Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG
Брюксел, 24 June 2011 (OR. en)
EUCO 29/11
PRESSE 201 PR PCE 5
Бележки от председателя Херман ван Ромпьой след заключителната пресконференция на Европейския съвет

Първо: Европейският съюз възнамерява и занапред да играе ключова роля в историческите събития, които протичат в Северна Африка и Близкия изток. Без Европа щеше да има арабска пролет, но без нас няма да има арабско лято!

Очевидци сме на положителни и отрицателни събития. В положителен план освен демократичните промени в Тунис и Египет през тази пролет сме свидетели на конституционна реформа в Мароко; на подновен ангажимент за политически реформи в Йордания; и на отмяна на извънредното положение и планирани конституционни реформи в Алжир.

Европейският съюз има желание да допринесе за тези промени. Предлагаме на държавите от региона ново партньорство, насочено към утвърждаване както на демократичните, така и на икономическите реформи в полза на гражданите. Ще се опираме на индивидуални оценки на партньорските резултати и потребности: „по-малко за по-малко“ и „повече за повече“.

Ние осъждаме най-строго продължаващото насилие и репресиите, упражнявани от сирийския режим над собствените му граждани. С действията си сирийският режим поставя собствената си легитимност под въпрос. Вчера ЕС прие нови санкции срещу режима на Асад.

Що се отнася до Либия, ще продължим да оказваме военен натиск, докато Кадафи е на власт. Освен това заедно с международни партньори подготвяме демократичния преход след края на режима на Кадафи.

По отношение на Йемен отново изтъкваме спешната необходимост от организиран и приобщаващ преход.

Арабската пролет е и покана за удвояване на усилията за напредък по близкоизточния мирен процес. Само подновяването на преките преговори може да даде реален шанс за подобряване на положението на място и така да доведе до трайно и цялостно решение. Европейският съвет подкрепя изцяло призива на върховния представител към Четворката за създаване на надеждна перспектива за възобновяване на мирния процес. Освен това подкрепяме и инициативата на Франция за свикване на конференция на донорите в Париж.

Вторият въпрос, който обсъдихме тази сутрин, беше миграцията. Избрах тази тема миналото лято, още преди събитията в арабския свят да ѝ придадат нова неотложност. Днес взехме решения по четири аспекта.

Първо, най-добрият начин за намаляване на миграционния натиск върху южните ни граници е да помогнем на младите хора в Северна Африка и Близкия изток да изградят бъдеще в собствените си страни. Успешната миграционна политика започва извън границите ни. Ето защо новите партньорства с държавите от южното съседство включват и аспекти на миграцията, мобилността и сигурността.

Второ, в областта на убежището дадохме зелена светлина на преговорите в рамките на Съвета. Смятаме неотдавнашните предложения на Комисията относно процедурите и условията за приемане за основа за по-нататъшните преговори. Потвърдихме срока през 2012 г. за създаване на обща европейска система за убежище.

Трето, по отношение на Шенген всички държавни и правителствени ръководители са твърдо ангажирани със свободното движение на хора — огромно постижение на европейската интеграция и основно право на гражданите. Без да се уронва този основен принцип, изпитваме необходимост от подобряване на правилата на Шенген. „Следва да се въведе предпазен механизъм за реагиране при извънредни обстоятелства, излагащи на риск цялостното функциониране на сътрудничеството по Шенген, без обаче да се засяга принципът на свободно движение на хора.“

Като най-крайна мярка, в рамките на този предпазен механизъм, би могло да се въведе клауза, предоставяща възможност за извънредно възобновяване на проверките по вътрешните граници в наистина критична ситуация — при която дадена държава-членка повече не е в състояние да изпълнява задълженията си.

Тази мярка би могла да бъде предприета въз основа на уточнени обективни критерии и обща оценка, със строго ограничен обхват и срок на действие, като се отчита необходимостта от способност за реагиране при спешни случаи.

Четвърто и последно, бих искал да поздравя министър-председателя Орбан за постигнатото по-рано през седмицата споразумение относно укрепването на Frontex — нашата агенция за външните граници. Споразумението позволява на Frontex например да разполага служители за връзка в трети държави, в съответствие с новата политика за съседство. Отсега нататък операциите на Frontex ще се провеждат от т.нар. „европейски екипи за гранична охрана“.

По отношение на Хърватия днес Европейският съвет прокара пътя за присъединяването на Хърватия към ЕС като 28-ма държава-членка. Очакваме Съветът да приключи преговорите за присъединяване съвсем скоро, преди края на юни. След това, преди края на годината ще подпишем Договора за присъединяване.

Бъдещото присъединяване на Хърватия придава нов стимул на европейското призвание на страните от Западните Балкани.

Ще се радваме да ви видим отново по-късно днес следобед на пресконференция с нас тримата и министър-председателя на Хърватия г-н Косор.

И най-накрая, Европейският съвет назначи г-н Марио Драги за председател на Европейската централна банка от 1 ноември 2011 г. Всички ние сме убедени, че г-н Драги ще упражнява силно и независимо ръководство на ЕЦБ, продължавайки традицията, установена от първите двама председатели на банката. Това е много важно в нормални периоди и крайно необходимо в трудни времена.

Преди да дам думата на председателя Барозу, позволете ми да поздравя отново министър-председателя Орбан за отличната му работа в периода на унгарското председателство на Съвета. Имахме много тясно сътрудничество и се радвам, че ще продължим да работим заедно в рамките на Европейския съвет.