2.5. Доминиращи тенденции
в развитието на връзката през Възраждането
2.5.1. Периодизация в развитието на връзката
Развитието на връзката
Църква – образование през епохата на Българското
възраждане се периодизира в три етапа – първи (от началото на ХVІІІ в. до края на
30-те години на ХІХ в.), втори (от края на 30-те години на ХІХ в. до 1870 г.) и трети
(от 1870 до 1878 г.) по критериите: степен на развитие на движението за църковно- народен суверенитет, на килийната просвета и християнската книжнина, и
относителен дял на религиозните учебни предмети в новобългарските взаимни и класни училища. Съдържанието на всеки етап се представя чрез доминиращите тенденции, публични факти и събитийност в общонационален и регионален мащаб.
2.5.2. Доминиращи тенденции във взаимоотношението Църква – образование от
началото на ХVІІІ век до края на 30-те години на ХІХ век
Първият етап е в условните граници от началото на ХVІІІ в. до края на 30-те години на ХІХ в. Доминиращите тенденции през периода са свързани с регионалните сблъсъци по църковния въпрос, с извеждане от Паисий Хилендарски (1722-1773) и следовниците му на проблема за суверенитета на Българската църква, с ролята на
Църквата за развитието на манастирската книжнина и училища и религиозни
предмети в появилите се новобългарски взаимни училища, с кадровото осигуряване
на църковния клир и учителското съсловие, с включването през първите десетилетия на ХІХ в. в учебното съдържание на исторически откъси от „История славянобългарская” (1762) и от „История на българите” (1801) по Йован Раич в преработка на Атанас Нескович, на географски и други елементи на патриотични и
Сподели с приятели: |
