МИ – 5,създадена 1909 г. СИС – Secret Intelligence Service

КГБ – СССР;
УСС – САЩ – Управление за стратегически служби, 1942г.
ФБР – стр.308(създаване).


3. Разузнаването в България от образуването на държавата до
освобождението/681-1878г/
Българската държава се създава и укрепва в условията на непрестанни конфликти и войни с Византия.
Историческите извори не предоставят конкретни данни за дейността на българските средновековни тайни служби. Не са известни факти, по които може да се съди за техните структури и организацията на работата им. Безспорно е обаче, че българското разузнаване е било твърде активно.
Известно е, например, че по границите на Византия са били разположени специални полицейски части. Задачата им е била да разкриват и предотвратяват опити за проникване на чужди тайни агенти на територията на Византия. Тези подразделения, наричани „акритаи” са били съсредоточени преди всичко на границите с арабите и българската държава.
Във византийските летописи се съдържат и други сведения, от които може да се съди за активната разузнавателна дейност на българите срещу
Византия. Христоматийна е историята, описана от Теофан. През 766г българския хан Телериг се обръща към византийския император
Константин V, като го уведомява, че поради нарастващите трудности, които среща в своя двор, има намерение да потърси убежище във
Византия. Затова помолил императора да му изпрати списък на болярите,които са приятелски настроени към Византия, за да може да съгласува плановете си с тях. Императора, според летописеца, повярвал в искренноста на хана и му разкрил имената на своята агентура в средите на българската аристокрация. Хан Телериг ги арестувал и екзекутирал, като

по този начин унищожил проводниците на византийско влияние в
България. Очевидно разказът на Теофан пресъздава случилото се в една твърде наивна за неговото съдържание форма, но логично е да се предполага, че Телериг е получил някаква информация за това, че византийския император има свои доверени хора сред българската аристокрация, и е успял не само с едно писмо, а с помощта на редица други действия - дезинформиране, оказване на скрито влияние и др., да убеди Константин V, че действително се нуждае от помощта на неговите доверени лица.
Интересно е да се отбележи, че през 13 век в България се провежда църковно народен събор, организиран от цар Борил и посветен на борба с богомилството. Богомилите са родоначалници на ересите, които през следващите векове заливат Западна Европа и с които борба повежда светата инквизиция. В България по подобие на Византия борбата с ересите се поема от държавата, докато в средновековна Европа с това се заемат католическата църква и нейните институции. Този факт дава основание да се приеме, че вътрешното разузнаване на българската държава е контролирало и преследвало богомилското движение, като е изпълнявало функциите, с които в Западна Европа е била натоварена Инквизицията.
Заедно с унищожаването на Втората българска д-ва се прекъсва историята на разузнавателната защита на сигурността на България.
Съпротивителното движение с/у турското владичество съдържа елемент на разузнавателна дейност, свързана с разкриването на предателите в съпротивителното движение и на доносниците сред българското население, поставили се в услуга на турската власт.
Това принципно положение заляга и в изготвената от В.Левски
„Наредба до работниците за освобождението на българския народ”/1871г/.
Този документ обаче изрично предвижда създаването на тайна полиция към Централния български революционен комитет. Тайната полиция е пряко подчинена на централния комитет и има своите представители в българските градове. Членовете на местните революционни комитети не са уведомени за човека, който е натоварен да изпълнява тайните полицейски функции в техния град, но всички те са му известни и той осъществява тайно наблюдение спрямо тях. Друга важна функция на революционната тайна полиция е да разкрива турските шпиони и да следи за дейността на

турската тайна полиция. Третата основна функция е да контролира точността и верността на революционната тайна поща. Ръководител на тайната полиция на централния български революционен комитет е
Христо Иванов - Големия. Той и В.Левски успяват да изградят паралелно на мрежата на тайни революционни комитети,втора конспиративна организация на тайната полиция,която остава неразкрита от турците.
Използват се специално подготвени конспиративни квартири, наричани от
Левски „тайни къщи”, специални пароли и други професионални методи и средства,които да предотвратят проникването на турска агентура. На членовете на революционните комитети се вменяват задължения като своеобразен контра разузнавателен режим. Тайната полиция която създава
Левски, се отличава с модерна организация и тактика и дейността и се основава на нормативна уредба. Независимо че се нарича тайна полиция, по същество Левски изгражда една модерна разузнавателно- информационна организация, която няма полицейски правомощия.

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: