37
просвета. Значително се разширява усвояването на
богопознанието в Богословското училище в Лясковския манастир „Св. Св. Петър и Павел” (1874) и в Самоковското-
Рилско богословско училище (1876).
При
осъществяването на своята образователна програма и мисия в учебното дело през късното Българско възраждане Екзархия си сътрудничи, поради отсъствие на българска държава, с другите български възрожденски структури – общини, училищни и читалищни настоятелства, женски просветни и благотворителни организации, учителски и ученически дружества и др. Така, заедно с тях, тя активно участва във формирането и утвърждаването културно-
историческия облик на нацията, изпълнявайки ролята и функциите на един
централен ръководен просветен център, какъвто след Освобождението е Министерството на народното просвещение. През този период
два взаимосвързани въпроса занимават обществото: просвещението на
народа главно посредством отваряне на училища и разрешението на църковния спор. Пътят към политическата и църковната независимост минава през
новобългарското светско училище. И ако
образованието е
опорната точка за пробуждане на народа към нов живот, то ролята на
Църквата за организацията и ръководството му е първостепенна и решаваща,
а връзката Църква – образование е непреходна, структуроопределяща и жизнено необходима в контекста на приоритета на епохата. Обобщение. В различие от Западна и Централна Европа, където реформационните процеси на учредяване на национални църкви като елемент на религиозно-политическото движение Реформация се разгръща през ХVІ в., у нас църковно-националното движение набира скорост през
втората и третата четвърт на ХІХ в. и носи воята
специфика не само във времевия обхват, но и в съдържанието си.
Сподели с приятели: 
