предназначението и характера на тези училища. 2.5.4. Образователната политика и дейност на Българската екзархия 1870-1878 Третият етап (1870-1878) е време за реализиране на националноинтегриращите функции на Българската екзархия, обединяваща в едно цяло религиозната, духовно-просветната дейност и ръководството на учебното дело по българските земи. Трансформацията на килийната образованост в светска води до качествена промяна във връзката на Църквата с българското училище – от разполагаща със собствени поради религиозната си принадлежност и догматична същност килийни училища до редуцирана в учебните предмети по богословие и катехизис в елино-българските и славяно-българските училища. Новата образованост и светско възпитание като продукт на новобългарските училища не елеминират религиозното обучение в тях. Позициите на християнското образование и възпитание не отслабват значително поради традиционната им петвековна роля на основенкрепител на българската етническа идентичност в условията на теократичната ислямска монархияи поради особената им значимост в условията на необратимата борба за политически и църковен суверенитет. Българската църква в периода от създаването на Българската екзархия до Освобождението осъществява функциите на една бъдеща държавна власт по организация и ръководство на българските училища. Тя укрепва и разширява църковно-училищната мрежа, модернизира учебното дело в структурен и кадрови план и централизира неговото ръководство в лицето на Централното настоятелство към Екзархийския съвет. Същевременно Екзархията развива
