книги и сборници, 3 оригинални жития, около 5 летописни разкази и приписикъм отделни книги, свидетелстват за предимно богослужебния характер на книжовното творчество. Под формата на жития, летописни разкази и преписи на стари книги то продължава традицията на опазване на християнската вяра като главно средство за оцеляване на религиозното народно съзнание. Въпреки че османската власт възпрепятстваразвитието на тенденцията за създаване на елитарно литературно творчество и за възпроизводството на изявени проповедници, граматици, писатели и каноници, през тривековния период 16 творци са признати за граматици. Скрипторият, библиотеката и килийното училище за подготовка на ученици за религиозна и книжовно-просветна дейност при Рилския манастир са образец на действие за възобновилите своите книжовно-образователни функции Софийски манастири, обособили се в средище на самостоятелна Софийска книжовна школа, Троянски манастир „Успение Богородично”, Етрополски манастир „Варовитец”, Тетевенски манастир „Св. Илия”, Врачански манастир „Св. Троица”, Лесновски манастир „Св. Архангел Михаил”, Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски”, Бачковски манастир „Св. Успение Богородично”, Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян”, Черепишки манастир „Успение Богородично” и др., както и на селищните книжовни и образователни центрове – Ковачевци и Бухово (Софийско), Троян, с. Аджар (Карловско), Дряново, с. Горна Митрополия (Плевенско) и др. В края на ХVІІ-тото столетие към тях се причисляват и подбалканските селища – Сопот, Карлово, Калофер, Котел, и планинските – Враца, Самоков, Трявна, Елена, Панагюрище, Копривщица и други.
