23
Първото проявление на връзката е в духа на наложените
традиции на Преславската и Охридската школи. Манастирите в България продължават да бъдат средище на усилени книжовни занимания. Макар и да приютяват сравнително ограничен брой монаси, храмовете и манастирите в Преслав – около Кръглата църква,
Тузлалъка, Патлейна,
Дворцовия манастир, Девол-Охрид, Плиска, Несебър, Равна и други са не само
местни центрове на църковно
образование и книжнина, но и
отворени към света и към Константинопол, разпространяващи продуктите на
Преславската цивилизация – език, азбука, оригинални и преводни творби на
християнската култура, към Влахия, Молдова, Русия и Сърбия. Писателите творят в обстановка на наложилата се християнска религия и на свързаната с нея църковно- феодална идеология, което определя съдържанието и характера на техните произведения, сред които са
творбите на Презвитер Козма, Черноризец Петър, преводите на „Хронография” или „Всемирна хроника” на Йоан Малала, хрониките на
Георгий Монах – Амартол, на Симеон Логотет и др.
Осъществява се целенасочена образователна
дейност и възпитание, осъществявани не само чрез създадената книжнина и християнските проповеди, но и посредством поддържаните от свещениците в енориите
постоянно действащи училища, чиито обучаемите са приоритетно интериори. Образователната политика на
Българската църква разчита на свещенослужителите, подготвяни в
България и водещи
християнското богослужение и училищно обучение на роден говорим език и писменост. Техните възпитаници предавали в процеса на детските игри знанията си на непостъпилите в
училищата младежи, което има за следствие през средните векове, по сведения от т. нар. графити-надписи върху варовикови скали, една висока грамотност
(65-70%) на българите – селяни, овчари, войници, ковачи, грънчари и др., за
разлика от Западна Европа, където процентът на грамотността не надвишавал
2-3%. Сподели с приятели: 
