-
Градски райони и насилие сред младите хора
-
Докладчик: г-н ZUFIAUR NARVAIZA (Работници – ES)
-
Отправни документи: становище по собствена инициатива – CESE 1206/2009
Това становище по собствена инициатива има за цел да внесе яснота и да формулира някои препоръки относно насилието сред младите хора, без при това да се опитва да инкриминира младежта, нито да поставя всички младежи под общ знаменател.
Препоръките в това становище се основават на две водещи линии:
-
първо, превантивен подход към такъв вид насилие. Причините за проявите на насилие или за противообщественото поведение често се коренят в обстоятелства като градското устройство и конфигурация, както и обедняването и маргинализацията. Освен това, ако млади хора извършват актове на насилие в този контекст, то те същевременно са и жертви на обкръжаващия ги свят;
-
второ, в едно пространство като европейското, което е толкова тясно взаимнообвързано не само икономически, но и по отношение на ценностите, общественото поведение и комуникацията, това явление не следва да се разглежда изключително и изхождайки само от национална гледна точка.
Факторите в основата на колективното градско насилие са добре известни: безработица, несигурни работни места, разпадане на семейства, напускане на училище, дискриминация. Въпреки това през последните години положението се влошава, а възприетите решения стават все по-твърди. Всичко това води до усещане за несправедливост и затваряне в себе си, чийто колективен израз става най-видимата проява на противопоставяне на властите.
Именно затова настоящото становище препоръчва координация на действията на местно, национално и европейско равнище и следователно изисква отговори от страна на Общността чрез специфични програми в рамките на политиките за семейството, младежта, образованието и обучението, заетостта, превенцията на престъпността и координирането на съдебните действия. Тези конкретни отговори следва да се стремят да допълват стратегиите за обновяване на градовете, за подобряване на обществените услуги, за борба с всички форми на дискриминация, както и за придаването на нов импулс на отношенията между държавата и гражданите ѝ, по-специално що се отнася до полицията.
-
За връзка: г-жа Ewa Kaniewska
(тел.: 00 32 2 546 81 17 – електронен адрес: ewa.kaniewska@eesc.europa.eu)
-
Бъдещето на извънградските райони в обществото на знанието
-
Докладчик: г-н SANTILLÁN CABEZA (Работници – ES)
-
Отправен документ: Становище по собствена инициатива – CESE 1211/2009
Европейският съюз има извънредно богато териториално многообразие и уникален модел на заселване.
Анализът показва, че развитието на извънградските зони силно се различава от това на градските; в това становище се представят редица предложения, които, ако бъдат приложени, биха могли да допринесат за възстановяване на равновесието в полза на извънградските зони.
В становището се подчертава, че е важно извънградските зони да разполагат с услуги от общ интерес, за да се гарантира социалното и териториалното сближаване в ЕС. Необходимо е да се прави разлика между „обществото на знанието“, от една страна, и „информационното общество“, което се характеризира с масово използване на информационни и комуникационни технологии, от друга.
Образованието е ключов фактор за напредъка към общество на знанието. ЕИСК подчертава, че – по-специално в селските райони и малките градове в Общността – прилагането на информационните и комуникационни технологии в ученето през целия живот зависи най-вече от подкрепата на ЕС и на правителствата на държавите-членки за изграждането на високоскоростни Интернет връзки, които да дадат възможност за достъп до системите за обучение по електронен път.
Накрая, в становището се прави анализ и се защитава тезата, че извънградските зони имат бъдеще, че е необходимо да се укрепят връзките между селските и градските зони с цел по-добро териториално сближаване в ЕС и че потенциалът на информационните и комуникационните технологии трябва да бъде силно разгърнат в селските зони. Това би следвало да се прави и с подкрепата на структурните фондове и с активното участие на гражданското общество.
-
За връзка: г-н Marco Thyssen
(тел.: 00 32 2 546 84 11 – електронен адрес: marco.thyssen@eesc.europa.eu)
3.УБЕЖИЩЕ И ИМИГРАЦИЯ
-
Приемане на лица, търсещи убежище в държавите-членки – минимални стандарти (преработена версия)
-
Докладчик: г-жа LE NOUAIL MARLIERE („Работници“ – FR)
-
Отправен документ: COM(2008) 815 окончателен/2 – 2008/0244 (COD) – CESE 1209/2009
Като изразява загриженост от факта, че посредством една изключително ограничителна или непрeдоставяща добър прием система косвено се подкрепят най-авторитарните и недемократични режими, Комитетът одобрява преработването и подобряването на качеството на директивата относно „условията за приемане“, като при това отново отправя някои препоръки, съдържащи се в негови предходни становища, и по специално в отговора му на Зелената книга за бъдещата обща европейска система за убежище1 и плана за действие за една бъдеща обща европейска система за убежище 2.
По отношение на приемането на лица, търсещи убежище, предложението за преработване на директивата следва да насърчава „общи“, а не „минимални“ стандарти и да съдържа предпазни клаузи за стандартите, прилагани от тези държави-членки, които спазват най-стриктно основните права на лицата, търсещи международна закрила, статута на бежанец или на субсидиарна закрила, по-специално:
-
гаранция за достъп до територията;
-
свободен избор на мястото, където да се подаде молбата за убежище и закрила;
-
разглеждане най-напред на конвенционалния статут и след това на субсидиарната закрила, единствено и само ако необходимите за първия статут условия не са изпълнени;
-
принцип за забрана за връщането, ако животът на лицето, търсещо убежище, е застрашен в страната му по произход или в последната транзитна страна;
-
спиране на изпълнението на мерки за експулсиране, докато компетентният съд не е постановил решение, за да може ефективно да се прилага правото на обжалване в съответствие с юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека (член 4.8.1 по-долу);
-
специална защита, необходима за малолетни или за лица, за които се предполага, че са малолетни;
-
спазване на правата на личността и по-специално правото на жените да подадат молба за закрила.
Сподели с приятели: |