Изпълнение на задачите и постигане на целта на дисертационния труд

Извършен е преглед и анализ на развитието на съвременната методика и в частност в областта на електронното обучение и особеностите на WEB-методиката в контекста на медийната педагогика, като са разгледани предимствата на базираната в Интернет учебна среда, позволяваща интерактивна връзка между потребителя и системата, потребителя и съдържанието, стимулираща колаборативното и самостоятелно учене, разнообразието в методическото оформление на учебното съдържание, както и възможностите за повишаване мотивацията на учещите чрез съчетаване на текстови, визуални и звукови информации с активиране на различните комуникационни канали.

Анализирани са различните форми на електронно обучение с оглед спецификата на академичното обучение по специализиран немски език и се констатира, че най-подходящата форма е Blended Learning, който съчетава както предимствата на присъственото обучение и на e-Learning, така и възможностите на синхронната и асинхронна комуникация между студентите от една страна и между преподавателя и студентите - от друга. Това позволява максимално използване на възможностите, които предоставя подобна виртуална учебна среда като мултимедиалност, мултикодиране и мултимодалност за активирането на различните възприятия и продуктивни умения на обучаващите се и повишаване атрактивността и ефективността на обучението.

Както се изтъква в уводната част прилагането на новите медии и възможностите на съвременните информационни технологии в обучението не би следвало да бъде самоцел, а да решава конкретни образователни и методически проблеми. Подробно са разгледани от различна перспектива предпоставките за въвеждането на виртуалната учебна среда в обучението по специализиран език. Анализът показва, че подобен подход дава възможност за преодоляване както на противоречието между съществуващите учебни комплекси, помагала и материали по специализиран немски език от една страна и потребностите на обучаваните и произтичащите от тях учебни цели на академичното обучение по този предмет, от друга, така и на съществуващата пропаст между количеството на учебния материал и ограничения хорариум по дисциплината специализиран чужд език във висшите училища. Актуалността, практическата насоченост, гъвкавостта и възможностите за индивидуално обучение и автономно учене, характеризиращи виртуалната учебна среда, максимално се доближават до динамиката в нивото на езикова подготовка на целевата група, желанието на студентите да прилагат в обучението по специализиран чужд език уменията си за работа с новите технологии и същевременно осигуряват условия за самостоятелна подготовка и повишаване на квалификацията от страна на работещите лекари в унисон с изискванията за учене през целия живот, което е един от основните приоритети на Европейския съюз в областта на образованието, наред с изучаването на специализиран чужд език като един от основните фактори за повишаване мобилността и конкурентноспособността, и електронното обучение като средство за повишаване качеството на университетското образование.

Преформулирането и допълването на поставените учебни цели позволява преодоляване на наложилата се тенденция към операционализирането им и се създават условия за развитие на уменията за работа в екип, интеркултурен диалог и стимулиране на многоезичността на студентите. В този смисъл разглежданата виртуална учебна среда е фокусирана върху потребностите и целите на потребителя, т.е. на студента, като така се преодолява характерният недостатък на съществуващите в Интернет-пространството учебни среди, които - въпреки различната структура и предназначение - се базират на функциониращи учебни комплекси и неглижират учещия и неговите нужди.

По-нататък са представени изискванията по отношение на избраната интернет-платформа, върху която функционира учебната среда. Тя трябва да позволява ефективно администриране на обучението чрез определяне на роли, достъп, изграждане на профили и т.н. както и да притежава богат инструментариум и удобна навигационна инфраструктура, която да позволява бърз достъп до различните видове медии - комуникационни за синхронна и асинхронна комуникация, презентационни и интеракционни. От методическа гледна точка се разглеждат възможностите за подреждане на темите или учебните единици в рамките на макроравнището на учебната среда и структурата на микроравнище, т.е. на отделната учебна единица и формирането на отделните секвенции. Особено внимание се отделя на подбора на задачите и упражненията за затвърждаване на придобитите знания и компетенции и развиване на продуктивните умения с оглед спецификата на предлаганата учебна среда.

Отчитайки тези предпоставки е представена избраната учебна платформа Moodle с отворен код за управление на курсове и инструментариум за подготовка на интернет-страници за ефективно онлайн-учене, позволяваща администриране на курсовете и потребителите, разполагаща с възможности за комуникация в рамките на платформата и разполагане на учебното съдържание и използваните медии в мрежов браузер. В резултат на това учебното съдържание, темите, медиите и упражненията са методически оформени и съобразени с учебните цели на обучението по специализиран немски език за медици, подредени са в учебни единици с подходяща структура и приложения.

Подробно са описани 15 тематични единици от областта на медицината, като критериите за техния избор извеждат като предпоставки обхващането на максимално широк кръг специализирана лексика, без да се надхвърля когнитивния опит на обучаващите се, което да възпрепятства разбирането и продуктивните дейности. Отделено е внимание на инструкционната част, насочена както към цялостната работа с учебната среда, така към изпълнение на отделните задачи в рамките на всяка учебна единица и подробно е разгледана единната структура на тематичните комплекси според особеностите на обучението под формата Blended Learning, разпределението на учебните материали и упражнения в различните фази на курса. Анализирани са разнообразието в избора на текстове, видео- и аудио-материали, линкове и сравнително равномерното им разпределение в отделните учебни единици. Особено внимание е обърнато на груповата работа като форма на кооперативно и колаборативно учене както в присъствената фаза, така и онлайн чрез наличните инструменти за синхронна и асинхронна комуникация. Включените в учебната среда материали, медии и упражнения се разпределят на три нива - теоретично, упражнително и практическо - в съответствие с целите на съответното занятие и на избраните методически подходи. Анализът на три примерно взети учебни единици показва висока степен на търсена алтернативност както на инсталираните в учебната среда материали, така и на методическите инструменти и упражненията и задачите, свързани с тях.

Заключителният анализ показа, че качеството на учебната среда и обучението е осигурено не само като съдържание, но и като процес чрез изготвяне на учебни сценарии за всяка отделна единица с формулиране на всички стъпки, дейности и развиване на съответните умения на учещите, а необходимата обратна информация и участието на учещите в планирането и осъществяването на учебния процес се осигурява чрез използването на дневник на учещия под формата на анкета. Тестването на виртуалната учебна среда за обучение по специализиран немски език в областта на медицината и проведената анкета с целевата група обучаващи показа постигане на поставената цел на настоящата работа - реално повишаване на ефективността на обучението и мотивацията и удовлетвореността на учещите. Наред с положителното мнение за информативността, актуалността и специализираната насоченост на учебното съдържание обучаващите се дават своята критична оценка и за различните видове упражнения, използвани в учебната среда, както и за технически трудности в хода на обучението.
За допълнителните ползи от приложението на виртуалната среда в обучението

Използването на дигитални медии в обучението често се приема безкритично и от него в много случаи неоснователно се очаква да повиши учебните резултати и да постигне по-висока ефективност с по-малко средства и усилия. Тези очаквания обаче до голяма степен не почиват на реалността. Според Керес даже изследванията в тази насока досега в по-голямата си част "не дават положителен отговор и на двете очаквания" (Kerres 2007,3). Той стига до извода, че успехът от учебния процес по-скоро не зависи от избраната медийна система, а от нейния принос в решаването на конкретен педагогически респ. методически проблем (Kerres 2007,4). Както беше посочено по-горе в нашия случай ползата от разработената Интернет-базирана учебна среда се определя не толкова от нейните технически и естетически характеристики, доколкото съвременните технологии позволяват постигане на високи стандарти в този аспект, а основно от това, дали и доколко ефективно решава изложените в хода на работата образователни проблеми. От медийно-методическа гледна точка обаче една виртуална учебна среда, базираща се на използването на новите интерактивни медии може да придаде ново качество на учебния процес като чрез нагледността, ситуативността и автентичността на съдържанието и възможностите за възпроизвеждане на реални условия или симулации го ориентира към практиката и същевременно стимулира когнитивното и емоционално ангажиране на учещите чрез методически прецизно подбиране и структуриране на теоретичния материал, задачите и съвместно подготвените и представени проекти. Същевременно, както показва изложението в Глава IV, интернет-базираната учебна среда позволява, дори изисква, нетрадиционна и гъвкава организация на процеса на преподаване и учене по отношение на измеренията време и място, възможностите за индивидуално управление на ученето и в резултат на това сегментиране на целевите групи и намаляване времето за усвояване на даден материал.

Поради това към всеки един продукт, използващ възможностите на новите медии и информационни технологии в обучението трябва да се подходи диференцирано. Неговите потенциални възможности се проявяват не само в резултат на използването на тези нови медии, а най-вече благодарение на успешния анализ и познаване на рамковите условия, планиране и прилагане на "подходящата" методическа концепция.

Резултати от дисертационния труд

1. 
   Изследвана е дидактическо-методическата основа на електронното обучение и са анализирани предимствата и недостатъците на метода Blended Learning в сравнение с традиционното обучение, като са дефинирани отделните стъпки в подготовката, организацията и провеждането на обучението във формата на Blended Learning.
   

2. 
   Анализирани и ревизирани са общите и специфични цели на обучението по специализиран немски език за медици и е аргументирано допълването им в резултат на използването на виртуална учебна среда.
   

3. 
   Въз основа на анализа на съществуващите теоретични разработки и функциониращите в Интернет учебни среди са дефинирани критериите за изграждане на формалната структура на базирана в Интернет учебна среда, както и изискванията по отношение на нейното съдържание, организация и методика.
   

4. 
   Разработена е Интернет-базирана учебна среда за обучение по специализиран немски език за медици на базата на платформата с отворен код MOODLE, функционираща във формата на Blended Learning и предназначена за обучаващи се с входящо ниво В1-В2 съгласно Европейската езикова рамка, и е осъществен пилотен курс.
   

5. 
   Дефинирани са критерии за оценка качеството на виртуалната учебна среда, разработена е структурата на учебните сценарии за нейното практическо приложение и гарантиране качеството в процеса на обучение.
   

6. 
   Въз основа на резултатите от проведената анкета с обучаващите се след пилотния курс се констатира висока степен на удовлетвореност и мотивация на студентите, реално увеличаване на хорариума по специализиран език с около 30% и повишаване ефективността на обучението.
   

Декларирам оригиналността на получените резултати.

/Иван Стоянов Мерджанов/

1. 
   Веселинов, Димитър (2006): Европейски измерения на съвременното чуждоезиково обучение. В сп. Образование, кн. 5. 3-21.
   
2. 
   Стефанова, П. (2007): Чуждоезиково обучение. Учене, преподаване, оценяване. Сиела, София
   
3. 
   Шопов, Т. (2002): Чуждоезиковата методика. Университетско издателство „Свл Климент Охридски”, София
   
4. 
   Bartos, Thomas (2004). Selbstgesteuertes und kooperatives Lernen mit Neuen Medien - Eine longitudinale Evaluation einer webbasierten Lernumgebung zur deskriptiven Statistik [WWW-Dokument unter http://deposit.fernuni-hagen.de/volltexte/2006/41/].
   
5. 
   Bloom, Benjamin S. (1956). Taxonomy of Educational Objektives.Handbook I: Cognitive Domain. New York.
   
6. 
   Bruner, J.S. (1960). The process of education. Cambridge. Mass.: Harvard University Press.
   
7. 
   Buhlmann, R., Fearns, A. (2000): Handbuch des Fachsprachenunterrichts, Gunter Narr Verlag Tübingen
   
8. 
   Dittler, Ullrich (2002). E-Learning: Erfolgsfaktoren und Einsatzkonzepte mit interaktiven Medien. Oldenburg
   
9. 
   Ehlers, U. (2002). Qualität beim eLearning. Der Lernende als Grundkategorie der Qualitätssicherung. In: DGfE (Hrsg.). Medienpaed.com – Onlinezeitschrift für Theorie und Praxis der Medienbildung. Ausgabe 01/2002. [WWW-Dokument, http://www.medienpaed.com/02-1/ehlers1.pdf , letzter Aufruf 07.06.2005].
   
10. 
    Kerres, M. (2001): Multimediale und telemediale Lernumgebungen. Konzeption und Entwicklung, Oldenbourg Verlag München
    
11. 
    Kerres, M. (2007). Mediendidaktik. In: von Gross, F., Hugger, K.-U. & Sander, U. (Hrsg.) Handbuch Medienpädagogik, VS Verlag
    
12. 
    Kerres, M.; de Witt, Claudia & Stratmann, Jörg (2002). E-Learning. Didaktische Konzepte für erfolgreiches Lernen. In: Schwuchow, Karlheiz & Guttmann, Joachim (Hrsg.): Jahrbuch Personalentwicklung & Weiterbildung. Neuwied: Luchterhand [http://mediendidaktik.uni-duisburgessen. de/system/files/jahrb-pe-wb-b.pdf ].
    
13. 
    Lave, J. & Wenger, E. (1991). Situated learning. Legitimate peripheral participation Cambridge: Cambridge University Press.
    
14. 
    Meder Norbert (Hrsg.) (2006): Web-Didaktik. Eine neue Didaktik webbasierten, vernetzten Lernens. W. Bertelsmann Verlag, Bielefeld
    
15. 
    Mayer, H.O., Hertnagel, J., Weber, H. (2009): Lernzielüberprüfung im eLearning. Oldenbourg Verlag München
    
16. 
    Möller, Ch. (1973). Technik der Lernplanung. Methoden und Probleme der Lernzielerstellung. 4., völlig neu gestaltete Auflage, Beltz Verlag, Weinheim und Basel.
    
17. 
    Perelman, L. J. (1992) School’s out: Hyperlearning, the New Technology, and the End of Education, New York: William Morrow
    
18. 
    Reinmann-Rothmeier, G. (2003): Didaktische Innovation durch Blended Learning. Leitlinien anhand eines Beispiels aus der Hochschule. Huber Bern
    
19. 
    Salomon, G. (1979): Interaction of media, cognition and learning. San Francisco: Jossey-Bass
    
20. 
    Schulmeister, R. (1996): Grundlagen hypermedialer Lernsysteme: Theorie-Diadaktik-Design; Addison-Wesley
    
21. 
    Schulmeister, R (2005). Zur Didaktik des Einsatzes von Lernplattformen in: Maike Franzen (Hrsg.): Lernplattformen. Web-based Training 2005. Empa-Akademie: Dübendorf, Schweiz, S. 11-19
    
22. 
    Schulmeister, R. (2006): eLearning: Einsichten und Aussichten; Oldenbourg Verlag München-Wien
    
23. 
    Swertz, Christian (2002): Konzepte und Methoden zur Qualitätssicherung bei der Produktion von hypertextuellen Online-Lernumgebungen. In: MedienPädagogik (1) (http://www.medienpaed.com/02-1/swertz1.pdf)
    
24. 
    Wendt, C. (2003): Krankenversicherung oder Gesundheitsversorgung? Gesundheitssysteme im Vergleich. Wiesbaden: Westdeutscher Verlag
    
25. 
    Werlich, Egon (1986). Praktische Methodik des Fremdsprachenunterrichts mit authentischen Texten. Bielefeld: Cornelsen