Европейски комитет за социални права
б) Преценката на Комитета
Изтегляне 67 Kb.
|
б) Преценката на Комитета40-41. Комитетът отбелязва, че твърдението на организацията жалбоподател, че средно 100 000 роми живеят при условия, които са под приемливия стандарт, се потвърждава от други източници4 и не е било опровергано в убедителна степен от правителството. Комитетът припомня данните, посочени от правителството, и отбелязва, че то не е представило информация за средния брой роми, живеещи в жилища, които биха могли да се считат за неприемливи. 42. Комитетът счита, че Гърция не е предприела достатъчни мерки за да подобри жизнените условия на ромите и че тези предприетите мерки все още не са постигнали изискващото се от Хартата, главно поради недостатъчните средства за ограничаване и санкциониране на местните власти. На базата на представените доказателства той намира, че значителен брой роми живеят при условия, които не отговарят на минималните стандарти и поради това ситуацията е в нарушение на задължението да се подпомага правото на семействата на подходящо жилище, установено в чл. 16. 3. Твърдяната недостатъчност на площадките за временно установяване а) Доводи на страните44-45.Положението на пътуващите роми по времето на подаването на жалбата се е уреждало от министерско решение от 1983 г., което се е отнасяли изрично до ромското население, а понастоящем относимата уредба се съдържа в министерско решение от 2003, което се прилага общо към всички лица без постоянно местожителство. Твърдейки, че министерското решение от 1983 г. дискриминира ромите, ERRC допълва, че решението от 2003 г. не съставлява достатъчно средство за защита срещу нарушенията и административните действия, произтичащи от решението от 1983 г. Според ERRC уредбата е твърде неблагоприятна за ромите и поражда опасност те да загубя свободата си, доколкото е предвидена наказателна отговорност за нарушение на решението от 2003 г. Правителството поддържа, че решението от 2003 г. е намалявало изискванията към местоположението на жилищата, но признава, че то е предвиждало само построяването на постоянни жилища за странстващото население. б) Преценката на Комитета 46-47. Комитетът отбелязва, че в резултат на двете министерски решения, посочени по-горе, условията за временно установяване, както и изискванията по отношение на благоустрояването са били крайно строги. Поради липсата на старание у местните власти да изберат подходящи площадки от една страна и липсата на решимост да бъдат предприети необходимите действия за осигуряване на подходяща инфраструктура от друга, на ромското население са били осигурени недостатъчен брой площадки за временно установяване. Ето защо, Комитетът заключава, че съществуващата ситуация съставлява нарушение на чл. 16 от Хартата. 4. Принудителната евикция и другите санкции Изтегляне 67 Kb. Сподели с приятели:
|