Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
Партньори в разработването на стратегията
Изтегляне 1.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Консултанти и фасилитатори
- Описание на ситуацията
- Обществени и социални данни
- Икономически и технически данни
Партньори в разработването на стратегията- Местната власт – трите общини включиха свои експерти в оперативните групи и „работните маси”; участваха активно в сесиите по ФОРУМ-ЛИДЕР, както с предоставяне на подходящи зали, така и с различна информация при извършване анализа и формиране на приоритетите. Трите общини определиха свои координатори за участие в процеса, които бяха основна връзка през целия процес и осигуряваха непрекъснат поток от информация, който се използваше в отделните направления на Стратегията. - Икономическия сектор бе представен различно в различните части на територията и в различните етапи на процеса. В Белово активно участваха представители на ЕТ „Иванка Петрова - 44”, които осъществяваха координацията с местния земеделски и неземеделски бизнес. Във Велинград в началото на процеса участваха съюзите на картофо-производителите и хмело-произовдителите. В последствие се присъедини и Съюза на хотелиерите. В община Септември активно се включи земеделския бизнес ЕТ „МАРИРУС” и фермери от територията, както и представители на хотелиерски и ресторантьорски бизнес ЕТ „Елидере” ЕООД. Част от представителите на икономическия сектор участваха активно през целия период и бяха избрани в УС. - Неправителствен сектор (читалища) и физически лица – по активно участие от НПО сектора имаха представите на Белово и Велинград. Агенцията за регионално развитие –Велинград участва активно във всички форум сесии и предостави ценна информация от различни проекти. Няколко читалища от Белово и Велинград бяха водещи със своите представители в оперативните групи.
- Като Експерти за разработване на СМР - група ІІ участваха Марина Манолчева и Димитър Русинов. Те извършиха дейности по: събиране и анализ на информация; преглед на съществуващите планове, стратегии и официални документи за територията; описанието „статуса” на територията. Разработване на първоначалния и окончателен вариант на СМР; информиране обществеността за СМР. - Като Експерт по административно устройство – група ІІІ участва Димитър Русинов. Той подпомогна процеса по учредяване на МИГ и участва активно в обученията, организационното изграждане и промоцията на МИГ. - Като Експерт модератор – група І участва Лучко Македонски. Той изготви анализ на заинтересованите страни, отговаряше за комуникацията с партньорите и участниците; участваше в обученията, информационните дни и сесиите като убеждаваше и мотивираше даваше информация за актуалната ситуация; - Като Експерти по подготовка и провеждане на обучения и информиране - група ІV участваха Дочо Михайлов и Цвета Петкова. Дочо Михайлов подготви дизайн на обучителните програми и имаше неоценима роля при подготовката и провеждането на сесиите по ФОРУМ-ЛИДЕР. Цвета Петкова разработи Комуникационен план на целия процес и участва обученията.
Природни и материални ресурсиНа територията на МИГ с потенциал за използване са множество природни и туристически ресурси. Град Велинград е основен туристически център известен с минералните си води. Това е довело до създаването на голямо количество хотели и бази в града, възползващи се от природния ресурс. В останалата част на община Велинград, както и на територията на общините Белово и Септември също съществуват минерални извори, чието използване е ограничено и се свежда до остарели бани, минерални плажове и за бутилиране на минерална вода. Планинските характеристики на региона дават множество природни места за отдих, спорт и културни дейности. Жителите на територията, както и нейните посетители могат да посетят, както развиващи се дестинации за туризъм и отдих, така и неразвити такива. Като цяло туристическа инфраструктура е недоразвита и е предимно с ниско качество на ниво структура и супер-структура и на ниво услуги. Климатът в региона е преходно-континентален в равнинните части и планински в източните склонове на Рила и високите части на Родопите. Зимните месеци се характеризират с сравнително мек климат, ранна пролет и късна и топла есен. Характерно за районът около град Велинград е високият брой на средно слънце-греене – 215 дни в годината. Средната годишна температура за района е 11.3°C, а годишните валежи се равняват на около 550 мм/км2. Основните почвени видове на територията са канелено-горски, канелени подзолисти горски почви, кафяви горски почви и планинско-ливадни почви. Ливадните видове почви са представени от алувиални, алувиално-ливадни, делувиално-алувиални, и делувиални. Споменатите почвени видове характеризират добро естествено плодородие. Подходящи култури за отглеждане биват: зърнено-житни, технически, картофи,хмел и трайни насаждения (овошки и лозя). Основна част от територията на общините Белово и Велинград са заети от горски фонд и оставя община Септември като единствена разполагаща с по-голям фонд обработваема земя. Община Септември е също така с репутацията на лозаро-винарски регион. Районът е богат на води и водоизточници. Главни водосборни реки са река „Марица” и нейните притоци – река „Яденица” и река „Чепинска”, както и река „Доспатска”. В и около района са построени многобройни каскади, микроязовири и язовири, които го снабдяват с вода. Истинско богатство за района са минералните извори, които са силно концентрирани в община Велинград и по-слабо в общините Септември и Белово. Общото количество водни площи на територията се простира на 32,880 декара. Въпреки сравнително високите капацитети на водни ресурси в региона, те не се оползотворяват пълноценно заради недоизградена, износена и неотговаряща на съвременните стандарти за сигурност и безопасност водопроводна мрежи. Територията се характеризира с голямо разнообразие на животинските видове. Естествената фауна е разнообразна на видове. Много от тези видове са вписани в книгите за защитени видове заради техните специфичност или заради заплаха от изчезване. Тяхната важност е, както от национално, така и от Европейско и световно ниво. Към тях спадат безгръбначни, влечуги, птици, бозайници и насекоми. Района е и с изключително богата растителност. Големите планински и горски фондове, непозволяват основна част от територията да бъде използвана за земеделие, което обяснява множеството срещащи се диворастящи растителни видове включващи дървета, храсти, треви, билки и гъби. В региона има редица защитени зони заради уникална и рядка флора. Въпреки естественото си богатство не се набляга на запазването на качествена екологична среда. Въздуха е единствения фактор, който е в или под нормалните норми на замърсяване, но дори и този факт се дължи на липсата на големи предприятия и планинските и горски характеристики на територията. Водите и почвите, с изключение на отделни защитени и трудно достъпни територии се замърсяват безпрецедентно. Заради липса и/или недоизградена система за водоснабдяване и канализация множество замърсени води и отпадъци се изхвърлят директно в реки и/или в почвите. Канализационните мрежи и водните площи нямат изградени пречиствателни инсталации пречистващи замърсените води. Природата допълнително се занемарява поради липсата на ефективна политика относно отпадъците и тяхното изхвърляне. Съществуват множество незаконни сметища и постоянно се създават нови такива. Общинските и държавни служби не действат ефективно за затваряне и санкциониране на създадените сметища. Последните не действат ефективно и при контрола на съществуващите сметища като инспекцията се свежда до предварително планираните проверки. Наблюдава се слабо задвижване на контрола, където чрез контролни действия един от основните замърсители в региона се санкционира и принуждава да изгради собствено сметище и да контролира по-ефективно пречиствателните си инсталации. Един добър пример, който се явява недостатъчен за коригиране на ситуацията на целия район.
По данни на НСИ за 2001, от общо население 83 663 души, като българи се самоопределят 69 634 души, като турци – 6 200, а като роми – 5 587 души. По отношение на религията, по данни на НСИ за 2001 като християни са се самоопределили 59 305 души, а като мюсюлмани – 21 070. Основна част от мюсюлманското общество, както и турско и ромско са концентрирани в община Велинград. В региона се наблюдава високо ниво на толерантност между различните под-обществени групи. За 2008 година от територията са се изселили 911 души и са починали 1104 души. За същата година заселилите се наброяват 727, а броят на живородените е 855 души, което свежда естествения прираст до -433 души (-249 без да се включва миграцията). Данните за живородени и умрели за 2009 година са респективно следните: 898 души и 1067 души, което свежда естествения прираст за годината (без да се взима в предвид миграцията) до -169 души. По отношение на здравеопазването, основните здравни заведения са концентрирани в градовете и общинските центове. В селата за здравето на населението се грижат или посещаващи лекари или лекари на щат с многофункционални кабинети. И двата варианта водят до понижено здравеопазване в селските райони поради липса на медицинска помощ или профилирана такава. До понижено ниво на здравеопазването водят и остарялата/нефункционална техника и не съвременната професионална квалификация на медицинския персонал. По данни на НСИ за 2008-2009 година, детските градини в региона са били 25 броя с общ капацитет от 2087 места. В тях е работил общ персонал от 182 души и е обслужвал 94 детски групи с общо 2 071 деца. Училищата в региона са 34 и обхващат от 1 до 13 клас, и такива даващи 2ра и 3та професионална квалификация. Организираните в региона културни мероприятия са на годишна ротация и са свързани предимно с отбелязването на религиозни и национални дати. Основни събития са „Общински преглед на народното творчество” на община Белово; Кукерството, в селата около град Септември; и фестивалите Велинградски празници на културата и Балкански фестивал на класическата китара. Основни поддръжници на културата и „живото” наследство са читалищата. Към тях са сформирани различни на брой и насока формации и самодейни инициативи. Някои от тях са в насоченост за автентичен фолклор, църковни песнопения, художествено слово, обработен фолклор, сценични и модерни танци, театрални групи, литературни клубове, езици, пиано и други. В региона съществуват музеи от типа на къщи, обществени сгради и религиозни паметници с историческо значение. Във Велинград съществува исторически музей на града и художествената галерия. Спортът в региона е със сравнително добро ниво на развитие. Има множество спортни съоръжения, спортни клубове и дружества. Въпреки това основна част от съоръженията са в лошо състояние и са негодни за провеждане на състезание. Съществува необходимост от основни ремонтни дейности и осъвременяване, както на самите бази, така и на поддържащите съоръжения. Също така е необходимо разнообразяване и увеличаване на спортната база. Трябва да се наблегне на привличането на обществото към спортните дейности. Това привличане е необходимо в две насоки – участие в спортни дейности и привличане на спонсорство към спортните дружества и съоръжения. За спомагане постигането на резултати в двете насоки биха могли да се привличат спортни състезания и посещения на професионални спортни клубове в съществуващите бази. Икономически и технически данниКато цяло територията е бедна на горивно-енергийни и рудни ресурси. Основно се добиват рудни и нерудни материали за строителната промишленост. В района на град Ветрен има неразработено изключително рядко находище на зелено габро. Община Велинград е основен доставчик на колофон за страната. Азбестовите находища на територията представляват 32%, а тези на мрамор - 10% от националните запаси. По данни на НСИ за 2007 г. промишлените фирми в региона наброяват 277 и сформират близо 5% от нетните приходи в област Пазарджик. Основните насоки на промишления сектор в региона са производството на електроенергия, дърводобивна и дърво-преработвателна промишленост и харнително-вкусовата промишленост. Интерес предизвикват отраслите: Селско, ловно и горско стопанство; Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; Строителство; Хотели и ресторанти; и Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги. Въпреки конфиденциалната информация на някои от данните, следващите приблизителни проценти правят впечатление за активна икономическа дейност с изключителен потенциал за развитие. При общ брой 1 602 предприятия на територията на МИГ, 347, или 21,66% са в споменатите по-горе сфери на дейност. Впечатление прави хотелиерство и ресторантьорство с 150 регистрирани фирми като близо 50% от тях са във Велинградска област. Като цяло за региона, сферата регистрира и най-голяма инвестиция в ДМА със своите 13.31%, а петте споменати по-горе обобщават общо 27,61% от общото за МИГ. Като допълнение, те са регистрирали 14.93% от общата продукция, което е довело до съставяне на 12.21% от общите приходи. Тези данни погледнати от друга страна показват, че процентът приходи от дейността се равнява на 148.25% от произведената продукция, или на 48.25% печалба след нейната реализация. В крайна сметка, печалбата на фирмите (включително инвестициите в ДМА) се равнява на 166 104 000 лв., или на 33.37% от общите приходи. По отношение на земеделието, основна част от общините Белово и Велинград са заети от горски фонд, което оставя 26.1% на Белово и 13.3% на Велинград като стопански фонд. В границите община Септември, от друга страна територията е предимно равнинна и полска като площта на обработваемата земя обхваща 171,131 декара. Основна част от площта на МИГ намираща се на територията на общините Белово и Велинград се ползва за мери и пасища и трайни култури, докато на територията намираща се в община Септември се отглеждат зърнено-житни, фуражни, технически (тютюнопроизводство) и зеленчукови култури. От скоро се възстановяват и правят проучвания за създаване на нови трайни насаждения, което създава благоприятна среда в насока лозарство, особено с репутацията на региона като лозаро-винарски. Животновъдството е облагодетелствано да се развива, тъй като планинската територия дава множество естествени пасища. Въпреки това, животновъдството в региона не е достатъчно развито. Множество от стопанствата, приблизително 90%, отглеждат малък брой животни, 2-3 крави и/или 4-5 овце. Тяхната продукция е предимно за лично ползване и остатъка е продаван на официалните млеко-изкупуващи фирми или на нерегламентирани пазари. Като цяло може да се сметне, че аграрният сектор на територията не е оптимално развит. Това е породено от множество фактори които влияят негативно на сектора. Преминаването към пазарна икономика и възвръщането на земите разпокъса земите и ги предостави в техните правни собственици. Множество от тях не са се занимавали и/или не желаят/не могат да се занимават със земеделие, което довежда до занемаряване на насажденията. От друга страна държавните и частни институции поддържащи напоителните системи не се справят с тяхната поддръжка и това води до неефективно и/или невъзможно ползване на напоителните системи. Също така много от дребните фермери са имали неползотворен и неприятен контакт с кооперативни организации. В следствие на това отказват коопериране. От там идва и невъзможността на земеделците да закупят и използват съвременна техника, която би намалила техните разходи и би допринесла за повишен доход от продукция. В допълнение, след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат стандартите за качество на съюза, които са непознати и непосилни за малки и средни стопанства. По този начин нивото на продукция спада и довежда до ориентиране на повечето стопанства към сивия сектор на икономиката. Основно богатство в насоченост туризъм са минералните извори. Множество от изворите на цялата територия са концентрирани в град Велинград, което е позволило на града да се открои като „спа-столицата на България”, а туризма да бъде основен икономически сектор. За жалост, обаче в останалата част от територията не се набляга на развитието на туризъм. Въпреки това, на цялата територия на МИГ съществува ресурсно богатство за развитие на различни видове туризъм. Районът е богат на природни ресурси, но за жалост те не се използват оптимално и с находчивост. Липсва съпътстваща инфраструктура (заслони, места за пикник, платформи за наблюдения и др.), която да създава удобства и възможности за развитието на туристическия потенциал. От друга страна, уникалността на комплексната културна среда, включваща, местното културно-историческо наследство, както и всички традиционни социални събития и явления, етнографски и фолклорни ценности, обичаи, вярвания, които дават цялостната картина на местния начин на живот, допълнително биха допринесли за изграждане на изключителен туристически продукт. Въпреки това, туристическия продукт, с изключение на град Велинград е неразвит, силно фрагментиран със слабо информационно и рекламно осигуряване. Транспортната инфраструктура на региона е сравнително добре изградена. През територията минава евро азиатският транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия, международната автомагистрала “Тракия”, която свързва Западна Европа и Истанбул, международната ЖП линия, свързваща Централна Европа с Азия. От гара Септември започва дековилната железница, минаваща през Община Велинград и свързваща Тракия с Родопите, Пирин и Рила. Основните центрове на общините се намират на разстояния до 100 км от две основни летища – „Враждебна”, София и „Крумово”, Пловдив; и до едно за леки самолети – летище „Долна Баня”. За съжаление състоянието на голяма част от шосейната инфраструктура се нуждае от реконструкция и основен ремонт. Нейната гъстотата е 48,7/100, а като дължина се равнява на 1193.3 километра. От цялата мрежа най-голям е процентът (73,05%) на 3 и 4 клас пътища, което потвърждава нуждата от реконструкция и ремонтна дейност в района. Развитието на комуникационната мрежа в региона е сравнително добро. Телефонните постове покриват почети напълно населението на района. Мобилните услуги покриват основен процент от населението, като представителите на различните компании имат центрове в по-големите градове. Наблюдава се увеличение на процента от населението ползващо компютри и интернет. Интернет доставчиците имат представителства в по-големите населени места. Съществуват представителства на кабелни и други телевизионни доставчици в центровете и по-големите селища. Пощенските и куриерските услуги са също сравнително добре развити и представени от държавни и частни структури. Района е добре обезпечен от страна на производство и разпределение на енергия. ВЕЦ/ПВЕЦ станцията намираща се на нейната територия е най-голямата в страната. Като цяло мрежата е сравнително добре развита с нужда за доразвиване и покриване на целия район. Инфраструктурата е остаряла и се нуждае от основни ремонтни дейности и модернизиране. Газификацията на района е ниско развита, като газифицирани обекти се срещат единствено в по-големите градове. За водоснабдителната мрежа в региона може да се каже, че е със сравнително добро покритие, но не покрива цялата територия на населените места. Също така голяма част от мрежата е остаряла и води до опасности за здравето на населението. Остарялата мрежа води и до огромни количества загуби на питейни води. Това води и до повишен процент на авариите допринасящо за невъзможността за създаване на качествена инфраструктура поради честите „закърпвания” на мрежата. Канализационната система е недоизградена до липсваща на голяма част от територията. С изключение на минимален брой, липсват каквито и да е пречиствателни инсталации. Това води до изключително високо ниво на замърсяване на води, почви и въздух и опасност за здравето не само на жителите и посетителите на региона, но и за диви и отглеждани животни и растителни култури. Подобно е положението и с управлението на отпадъците. Липсва култура и контрол за изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места и създаването на незаконни сметища. Също така липсва адекватен контрол върху законните сметища и места за събиране на отпадъци. Съществува реална нужда от създаването на обществено мнение и позиция спрямо екологичните проблеми на общините, качествено регулиране и контролиране на замърсителите от страна на властите и в допълнение представяне и внедряване на действия за изграждане на екологична култура на населението.
|