Приноси на дисертационното изследване
Дисертационният труд дава основание за извеждане на следните теоретични и теоретико-приложни приноси:
1. Първи историко-педагогически опит, въз основа на извороведческо и
историографско изследване, за представяне на концепция относно връзката на
Българската православна църква с българското образование и училище, и
свързаните с нея основни тенденции през отделните исторически периоди,
заключени в хронологическите граници от 865 до 1989 година;
2. За първи път публикувани в публичното пространство архивни единици от
Архива на МнВР, ЦДА, НИА-НБКМ и Църковния архив с цел извороведческо
реконструиране на връзката Българска православна църква – българско
образование;
3. Многопластово изследване на връзката Църква – образование - училище и
аргументирано обосноваване на нейната непрекъснатост, приемственост,
множественост и различна специфика, динамика и характер през отделните
исторически периоди – Българско Средновековие, Ново и Най-ново време;
4. Аргументиране на предложение, свързано с добавяне на акцент към
концепцията за институционално обучение в България, основано на позитивните
исторически /първите десетилетия на ХХ век/ и съвременните европейски
практики – В новия закон за училищното образование да се включи разпоредба,
постановяваща задължителен избор на една от двете учебни дисциплини:
- „Религия”, която да се преподава на конфесионален принцип (в съгласие с
принципите на религиозните общности), при надзор на държавата, и която да
съдейства за формиране у децата и подрастващите на житейска философия,
интегрираща културни и духовно-нравствени ценности. Учителите да са лица с
Сподели с приятели: |
