Факултет по библиотекознание и културно наследство т т

 бежанските и емиграционните проблеми;
 влиянието на кризисно протичащите процеси на Балканите ;
 наличие на нетрадиционни рискове, като тероризъм, религиозни, етнически, демографски и др.
КЪМ 3. ТРИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ НА НАЦИОНАЛНАТА
СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ:
 СТЕПЕНТА НА РАЗВИТИЕ И РЕСУРСИТЕ НА СТРАНАТА;
 ЕФЕКТИВНОСТТА НА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА Й
ПОЛИТИКА, И
 УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В КОЛЕКТИВНИТЕ СИСТЕМИ
ЗА СИГУРНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
Концепцията за национална сигурност, както и няколко закона определят информационната сигурност като национален интерес.
Към 4. В концепцията са акцентирани 7 принципа на НС. Накратко:
 НС се гради чрез строго спазване на Конституцията, законите на
РБ и подписаните международни договори и конвенции.
 Сигурността на
РБ се гарантира от световните и евроатлантическите структори за колективна сигурност;
 РБ няма териториални претенции и непризнава такива към нея;
 НС се опира на отбранителна военна доктрина;
 Българските РС и КРС действат на основата на специални закони
 Приоритетна политика на РБ са лоялност и взаимна изгода в отношенията с другите страни.
 Стремеж към утвърждаване на националната идентичност и идеал.
КЪМ 6. СЪОБРАЗНО КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ ОТГОВОРНОСТИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА
СТРАНАТА ИМАТ ПРЕЗИДЕНТЪТ, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И
МИНИСТЕРСКИЯТ
СЪВЕТ.
ПРЕЗИДЕНТЪТ
ВЪЗГЛАВЯВА
КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, ЧИЙТО
СТАТУТ Е ОПРЕДЕЛЕН СЪС ЗАКОН.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЗАКОНОДАТЕЛНОТО
ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.

ЧРЕЗ СВОЯТА ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО НАЦИОНАЛНА
СИГУРНОСТ
КОНТРОЛИРА
ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА
ВЛАСТ
И
СПЕЦИАЛНИТЕ
ОРГАНИ
НА
СИГУРНОСТТА
ОТНОСНО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ДЕЙСТВИЯТА ИМ И
ЕФЕКТИВНО
ИЗПОЛЗВАНЕ
НА
РЕСУРСИТЕ,
ОЦЕНЯВА
ПОЛИТИЧЕСКИ ОПАСНОСТИТЕ. ЧРЕЗ СВОЯТА ПОСТОЯННА
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА И ИНТЕГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
КОНТРОЛИРА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ В ОБЛАСТТА НА
ВЪНШНИТЕ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.
МИНИСТЕРСКИЯТ
СЪВЕТ
НА
ОСНОВАТА
НА
ТАЗИ
КОНЦЕПЦИЯ С ДОКЛАД ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЕЖЕГОДНО
ПОСОЧВА РИСКОВЕТЕ ЗА СТРАНАТА И ДАВА ОЦЕНКА ЗА
СТЕПЕНТА НА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РАЗПРЕДЕЛЯ РЕСУРСИТЕ НА
СТРАНАТА ЗА ПОВИШАВАНЕ СТЕПЕНТА НА ЗАЩИТА НА
НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ.
МИНИСТЕРСТВАТА И ВЕДОМСТВАТА В РАМКИТЕ НА СВОЯТА
КОМПЕТЕНТНОСТ РАЗРАБОТВАТ И РЕАЛИЗИРАТ СТРАТЕГИИ И
ПРОГРАМИ
ЗА
НАЙ-ЕФЕКТИВНО
ИЗПОЛЗВАНЕ
НА
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ, ВОЕННИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ НА
СТРАНАТА.
В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФУНКЦИИТЕ СИ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
СЕ ПОДПОМАГА ОТ СЪВЕТ ПО СИГУРНОСТТА В СЪСТАВ:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ,
МИНИСТЪРА
НА
ВЪНШНИТЕ
РАБОТИ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА, МИНИСТЪРА НА
ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ,
ТЕХНИ
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТРИ,
НАЧАЛНИКА НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И

РЪКОВОДИТЕЛИТЕ
НА
РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ
И
КОНТРАРАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ЛИЧНО
ИЛИ ЧРЕЗ СВОИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ МОЖЕ ВИНАГИ ДА УЧАСТВА В
РАБОТАТА НА СЪВЕТА И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ ДА ИЗИСКВА ОТ НЕГО
ИНФОРМАЦИЯ.
7. СЪЩНОСТ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
РАЗУЗНАВАНЕТО.
I. Разузнаването е една от най-древните професии, една от най- старите специализирани човешки дейности.
Разузнаването се заражда в зората на развитие на човешката цивилизация, в първия етап от развитие на човешките взаимоотношения.
Корените му са заложени в генетичния човешки код – да оцелява сред суровата природа, в битката с други човеци и природните явления.
В разузнаването се съдържа формулата за оцеляване и просперитет.
1.
Според Българския тълковен речник и според Българската енциклопедия разузнаването е военно понятие. В съвременния свят това понятие отдавна не се приема само като военен термин. Реално, това е понятие, което се използва във всички сфери на общественно- политическия, икономически, социален, научен и личен живот на хората.
Най-общо под разузнаване се разбира тази дейност, която е насочена към придобиването на информация, която е обект на специална защита.
„Който владее информацията, той владее и света” - Уинстън Чърчил.
Без информацията човек не би могъл да съществува като биологичен субект.
Силата на информацията е безкрайна. Тя е особен вид стока – изключително скъпо струваща и много бързо остаряваща. Да узнаеш чуждата и да опазиш своята информация са двете цели на многовековна ожесточена, конкурентна борба в всички области на човешкия живот и неговото развитие.

Несъмнено информацията съдържа в себе си секретите на силата и власта. Освен всякъде другаде, тя играе огромна роля за охрана на НС и обществения ред, живота, здравето и собствеността на хората.
Следователно ако информацията е силата, то разузнаването е инструмента, чрез който се контролира тази сила.
2.
Във всяко едно съвременно общество с разузнаване и придобиване на информация се занимават редица неизчислими в своето многообразие субекти – лица, политически формации, фирми, корпорации, детективски бюра, включително и специализираните държавни служби.

Една част от тези субекти се занимават с нея инцидентно, преднамерено или не, с оглед – защита на своите интереси, хобита, любопитство. Друга група я осъществяват регулярно като елемент от своя бизнес, профилирани интереси или по други причини. Третия въд субекти са различни специализирани фирми, изследователски центрове и др., които имат основен предмет на дейност – събирането на чужда информация.

Държавните органи и недържавните организации, на които със закон е разрешено да осъществяват разузнавателна дейност я извършват за защита на НС, законовия и обществения ред в страната.

Във всяка една държава горепосочените групи от субекти, осъществяващи разузнавателна дейност, формират така наречената „
Разузнавателна общност ”- РО
РО на РБ е изградена изключително от държавни органи. Българското законодателство не допуска използването на СРС от недържавни организации, физически и юридически лица.
В понятието „ Разузнавателен потенциал „ на държавата се включват всички субекти, които по един или друг начин успяват да се доберат до информация, имаща значение за защита на НС.
3.
От позицията на държавното разузнаване в него могат да се включат два основни елемента:
 Специализираните служби – те са създадени от всяка дъжава за събиране и анализиране на политическа военна, икономическа и научно техническа информация за чужди страни, организации и граждани и за провеждане на тайни операции. Ядро в тях са силите на разузнаването, които включват кадровите и извън щатните служители.
 Специфичната дейност на тези служби, наричана разузнавателна, чиято цел е да се защитава НС. Тя има 3 основни функции.
o
Да събира информация – от различен характер – касаеща чужда страна, организация, група, конкретно лице.

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: