едновременно и следствие от водещата роля на Българската църква в
интелектуалния живот на средновековното българско общество, и предпоставка
за нейното по-нататъшно утвърждаване.
Златният век на българската култура не би бил възможен без развита богата духовна и материална култура, църковна по форма и съдържание, чийто основните нейни творци и заявители са из средата на клира. В края на ІХ и Х век манастирите са
средища на интелектуална дейност, свързана със създаването на първите
теософски трудове от български автори, на преводи на Светото писание, на
трудове на светите отци, на византийски богослужебни образци и други, както и
на изработка на книги, икони и църковна утвар. Точно в този период, през Х век, с помощта на преведеното на славянски език християнско идейно и философско наследство и богослужебни книги българските мисионери-християни евангелизират сърби, руси, власи, молдовци и украинци.
Културният апогей отрежда на страната ни водеща роля в развитието на славянската писменост и книжнина. Разпространението им прониква и сред другите християнски народи в Европа. Развитието на книжовното ни творчество и
образование през този период върви ръка за ръка с трудния процес на българизация
на Църква. Връзката е непосредствена и взаимна – църквата е втората голяма
институция с организираща функция след държавата относно духовния живот и
просвета, без които (книги, просветени свещеници, епископи и т. н.) е невъзможна
нейната национализация.
1.3. Двустепенното проявление на връзката 927-1018
Новопоявилата се през Х в. в Европа Българска патриаршия е първата призната самостоятелна църква измежду църквите на редица новопокръстени през IХ-Х в. народи. Новият статут на Българската църква предпоставя по-нататъшното укрепване и разширяване на позициите и престижа й вътре в страната и в международен план, както и въздействието й върху развитието на образованието и културата в страната.
Сподели с приятели: |
