Факултет по журналистика и масова комуникация

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

1. 
   Писменост и комуникация. Изобретяване на книгопечатането и зараждането на масовата комуникация. Книгата като овеществен образ на научната, художествената и социалната мисъл. Книгата като медия. Ролята на издателя като посредник в комуникацията автор–читател.
   
2. 
   Печатната книга като овеществен образ на художествената литература. Книга и електронна книга – съпоставителен анализ. Самоиздаване. Персонализация и институционализация на писателя чрез издателя в исторически и културен план.
   
3. 
   Литературната класика като културен феномен и издателска стратегия. Литературна класика и литературно наследство – видове издания, особености и правила за редакционната им подготовка и реализация.
   
4. 
   Учебно-помощни издания на литературна класика и съвременна литература. Библиотеки и поредици, специфика и стратегии на структурирането, оформлението, производството, рекламата и разпространението на учебно-помощната литературнохудожествена книга.
   
5. 
   Книгоиздаването в Европа, Америка и Русия през ХVІІ–ХІХ век. Формиране на книгоиздателски профили (научно, университетско, учебникарско, литературнохудожествено, детско и масово книгоиздаване).
   
6. 
   Книгоиздаване и масова комуникация през ХХ век. Книгоиздаването между индустрията, културата и медиите.
   
7. 
   Печатни прояви на български език ХVІ–ХVІІІ век. Историко-културологични особености на българското книго­из­да­ва­не през периода на Възраждането, първи професионални книгоиздатели и книжари. Делът на литературнохудожествените издания.
   
8. 
   Институционализация и професионализация на българското книгоиздаване в периода от Освобождението до Първата световна война. Развитие на отделните книгоиздателски профили. Водещи институции и личности в литературнохудожественото книгоиздаване и техният принос за културата и изкуството на книгата.
   
9. 
   Българското книгоиздаване в периода между двете световни войни. Индустриализация и книгоиздаване. Институции и личности в литературнохудожественото книгоиздаване; библиотеки и поредици. Държавни и частни фондове, стимулиращи литературата, науката и книгоиздаването. Издателят като меценат за развитието и разпространението на художествената литература.
   
10. 
    Българското литературнохудожествено книгоиздаване в периода на тоталитарно управление и централизирана икономика. Управление, функции, издателски институции. Цензорските структури в областта на книгоиздаването. Периодични издания, свързани с книгоиздаването и книгоразпространението.
    
11. 
    Книгоиздаването в България и преходът към пазарна икономика и свобода на печата след 1989 г. Трансформационни процеси, етапи на преструктуриране, настоящо състояние. Нормативна уредба в сферата на книгата. Ролята на държавата за стимулиране на издаването на националната художествена литература.
    
12. 
    Организация на съвременната книгоиздателска дейност. Структура и функции на книгоиздателството. Мениджърски и редакционен състав. Вътрешна среда – йерархия, отдели и отговорности. Организационна култура.
    
13. 
    Планиране на дейността на книгоиздателството. Видове плани­ране. Тематичен и финансов план. Планиране на човешките ресурси и стратегии за развитие на персонала. Финансово управление, ценооб­разуване.
    
14. 
    Редакционно-издателският процес в книгоиздаването. Функции и отговорности на редактора при взаимодействието му с другите участници в издателския процес.
    
15. 
    Издателство и автор – творчески, юридически и финансови взаимоотношения. Субекти на авторски права в книгоиздаването.
    
16. 
    Дизайн на книгата. Функции и принципи на графичния дизайн. Типология и типография на книгата. Техническо редактиране на книгата (типографски дизайн) – оформителски и производствени етапи.
    
17. 
    Маркетингов подход в книгоиздателския бизнес. Функции на маркетинга. Ролята на маркетинговия мениджър. Рекламни и PR механизми. Панаири на книгата. Книжни клубове.
    
18. 
    Реализация на издателската продукция. Взаимоотношения с книгоразпространители и книготърговци. Особености на разпространението на художествената и масовата книга. Традиционни и съвременни форми и канали за книготърговия.
    
19. 
    Книгоиздаване и масови комуникации през ХХІ век. Книгата „обвита” във вестник. Предизвикателствата на новите медии и технологии пред книгоиздаването. Електронно книгоиздаване – поява, развитие, перспективи. Глоба­лизацията, дигитализацията и бъдещето на книгата.
    

1. 
   АБДЖИМАРИНОВА, Р. Книгата. Интегрираната маркетингова комуни­кация на книгата. С., 2000.
   
2. 
   БЕНБАСАТ, А. Книгата като тяло и като дух. В. Търново, 2004.
   
3. 
   БЕНБАСАТ, А. По въпроса за книгата. С., 2008.
   
4. 
   БЕНБАСАТ, А. Печатни пространства и бели полета. С., 2010.
   
5. 
   БЕНБАСАТ, А. Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване. С., 2011.
   
6. 
   БЕНБАСАТ, А. Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век. С., 2013.
   
7. 
   БЕНБАСАТ, А. Културна мисия и рекламна стратегия. За един каталог на Издателство “Хемус”. – ГСУ, ФЖМК. Т. 9, 2003.
   
8. 
   БЕНБАСАТ, А. Университетската книга на българския пазар. – В: Бизнес среда на книгата. Сборник. С., 2007.
   
9. 
   БЕНБАСАТ, А. Праворазбраната комерсиализация. Или за началото на българското масово книгоиздаване. – В: Библиотеки, четене комуникации. Съдбата на българската книга: Сборник. В. Търново, 2005, с. 62–74.
   
10. 
    БЕНБАСАТ, А. Евроинтеграция и книгоиздаване. Или за правилата на играта. – В: Книгата и “безкнижната” цивилизация: Сборник. София, 2006, 505–513.
    
11. 
    БЕНБАСАТ, А. Управляващите ни не обичат книгите. – Култура, № 28, 21 юли 2006, с. 3.
    
12. 
    БЕНБАСАТ, А. Дигитализация, но на каква цена? // Библиотека, № 5, 2014, с. 44–53.
    
13. 
    БРЪЗИЦОВ, Хр. Български книгоиздатели. С., 1976.
    
14. 
    Българска книга. Енциклопедия. (Състав. проф. А. Гергова). С., 2004.
    
15. 
    ВЪЛКАНОВА, В. Графичен дизайн. С., 2001.
    
16. 
    ВЪЛКАНОВА, В. Дизайн на книгата. С., 2014.
    
17. 
    ГЕЙЗЪР, Е и др. Издателският бизнес. С., 1995.
    
18. 
    ГЕРГОВА, А. Книгознание. С., 1996.
    
19. 
    ГЕРГОВА, А. Книжовни пристрастия. С., 2000.
    
20. 
    ДАСКАЛОВА, Кр. Грамотност, книжнина. читатели, четене в България на прехода към модерното време. С., 1999.
    
21. 
    Издателство “Егмонт България”: Символите на детската радост. – Библиотека, № 2–3, с. 83.
    
22. 
    КОВАЧЕВА, Ив. Детето и светът на художественото слово. 1996.
    
23. 
    КИНГАМ, Д. България. Един книжен сектор в затруднение. С., 1998.
    
24. 
    Книгата във виртуалния свят. Сборник с доклади от научния семинар по книгоиздаване, проведен на 4 дек. 2010 г. във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски”. Съставител: Алберт Бенбасат. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2012.
    
25. 
    КОТЛЪР, Ф. Управление на маркетинга. В 2 тома. С., 1996.
    
26. 
    ЛЕРСКОВ, М. Успехът на Запад е успех на Изток. Датският издателски концерн “Егмонт Гутенберг хаус” открива свой филиал в България. – АБВ, № 24, 13 авг. 1991, с. 1, 6.
    
27. 
    МАЛИНОВСКА, Т., Л. Сита. Техническо редактиране на книгата. С., 1986.
    
28. 
    МАНЧЕВ, А. Издаването на учебници – европейската и българската практика. – В: Книгата и “безкнижната” цивилизация: Сборник. София, 2006, 591–598.
    
29. 
    МАНЧЕВ, А. Издателски договори за литературни произведения. С., 2007.
    
30. 
    МАНЧЕВ, А. Управление на книготърговията. С., 2014.
    
31. 
    МИЛЬЧИН, А. Издательский словарь-справочник. Москва, 1998.
    
32. 
    МОРЕН, Е. Духът на времето. С., 1995.
    
33. 
    Речник на българската литература. Т. 1–3. С., БАН, 1976–1982.
    
34. 
    СМИТ, Д. Професия издател. С., 1992.
    
35. 
    ФОРСАЙТ, П., Р. Бърн. Маркетинг в книгоиздаването. С., 2002.
    
36. 
    ЯНАКИЕВ, МИРОСЛАВ. Как да редактираме свой или несвой текст. С., 1998.
    
37. 
    Энциклопедия книжного дела. М., 1998.
    
38. 
    CURWEN, P. The World Book Industry. N. Y., 1986.
    
39. 
    MCDONALD, D. A Theory to Mass Culture. – In: Mass Culture. The Popular Arts in America. N. Y., L., 1957, 59–74.