикувана само в допълнение към представителната демокрация, отговаря на предизвикателствата на съвременното европейско „добро управление“, тъй като предлага редица форми за консултиране, обсъждане и участие, които могат да бъдат обединени под термина „граждански диалог“. Граждански диалог За Комитета гражданският диалог обхваща: (i) неформалния, но редовно протичащ диалог на секторна основа между организациите, особено засегнатите от определени политически проекти или правни инициативи, и съответните органи, техни партньори, от законодателната и изпълнителна власт на ЕС (така наречения „вертикален или секторен диалог“); (ii) институционалния, структуриран диалог между организираното гражданско общество като цяло и ЕС или съставляващите го органи по развитието и политиките на ЕС (така наречения „хоризонтален диалог“). Социален диалог Социалният диалог е отличен пример за прилагането на практика на демокрацията на участието. Но трябва да се прави фундаментална разлика между социален диалог и граждански диалог. Европейският социален диалог е ясно дефиниран и по отношение на участниците в него, а именно Европейската конфедерацията на профсъюзите, Конфедерацията на европейския бизнес, Европейски център за предприятията с държавно участие и от общ икономически интерес, и други, както и по отношение на целите и процедурите си. Европейските социални партньори имат квази-законодателни правомощия по Договора от Маастрихт от 1992 г. в областта на социалната политика и особено на трудовоправните отношения. Следователно социалният диалог се характеризира със специалните правомощия и отговорности на участниците в него, които са независими в действията си. Гражданският диалог трябва да се разглежда като необходимо допълнение към социалния диалог, при който социалните партньори участват на равно с всички останали засегнати актьори от гражданското общество. Ролята на Европейския икономически и социален комитет Европейският икономически и социален комитет, който се смята за представителен орган на организираното гражданско общество в рамките на политическата система на Европейския съюз, има идеалната възможност да изпълнява тази роля. По силата на възложения му от Договора за ЕС мандат ЕИСК изпълнява ролята на свръзка между представителната демокрация и демокрацията на участието и има всички възможности, най-малкото благодарение на собствения си опит, да организира дебати с цел постигане на консенсус между представителите на гражданското общество. Със своите експертни становища Комитетът предоставя съвети на органите на законодателната и изпълнителна власт на ЕС (Европейския парламент, Съвета на министрите и Комисията). Той надскача всички партийнополитически спорове и конфликти за правомощия, като препоръчва приложими решения, които намират добър прием в обществото като цяло. Затова в заключение искам да цитирам един от основателите на европейската интеграция, Жан Моне. Той обичал да казва, че всеки човек има амбиции. Но въпросът е дали амбицията му е да бъде някакъв или да върши нещо, и бих искал да добавя: Нека бъдем амбициозни да вършим нашата работа ЗАЕДНО. _____________ 
Каталог: resources -> docs docs -> Bg европейски икономически и социален комитет docs -> Bg европейски икономически и социален комитет docs -> Награда на еиск за организираното гражданско общество за 2014 г. Отличие за изключителни постижения в инициативи на гражданското общество docs -> Bg европейски икономически и социален комитет docs -> „Гърция и Великите сили през Втората световна война docs -> Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië docs -> Bg европейски икономически и социален комитет docs -> Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië docs -> Bg европейски икономически и социален комитет docs -> Януари 2012 г. Съдържание стр Изтегляне 78.5 Kb. Сподели с приятели:
|