Факултет по педагогика Катедра „История на педагогиката и управление на образованието

мащабната си проповедническа и просветителска дейност изтъкнатите

Изтегляне 0.49 Mb.

Pdf просмотр

страница	22/66
Дата	23.04.2024
Размер	0.49 Mb.
	#121069
Тип	Автореферат

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 66

Avtoreferat
Свързани:
Д.Чешмеджиев-научна-биография, Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““

мащабната си проповедническа и просветителска дейност изтъкнатите
представители на клира от края на ІХ век – Климент Охридски, Наум, Ангеларий,
Сава, Горазд и др., са и ярки представители на българското образование,
книжовност и култура. Българската архиепископия със своите изтъкнати
представители и духовници, подкрепяна всеотдайно от княза-покръстител Борис
І-Михаил, е структуроопределящ фактор при основополагане на българското
училище и книжовно-интелектуални средища, при тяхната организация и кадрово
обезпечаване. Нещо повече. Делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици е в основата на културната идентичност не само на българския и другите славянски народи, но и на развитието на европейската култура през Средновековието, на християнското и културно единение на Европа, висша оценка за което е
Енцикликата през 1985 г. На папа Йоан Павел ІІ с за покровители на Европа. Въз основа на създадените от тях азбука и писменост в настоящето над 250 млн. души само в Европа, сред които българи, руснаци, украинци, белоруси, сърби и др., изповядват християнската религия.
1.2. Структурна – при определяне същността на средновековната българска
образованост 893-927. Основни тенденции
Утвърждаването на водещата роля на Църквата при определяне
същността и характера на средновековната образованост на българското
общество в духа на новата религия и нейните ценности по време на царуването на
Симеон е пряко свързано с характера на връзката Църква-образование като
необходима и структуроопределяща, непрекъсната и приемствена в географски и
хронологически аспект, в развитието на която се открояват три основни
тенденции.
Първата тенденция е свързана с водещата роля на Църквата в процеса на развитието на училищното образование, имащо за концептуален модел християнската

20
paideia, общото на която с древногръцката е теоретичната и практическа възможност за формиране на отделната личност посредством образование и обучение, а различното – култът към Христос като педагог на всички. От една страна Църквата се явява основен двигател в процеса на създаването и поддържането на училище във всяка енория на диоцеза под ръководството на енорийския свещеник, в което обучението се осъществява на говорим и разбираем за населението роден език. Това е предпоставка за ограмотяване на немалък процент от населението, така че почти всеки да може да чете
Евангелието, Псалтира и другите църковни книги. Целта на предоставяното образование в прицърковните и манастирски училища, наподобяващи византийските народни училища и възникнали след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в
България, е начална образованост и подготвяне на тъй нужните за утвърждаване на християнския култ духовници. От друга страна, Църквата участва в организацията на обучението църковните книги. В качество на основни учебници и пособия са богослужебните книги (евангелия, триоди, псалтири и др.), а основните методи – буквослагателният, елементи на мониторния, индивидуалният, личният пример и подражанието.

Изтегляне 0.49 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 66