26
Функциониращите и новосъздадените манастири се превръщат в
значими центрове на духовния, образователния и книжовния живот по българските земи през византийското робство. Манастирската просвета е съществен фактор в условията на чуждото политичеко господство за утвърждаване на формираната през Първата българска държава
ценностна система, свързана с представите за общност на произхода, общност на историческата съдба и на етническата култура, книжнина и образованост;
в създаване, въпреки неблагоприятните условия, на
жанрово многообразна и значителна по обем книжнина на роден език
, предимно с
религиозно съдържание, предназначена за нуждите на
богослужението и християнската проповед – богослужебната, агиографска, богомилска, апокрифна и историко-летописна фолклорна литература. Ярко изразените патриотичните мотиви в
съдържанието на произведенията, вплетени в библейски сюжет и предадени на разбираем и говорим за българското население език, имат своята особена
мотивационна значимост в освободителната борба на българите;
в решаващата роля на българското низше духовенство за съхраняването на образователните и културни традиции на българите, за
частичното запазване на българския език като литургичен, на житийната литература, отразяваща монашеско-аскетичните настроения и поддържаща позициите на православието, на апокрифите с религиозно-социални и етични възгледи, на богомилската книжнина, на доминиращата в духовния живот на населението народна културна Сподели с приятели: 
