-
Фактори
-
Растителност
-
Животински свят
Фактори
С най-голямо влияние върху формирането на живата природа в България са географското положение на страната, нейното палеогеографско развитие, съвременните й природни условия (релеф, климат, води и почви) и стопанската дейност на човека.
Стопанската дейност на човека е довела до съществени промени в разпространението на естествената растителност и на животните. Някои от животинските видове са изчезнали от земите ни, други са силно намалели (чакалът), а трети са запазени само в резерватите (лебед, пеликан, дива коза и др.).
Растителност -
По-голяма част от територията на България попада в средноевропейската флористична област, представена от трите основни типа растителност: горска, храстова и тревна. Височинното зониране на растителността е резултат от височинното изменение на хидроклиматичните условия и на почвените типове .
-
-
Горска растителност. Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ.
В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 %
-
Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първите заемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори, в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения.
Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.
Храстовата растителност принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.
Тревната растителност също има вторичен характер с изключение на високопланинските ливади. Разпространена е в Дунавската равнина и във високите планини. Ливадите и пасищата са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство. Високопланинските ливади са на височина над 2300 m.
Животински свят
Животинският свят е изключително разнообразен. България се отнася към Палеоарктичната зоогеографска област и на територията ни се срещат предимно представители на три нейни подобласти: Европейско-Сибирска, Средиземноморска и Ирано-Туранска.
Фаунистични подобласти
|
Териториално разположение
|
Представители на животинския свят
|
Европейско-Сибирска
|
Дунавска равнина, Стара планина, Средна гора, Краище, Задбалкански котловини, западната част на Рило-Родопския масив
|
В Дунавската равнина: степни видове – мишки, заек, лалугер, таралеж, къртица, пор, хомяк; от птиците – яребица, пъдпъдък, кукумявка, орел, дрозд и др.; до 1000 m н.в. – кълвач, синигер, смок мишкар, сърна, елен и др.; над 1000 m н. в. до горната граница на гората – мечка, вълк, лисица, златка, дива свиня, елен, сърна, катерица и др.; в най-високите части на Рила и Пирин – дива коза, брадат орел, снежна полевка, скалолазка и др.
|
Средиземноморска
|
Горнотракийска низина, Тунджанската област, Източни Родопи, Странджа, долините на Струма, Места, Черноморско крайбрежие
|
Оризищна мишка, колхидски фазан, воден плъх; от влечугите – смок, усойница, пепелянка; отровен тракийски паяк, блатна костенурка, чакал – в Странджа
|
Ирано-Туранска
|
Южна Добруджа
|
Гризачи, влечуги, скакалци и др.
|
Защитен вид – муфлон
Кафявата мечка е най-едрият бозайник по нашите земи.
Яребицата гнезди в ливадите на равнинните и хълмистите области.
Черният щъркел е защитен от закона вид. Среща се предимно в ниските планини на Южна България.
Растителният и животинският свят са предпоставка за развитие на много промишлени отрасли, на лова и риболова, на туризма и на различните видове спорт. Флората и фауната са силно засегнати от нерационалната стопанска дейност.
Националните паркове, резерватите и природните паркове са основни природозащитени територии.
Опазването на растителността и на животинския свят с цел да се поддържа природното равновесие и да се съхранява генетичният фонд на страната е причина за разширяване на площите на националните паркове и резерватите.
Сподели с приятели: |