Разузнаването в България от 1878 до 1990г

вътрешните работи и народното здраве/МВРНЗ/. Едно от важните положения в закона е, че на МВРНЗ се дава право да назначи колкото намери за нужно специални агенти. Предприетите на тази основа организационни мерки за укрепване на тайната полиция бързо водят до постигане на железен ефект.За отбелязване е обаче, че агентурно- разузнавателната дейност, осъществявана от българската полиция,не се подлага на специална подзаконова нормативна регламентация. На наложените от политическата и оперативната обстановка функционални промени в дейността на тайната полиция, свързани с нарастването на относителния дял на разузнавателната работа, налагат и определени структурни реформи.
През 1925г е приет Законът за администрацията и полицията. С него в
Дирекция на полицията, която става ръководен орган на цялата полицейска дейност, се създава отдел "Държавна сигурност" с три структурни звена:
 Вътрешнополитическа служба;
 Външнополитическа служба;
 Бюро за пресата и печата.
Вътрешнополитическата служба е натоварена с функции по негласното наблюдение и събиране на разузнавателна информация за политическите партии и организации. Външнополитическата служба, осъществява негласен контрол и събира разузнавателна информация за българските поданици зад граница и извършената от тях антидържавна дейност, извършва разузнавателна дейност и негласно наблюдение над чужденците, които пребивават в страната. Бюрото по пресата и печата е натоварено с контрола над печата, пресата и личната кореспонденция на гражданите.
Реформите на структурите на полицията през 20те години се извършват с помоща на специалист от Австрия.
През 1937г влиза в сила Наредба-закон за държавната полиция, много положения в който са заимствани от германския Закон за полицията от
1934г. и водят до централизиране на полицейската институция.
През август 1944г е предприета последната стъпка за реконструкция и реорганизация на полицията в царство България.
Настъпва и времето на тоталитарните режими(времето на Студената война).
Ролята на разузнавателните служби
/разузнаване,

контраразузнаване, оперативноиздирвателните подразделения на полицията /се деформира в уклон да се наблюдава поведението на отделните граждани, колективи, обществени групи, процесите в различните сфери на обществения живот с цел да не се допусне да се излезе извън определените идеологически и партийно-политически рамки.
Историята на разузнаването, отдавна е доказала че деспотичните и тоталитарни режими винаги са използвали много по-голям брой агенти и проявите на политическото разузнаване при тях са много по-интензивни, отколкото при демократичните режими. Тоталитарните режими по необходимост използват секретни осведомители и тайни агенти за проверка на всеки признак за наличието на тайна цел.
Задачите, произтичащи от целта да се осъществява тотален таен контрол и използването на многоброен апарат от секретни сътрудници и доверени лица, обуславят и особеностите на организацията на работа. Една от тези особености в организацията на работата на специалните служби в бившите социалистически страни е широкото прилагане на обектовия и териториалния принцип на работа.
В България през периода 1947-1990г. обектовия принцип на организацията на работата се прилага от всички управления на държавна сигурност. Териториалния принцип на организацията на работата се прилага от регионалните подразделения на ДС. Според установилата се тогава практика оперативния работник, който отговаря за даден обект или определена територия, освен за изграждане на разузнавателно- издирвателна мрежа работи по разкриването, предотвратяването и пресичането на всички действия, насочени срещу сигурността на държавата-шпионаж, противодържавна агитация и пропаганда,корупция и разложение, подготовка и опит за бягство през граница или невъзвръщенство. Без значение е този работник към кое централно или териториално поделение се числи на щат.
За периода 1925-1947г. дейността на отдел ДС се основава на законова основа, съдържаща се в отделни текстове на различни закони, но не и детайлно регламентирана в подзаконови нормативни актове.
В периода 1947-1990г. работата на ДС в правно отношение се базира на секретния указ 1456 на Държавния съвет и многобройни, добре хармонизирани, засекретени подзаконови актове, които достатъчно пълно

и прецизно регламентират различни видове дейности.
Практиката е подобна и в останалите европейски социалистически страни.
Посоченото обстоятелство свидетелства, че като цяло специалните служби за сигурност са оставени извън каквато и да е форма на обществен контрол, докато обратно, дейността на техните служители и структурни звена се поставя под засилен и достатъчно строг вътрешноведомствен контрол.
Що се отнася до подзаконовата нормативна уредба на ДС, свързана с регламентиране на организацията на работа по разузнавателно противодействие на тайните операции, провеждани срещу страната от чужди специални служби, може да се посочи че тя в голяма степен отразява адекватно оперативната и политическа обстановка, формирала се в периода, когато се подготвят,влизат в сила и действат съответните нормативни актове.
Със заповед на министъра на вътрешните работи от 23ноември 1967г. е създадено Шесто управление на ДС.
На 28юни 1969г. е подписана друга заповед относно състоянието на работата на МВР за борба с идеологическата диверсия на противника и мероприятия за подобряването и. Това са двата нормативни акта, в/у които се основава дейността на ДС против тайните операции,провеждани от чужди разузнавателни служби и задгранични подривни центрове.
Тук е нужно да се поясни, че терминът ”идеологическа диверсия” е аналогично на „тайни операции” на разузнаването. Шесто управление на
ДС е създадено да изпълнява функциите на специализирано контра разузнавателно подразделение за противодействие на чужди разузнавателни служби, планиращи и провеждащи тайни операции против страната.
Борбата с идеологическата диверсия като форма на непосредствено противодействие на чуждите специални служби е основна задача и на останалите поделения на ДС.
На ПГУ /първо главно управление/ се възлага да набележи и осъществи мерки за разширяване на разузнавателните възможности.От

ПГУ и Шесто управление се иска да активизират работата по разкриване и пресичане дейността на задграничните центрове, организации и централи, които провеждат подривна дейност.
На ПГУ, ВГУ и Шесто управление се разпорежда да засилят работата по чуждите граждани, пребиваващи у нас. Уличените в провеждането на идеологическа диверсия се наблюдават и разработват с цел разкриване на емисари и др. представители на подривните задгранични центрове и организации и пресичане на тяхната дейност. По принцип чуждите граждани, провеждащи идеологическа диверсия, биват изгонвани от страната. На ПГУ, ВГУ, и Шесто управление се възлага съгласувано с партийните комитети и съответните държавни органи да вземат мерки за осуетяване на опитите чуждите разузнавания да използват международни изложби, конгреси, симпозиуми и др. за пропаганди.
На ВГУ и Шесто управление се поставя задача да изучават задълбочено стремежите на идеологическите центрове и чуждите специални служби за проникване в средите на научната, художествената и техническата интелигенция на младежта.
Заедно с разузнавателните функции на ДС са предоставени полицейски правомощия, а в нейната структура е изграден и специализиран следствен апарат.

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: