Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG

Европейската агенция по отбрана е млада институция, но през осемте години от нейното създаване, Вие се утвърдихте като име. Тъй като съм добре запознат с предизвикателството да бъде създадено нещо ново, мога да кажа, че това не е малко постижение! Предвид собствената си роля в известен смисъл на „човек, който подпомага“, изпитвам голямо съчувствие към ролята на агенцията... да подпомагаш някого може да носи голямо удовлетворение, но понякога е сериозно изпитание! Необходимо е да бъдем прагматични и да сме ориентирани към постигането на резултати, както и да не се отказваме и да бъдем много, много търпеливи. Това е особено вярно, когато говорим за отбраната. Времето се измерва не с часовете и дните на пазарите, особено във времена като днешните..., а с години и дори с десетилетия.

Но отбранителната индустрия е специфична и в друго отношение. Малко е да се каже, че това не е като да купуваш и да продаваш обувки. Отношенията между правителствата като единствени клиенти, но също и като регулатори, и отбранителната индустрия са без аналог. Именно поради това е хубаво, че днес тук са се събрали представителите на всички заинтересовани страни. Вашата работа, Вашето тясно сътрудничество, са от решаващо значение, за да е сигурно, че всички европейски мъже и жени, които са на бойното поле, са добре подготвени и екипирани. След като посетих въоръжените сили и екипи от Афганистан до Грузия — както в качеството си на министър-председател на страната си, така и в сегашната си роля — аз знам колко е важно това.

Последните години потвърдиха, че ние сме изправени пред бързо развиваща се стратегическа картина. Естествено, традиционните заплахи не се сринаха заедно с желязната завеса. Наред с тях сега сме изправени и пред нови заплахи, които отчасти не са свързани с територии и донякъде не са материални. За да ги преодолеем успешно, ние трябва да си сътрудничим още по-тясно с нашите партньори. И все пак, както правилно се подчертава в нашата обща стратегия за сигурност, „дори в епохата на глобализация географията е все така важна“. А това поставя Съюза на първа линия, когато става въпрос за сигурността в съседните региони.

Живеем в несигурни времена, във времена на промяна. Европейският отговор до момента винаги е бил проактивен; ангажиментът на нашите страни — и този на Съюза — в арабския регион и в региона на Сахел го потвърждава. Но това развитие показва отново, че ние също трябва да се променяме. Всеки един от нас си извлича поуките от Либия, а в по-скорошен план и от Мали. Започвайки с пропуските в способностите, които проличаха ясно — от възможността за дозареждане във въздуха до полевите болници и защитата на силите.

Това едва ли отговаря на високите очаквания на страните в региона, които търсят подкрепа от нас за собствената си сигурност и стабилност, вярват в нашия уникален и всеобхватен подход към предотвратяването на конфликтите.

В новата стратегическа среда ние трябва да можем да изпълняваме своите отговорности. Насърчават ни да го правим и най-доверените ни съюзници — Съединените американски щати, които също се намират в процес на промяна на собствената си позиция. Ние сме отговорни за сигурността си и трябва да допринасяме за сигурността на нашите съседи. Но разполагаме ли със средствата за целта?

Този въпрос за средствата е твърде наболял, предвид строгите финансови ограничения, с които се сблъскваме. Не е тайна за мен... бюджетните въпроси се оказваха ежедневна грижа за председателя на Европейския съвет.

Съкращенията на разходите за отбрана не са ново явление — и разбира се донякъде са свързани с една представа от годините след Студената война, че заплахите са намалели. С кризата обаче съкращенията набират все по-голяма скорост. В крайна сметка, ако се запазят сегашните тенденции, до 2017 г. рискуваме да загубим 12 % от общите си разходи за отбрана спрямо началото на кризата. Това е равностойно на целия настоящ бюджет за отбрана на Полша, Испания и Нидерландия. Нека си признаем — дори и този спад да не е толкова голям, колкото се предвижда, той ще е съществен.

Поради много ограничения, не на последно място поради краткото време, повечето от тези съкращения се извършват с много малко съгласуване между столиците. Опасността — а тя е много реална — е, че може да се влоши състоянието на нашите умения и оборудване, а разминаването между нашите потребности и средствата, с които разполагаме, може да продължи да нараства. Това би могло да застраши нашето бъдеще.

Въпросът не е само в това колко средства изразходваме, но и как ги изразходваме. Въпросът е в това да сме наясно какво искаме да постигнем и какви средства са ни необходими за целта.

Всяка страна е различна и общата картина е пословично сложна. Но е факт, че макар заедно ние да разполагаме с повече въоръжени сили от Съединените американски щати, способността ни да ги разгърнем е по-ограничена. Факт е също, че продължават да се влагат големи суми в поддръжката на скъпо морално остаряло оборудване за сметка на жизненоважни инвестиции. И не мога да си обясня как е възможно до ден днешен търсенето да е толкова разпокъсано, че да имаме над дузина модели хеликоптери в Европа, когато би било толкова разумно да се възползваме от икономиите от мащаба и същевременно да гарантираме предлагането.

Напълно съм наясно с всички ограничения, но е факт, че, докато продължаваме да дублираме толкова много от действията си, както в момента, ще е много трудно да поддържаме най-висок стандарт за своите въоръжени сили. Военните експерти ни казват, че няма да можем да запазим основните военни активи при сегашните тенденции. В крайна сметка, за да гарантираме способността си да се защитаваме успешно, нещо трябва да се промени.

Разбира се, няма бързи, нито лесни решения. Ще изтъкна очевидното, като кажа, че ние сме съюз от 27 държави (26 тук в Европейската агенция по отбрана и 21 членки на НАТО). Ние имаме различна представа за заплахите и потребностите; различно отношение към нашите мисии и роли в света; и различни нужди и интереси като клиенти и производители на оборудване в сферата на отбраната. Ние знаем, че сигурността е по-обща от отбраната, но отбраната е съществена част от нашата сигурност. И е факт, че заплахите засягат всички нас.

Да вземем за пример тероризма и кибертероризма — тази потенциална заплаха за артериите на глобализирания съвременен живот: телекомуникации, банкови системи, летища или електропреносни мрежи... Или да кажем нашата морска сигурност. Не по-малко от 90 % от продуктите на външната търговия на ЕС се превозват по море, така че това е приоритет, който нито една от страните ни не може да игнорира. Освен това по този въпрос европейците заедно могат да постигнат промяна, както показва успехът на операция „Атланта“ в борбата срещу пиратството. Също така е факт, че вече е налице голямо сътрудничество.

Европейските въоръжени сили систематично изпълняват съвместни мисии, било в рамките на НАТО, на ЕС или на ООН. Когато обаче нашите части се завърнат в съответните си национални бази, нещата стават съвсем различни. Само някои страни се възползват от възможността да си сътрудничат на национално равнище — въпреки очевидните преимущества от гледна точка на спестяванията и обмена на най-добри практики.

Онова, което наричаме „обединяване и споделяне“, не е ново (този въпрос присъстваше в стратегията за сигурност на ЕС преди десет години) и са направени много добри неща. Холандските и белгийските военноморски сили обучават личния си състав заедно и съвместно поръчват оборудване, като същевременно поддържат отделни екипажи и флотове. Например обучението за корабен готвач се извършва в Белгия вместо в Холандия и това не учудва никого!

Прибалтийските държави са създали общ колеж по отбрана, вместо три отделни. А техните скандинавски съседи също се специализират в областта на образованието: финландците подготвят военни наблюдатели, а датчаните — военни полицаи.

Страните от Вишеградската група са се споразумели за създаването на обща бойна група до 2016 г., а Франция и Обединеното кралство (както е по-известно на широката публика) се ангажираха в амбициозно сътрудничество, на което в последните години бе придаден нов тласък след срещата на високо равнище в Lancaster House.

В рамките на Европейската агенция по отбрана мнозина от Вас изготвиха също обещаващи проекти, понякога с водещи страни, например в областта на обучението за управление на хеликоптери и на доставките на сателитно оборудване (и двата проекта са изпълнени), както и в областта на полевите болници и на дозареждането във въздуха (където работата продължава). Има и други области, като безпилотните разузнавателни летателни апарати, където рискуваме да загубим както като потребители, така и като производители. Зная, че от военна гледна точка „безпилотните разузнавателни апарати“ се предполага да бъдат малки и незабележими, а не „водещи“, но като проект биха могли да изпълняват точно такава роля! Водеща.

Освен областите на военното обучение и поддръжката съществуват и други области, в които едва започваме да развиваме военното си сътрудничество: по-специално в технологичните иновации (за нашата индустриална база) и в доставките (за инвестициите и оборудването). Както се изрази един експерт, и в това отношение „нежеланието се превръща в лукс, който не можем да си позволим“. Разбирам, че на практика нещата са по-сложни.

Съществува страхът да не загубим способността си да действаме независимо — когато решаваме кога и къде да изпратим своите войски, или да не ги изпращаме..., или когато се налага да променяме своите технически стандарти, за да можем да извършваме съвместно закупуване. Темите на дискусиите се простират от размера на куршумите до суверенитета на страните ни... Дори на бюджетния фронт не винаги положението е ясно.

Има страхове от допълнителни първоначални разходи, не на последно място — от загуба на работни места. Също така определено не помага това, че за министрите на отбраната нямат гаранция дали спестените от обединяване и споделяне средства ще бъдат инвестирани повторно в отбрана — дилема, която се опасявам ще прозвучи познато за мнозина в аудиторията днес.

Прибързано направените съкращения (под натиска на националните министерства на финансите, които желаят „по-големи съкращения тук и сега“), не оставя време да се прецени как да бъдат рационализирани разходите посредством сътрудничество. Никой от присъстващите не е наивен. Всички ние знаем, че отвъд финансовите въпроси, отвъд прагматичната организация решенията относно отбраната засягат сърцевината на независимостта на всяка една държава. Не е лесно тези решения да бъдат взети съвместно, понякога дори с доверени партньори.

Ето защо е още по-належащо да се определят областите, в които пропуските или забавянето са съвсем очевидно безотговорни, и да се убеди широката общественост, че европейските нации трябва да действат съвместно.

Как ще продължим напред? Кризата не бива да бъде възприемана като извинение за отлагане на въпросите, а напротив — като възможност за стартирането на инициативи, за запазването на способностите, които в противен случай биха били загубени поради бюджетните съкращения.

Ето как аз виждам нещата: сътрудничеството в областта на отбраната не означава управление на упадъка, а точно обратното — то е начинът да сме сигурни, че ще останем възможно най-съвременни и ще изпълняваме пълноценно своята роля и в бъдеще!

Като цяло ние споделяме като база общия анализ на заплахите, което е заложено в Европейската стратегия за сигурност и често проличава в практическите ни действия. На практика нашата стратегия се проявява в действията по многото мисии и операции, в които държавите членки участват съвместно — от Афганистан до Косово и от Конго до Сомалия.

Едно по-ясно споделено виждане за стратегическия контекст би било решаващо за насочване на ежедневните решения и би помогнало за оформянето на решения с дългосрочно отражение върху бюджетите, инвестициите и личния състав. Това в никакъв случай не бива да е академично упражнение, а следва да е насочено към постигане на оперативни заключения и резултати.

Сега е моментът да бъдем много конкретни — да намерим подходящите стимули, да ангажираме повече страни в съществуващите проекти, да започнем изпълнението на повече съвместни проекти.

Агенцията следва да изиграе решаваща роля. Ясно е, че тя не може да направи всичко, но може да изпълнява решаваща роля на „подпомагащ фактор“. Като „променя нагласите“, разпространява най-добри практики, помага за намирането на решения и ги привежда в действие. Разбира се промяната не се случва за един ден, но, както вече знаят онези от Вас, които ме познават по-добре: аз вярвам твърдо, че напредъкът се постига чрез поредица от сигурни стъпки в правилната посока.

Нека тук да кажа няколко думи за това как виждам към момента започналия през декември процес с оглед на дискусиите в Европейския съвет в края на тази година.

Както сте забелязали, основната ми грижа не е толкова общата политика за сигурност и отбрана сама по себе си, нито „отбраната на ЕС“, а по-скоро състоянието на отбраната в Европа. Ето как гледат на тези неща президентите и министър-председателите заедно. За тях отбраната означава колкото национална отбрана, толкова и изпращане на сили в чужбина. Трансатлантическите отношения остават жизненоважни; това не подлежи на обсъждане. Въпросът е при какви условия, предвид настоящия бюджетен контекст, Европа може да остане надежден партньор; при какви условия можем да изпълняваме отделните си и съвместните си отговорности във връзка със сигурността.

За да придвижим нещата напред, всичко зависи от държавите членки, които вземат решенията. Структурите и средствата на ЕС (като Европейската агенция по отбрана, но също ЕСВД и Комисията) по същество могат само да оказват подкрепа — като доставчици на услуги и „подпомагащи“ — и да съдействат за изграждането на доверие.

Ето каква трябва да е според мен също ролята на държавните и правителствените ръководители: може би за тях не е обичайно да решават сложните въпроси, свързани с доставката на въоръжение, но те са загрижени за сигурността, за войниците, за работните места и за бюджетите. Има и още нещо— в същата тази финансова криза ръководителите изпитаха по неповторим начин колко взаимозависими са станали нашите страни; те знаят, макар никога да не им е било приятно и продължава да не им е приятно да го разберат, че носят съвместна отговорност. Същото се отнася за съвместната им отговорност за отбраната на нашия континент; и в тази област решенията, взети в една страна, неизбежно влияят на останалите страни.

Широката общественост е твърде зле запозната с този факт и именно в това отношение президентите и министър-председателите разполагат с уникалната възможност да убедят хората и по този начин да се стигне до предприемането на действия. За да се използва обаче тази възможност по най-добрия начин, което се надявам да стане през следващите месеци до декември, ние трябва да се подготвим внимателно и аз се нуждая от Вашата помощ.

По въпросите на отбраната, по време на обсъжданията ни през декември (за разлика от въпросите на общата политика за сигурност и отбрана), за мен е важно да постигнем конкретен напредък по три основни аспекта:

(1) приоритетите за бъдещите инвестиции и доставки на оборудване;

Зная, че вече се извършва интензивна работа между столиците, както и в рамките на Европейската агенция по отбрана, в т.ч. по изпълнението на кодекса на поведение относно обединяването и споделянето, който приехте през ноември миналата година.

Действително има много конкретни, практически въпроси, с които трябва да се справим; например:

- Как наистина бихме могли да набележим общи приоритети за инвестициите и да координираме ефективно своите бюджети?

Това са само примерни въпроси, без стремеж списъкът да е изчерпателен...

Както вече сте се досетили, целта ми не е да изготвим поредния стратегически документ преди срещата на високо равнище през декември. Това, което ни трябва, са осъществими проекти: всички инициативи — били те двустранни, тристранни или многостранни, са добре дошли!

Сътрудничеството ще бъде различно в зависимост от проектите и групите страни. Няма еднозначно решение. Длъжни сме да бъдем прагматични. Така е изградена европейската отбрана, подобно на самия Съюз — с прагматизъм. Именно от връзката между промишлеността и отбраната изникват идеите за иновации и за обща отбрана, изградена съвместно. Положение, от което печелят всички!

Така че, нека да започнем от там да набележим конкретните пречки и да намерим начина да ги преодолеем или заобиколим; това е работа за водещите политици, но аз вярвам, като Ви гледам всички Вас тук днес, че основните фактори в отрасъла ще участват и на свой ред ще предложат конструктивни идеи.

Европа се роди от пепелта на война. Тя бе изградена първоначално чрез обединяването (и споделянето!) на инструментите на войната: въглищата и стоманата.

Когато получиха Нобеловата награда за мир в Осло през декември миналата година, европейските ръководители казаха, че Европейският съюз подкрепя онези, които се борят за мир и човешко достойнство. За да можем да носим тази отговорност, трябва да се уверим, че разполагаме с необходимите средства.