на християнско образование и възпитание, която изиграва съществена роля за укрепване и развитие на духовно-просветните позиции на Църквата и духовното единение на българите. 1.4. Специфика на връзката в условията на византийското робство 1018-1185 Развитието на връзката Църква – българско образование по време на византийското владичество е силно ограничена от 4 основни фактори: липсата на държавно покровителствонад образованието следствие от ликвидирането на Първото българско царство; тежката византийска данъчна система, затрудняваща църковното строителство и книжовното дело; замяната на българското висше духовенство с византийско, извършващо богослужението в епархийските центрове и градове на неразбираемия за населението гръцки език и системно унищожаващо българската книжнина, културни и книжовни центрове; прекратяване на повече от 130- годишното съществуване на блестящите Охридска (886-1018) и Плиско-Преславска школи. Съществено влияние върху еволюцията на връзката оказва насилствено уредениятстатут на Българската църква след 1018 г. посредством издадените от император Василий ІІ три сигилия (хрисовули), понижаващи Българската патриаршия в ранг на автокефална Архиепископия с център Охрид. Спецификата на връзката в условията на робството е изразена в силно ограниченото присъствие на Църквата в българското образование и насочването му към запазване на народностното единство на българския народ. Спецификата на връзката, представена в нейната редукция и насоченост, не изключва ясно изразения й вътрешен и необходим характер, основаващ се на опита и традициите от миналото. Тя се проявява в няколко основни направления: в перманентно осъществяваното образование и възпитание в манастирите
